|
Сивостен :: Литература
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Ключова дума: Апокалипсис
Място на действието: Света на Диска
Участници: Коен Варварина и Сребърната орда минус Дъртият Винсент (мирнапрахаму), Вена Гарванокосата, един много нещастен бард, един още по-нещастен Ринсуинд, магьосниците от Университета, Библиотекаря, Смърт, Патриция Ветинари, Леонард да Куирм, Капитан Керът от Градската стража, голямо количество богове, множество блатни и лунни дракони и Един Лош Герой.
История: Коен и Ордата се отправят с няколко буренца избухлива смес от Ахатовата Империя към обиталището на боговете, Кори Селести, с намерението да го взривят, за да си отмъстят за това, че остаряват. С тях помъкват (или по-скоро отмъкват) и един бард, с цел да напише балада за последното им приключение. Те не знаят обаче, че този взрив би нанесъл тежки
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Робърт ван Хюлик (1910-1967) е холандски дипломат и известен синофил (за тези, които за първи път срещат тази дума – тя е еквивалент на русофил само че за Китай, а защо точно “сино-” е друга история). Докато е посланик в Китай, той се запознава с богатата традиция на китайските детективски романи и повести, най-ранните от които датират от времето на династията Мин. Техен главен герой почти винаги е окръжен управител (магистрат). Той изпълнява и много други функции: управител, следовател, съдия, нотариус, завеждащ държавния регистър за окръга и още много други. (Китайците определено са хора с опит в бюрокрацията. Дори и в това отношение са го измислили, така че да е лесно и от едната и от другата страна на закона – плащат само на един чиновник за всички тези функции, а от друга страна, ако
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 “…та кой си ти?
- Част от силата, която желае зло, а все добро твори!”
Гьоте, “Фауст”
Изправих се пред нелеката задача да напиша ревю за “Майстора и Маргарита” на Михаил Булгаков. Направо непосилна, за да бъдем честни. Великолепното есе на Николай Звезданов “Земята привечер”, публикувано като епилог в края на българското издание почти обезсмисля труда ми, още повече, че което и да е ревю не би могло да обхване цялата същност на романа, да я изследва, да я обясни. Трябва да си добър познавач не само на библейските събития, които са основата на Новия завет, не само на масонската идеология, не само на човешката психика, не само на историята, може би просто трябва да имаш трето око. А аз нямам.
Започвам поред. С риск да получа искрено “анатема” от всеки професионален
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Името ми е Смрък. Аз съм куче-пазач. А също и участник в Играта, заедно с моя господар Джак. Тя се провежда от край време, винаги когато пълнолунието съвпадне с последната нощ на октомври. Това не е просто игра, а изключително важно събитие, тъй като от него зависи съдбата на целия свят и в него са замесени могъщи и ужасни сили. Едни се опитват да ни предпазят от тях, а други - да проправят пътя им.
Джак е прокълнат още от древни времена, и проклятието му е страховито. Но всеки от участниците е по своему особен, така че това не го прави много по-различен. Той носи цялата тежест на задачата ни и участва в заключителния ритуал. Моята част е по-проста - пазя настоящия ни дом, наглеждам Нещото в кръга, Нещото в гардероба и Нещата в огледалото, а също понякога нося в зъбите си големия му
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Зареден с обилна доза божия кръв, сядам да нахвърлям тази статия, та после да си оставят отгоре мръсните пръстчета и всички други :")
Не е нужно въобще да се споменава дори, че Роджър Зелазни е блестящ и оригинален автор, с уникален стил в средите на фантастиката. В добавка, той има и няколко книги в съавторство и в тази, или по-точно тези, за които ще стане дума по-долу, е намесен и Робърт Шекли. Като събрата си, Шекли е достатъчно известен, за да се избегнат досадни подробности от личния живот :")
Поредицата на Зелазни и Шекли, започваща с "Донеси ми главата на принца" (Bring me the head of Prince Charming, 1991), се състои от общо три книги - и трите издадени на български. Другите две са "Ако с Фауст не успееш" (If at Faust you don't succeed, 1993) и
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Интересно съвпадение се получава. На статията за филма “Дони Дарко”, която размотавам на чернова по харда от няколко месеца, най-сетне ще й излезе късмета. Историята във филма, както и в книгата “Спасителят в ръжта”, някак ми се вижда доста сходна от гледна точка на главните герои. А и нервозното състояние, в което се намирам напоследък, не ме води далеч от мислите на двамата герои - Дони и Холдън. Странното е, че инфо за книгата “Спасителят в ръжта” (както и другите разкази на Селинджър) открих, зяпайки едно аниме “Ghost in the shell SA” (в крайна сметка, както казва един приятел: - Who needs a social life anyway? Watch anime! ;р). Усещам аз пръста на съдбата тук, ама не знае просто къде си го е пъхнала, горката. Хм, winamp-а ся пък засвири “Destiny” на Stratovarius. Няма измъкване, ей, а
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Следното излезе изпод нервно потреперващите пръсти на Райстлин и Кселос, с вещата намеса на Клио...
Един разказ за Китай такъв, какъвто никога не е бил... Подходящо мото за изключително оригиналната фантазия, предлагана от Бари Хюгарт. Скромната библиография на автора включва едва три книги: “Мостът на птиците” (Bridge of Birds, 1984), “Легенда за камъка” (The Story of the Stone, 1988) и “Осем ловки демона” (Eight Skilled Gentlemen, 1991). За сметка на това, обаче, всяка от тях заслужава оценка минимум 11 по десетобалната система и най-малко двадесетина препрочитания. Иначе, Бари Хюгарт се подвизава сред сценаристите на няколко филма, част от тях познати, където е работил над диалоговата част - Devil's Bride, Honeymoon with a Stranger, Man on the Move, The Other Side of Hell, Welcome
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Първият ми досег с творчеството на Бернар Вербер трябва да е бил някъде в началото на гимназията, може би девети клас. Ще призная, че започвам да пиша тази статия с малко противоречиви чувства – от една страна аз наистина обожавам книгите му, а от друга съзнавам, че материала в тях е малко по-трудно смилаем на места и може би не са подходящи за това, на което казват “широката публика”. Труден е и за описание, дано се ориентирате в предстоящия кошмар...
За голямо съжаление, у нас могат да се намерят само две книги – “Мравките” (Les fourmis) и “Денят на мравките” (Le jour des fourmis), които са първите две книги от трилогията за “вътреземните”, или да си го кажем мравките. Ще се спра само на тях, тъй като ги познавам, и продължавам да тая мъничката надежда, че някой ден ще видим поне
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
|