Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Литература

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 04 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Brian Aldiss: Non-Stop Питали ли сте се защо Брайън Олдис е един от любимите автори сред почитателите на жанра научна фантастика? Ако отговорът е "не", то не сте сами, аз лично също не бях си задавал този въпрос. Отговорът обаче идва почти моментално след като човек се запита защо го харесва. И най вероятно гласи: заради оригиналността си, интернационалните си теми, но най вече поради изяществото, в което оформя идеите си с четиво забавно, но не прекрачващо границата с несериозното, пълно и последователно. Е, "Краят на мрака" определено се вписва в това описание. Защо си заслужава да се прочете обаче? От една страна авторът създава един доста любопитен свят - ограничен на космически кораб, но едновременно с това доста пълнокръвен. Само по себе си това е достатъчно трудна

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 11 декември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Чувайки дори само името на Урсула Ле Гуин, човек се сеща първо за перфектните, хармонични, консистентни общества, които тя умее да създава. След което съвсем нормално се замисля за това как успява да направи дори най-простичката, почти ежедневна история интересна. Как изгражда образи, които за няколко реда влизат под кожата на читателя, карайки го силно да ги заобича, да се почувства все едно става дума за хора, които познава от години. И може би затова е толкова примамливо, когато влезеш в книжарницата и видиш роман на осемдесетгодишната американска писателка, веднага да се пресегнеш към портфейла и да го посочиш на продавачката. И винаги си заслужава. Факт, който с пълна сила важи за "Хроники на западния бряг" като цяло и третата им част "Сили", в частност. Силно се съмнявам, че

Автор: alvin, понеделник, 07 декември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Всичко започва с въведение от автора в две части и за мен то е много по-знаково за романа, отколкото самия художествен текст в доста от главите. В първата част - С какво е покрит пътят към ада - Ле Гуин разказва за собственото си разбиране за мотивацията на твореца, неговите стремежи и свободата. Иронично-уважително и по женски с неразбиране представя идеята на Фройд, че творецът се мотивира за своята работа от желанието "да постигне почести, власт, богатства, слава и женска любов". Споменава се и Хемингуей, който чистосърдечно признавал, че пише за пари. Като антипод на тия елементарни и примитивни мъжки мисли се явява Емили Бронте - "млада и неопитна" 22-годишна девойка, която в мерена реч заявява: Пред мен богатствата не са на почит, с насмешка гледам любовта, за

Автор: alvin, вторник, 24 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

В началото на "Играчите на Титан" вътрешно негодувах заради начина, по който авторът е избрал да ме въведе във фантастичната атмосфера. А именно - на час по лъжичка. Чак накрая успях да схвана цялата картина и да разбера за извънземните, за отношенията им с хората, за социалното положение на оцелелите на Земята, за намалената раждаемост, за играта. Аз, разбира се, нямам никакво желание всичко да бъде обяснено на пет реда в първия абзац, но повярвайте ми - един пиян Настойник без Късмет с Партньорката си в Играта (въпреки, че отдавна са заедно), който се бори с махмурлука, доказаната си суицидна мания и омразата към щъкащите наоколо Титанци, загубвайки току-що Бъркли на Блъф, не може да ви светне кой знае колко за атмосферата и ситуацията. А това е важно, за да повярваш в мотивите на

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 11 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Защо човек чете криминален роман? Обикновено, за да се забавлява с мистерията, фабулата, защото героите са му симпатични. Всичко това определено присъства в "И прости нам" на Клаус Корнелиус Фишер, загадката е налице, наглед неразрешима, фабулата е интригуваща, героите – реални, чаровни дори. Така че идва на дневен ред въпросът – само това ли би потърсил читателя в този тип книги. Естествено че не, винаги има нещо отгоре, но масовият любител на кримката определено не би бил запленен от гарнитурата поднесена ни от немския писател. А тази гарнитура е съставена именно от сериозен поглед върху нещата около нас, изпъстрена с голямо количество съвсем нелековати въпроса, и техните отговори. Със една специфична за европейската проза социална ориентираност. Разсъждения на тема какво е гнилото

Автор: Петър Коев, неделя, 01 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Тежко се пише за някой, чието име отдавна е станало еталон за качествена фантастика. Особено когато думите, които напират, съвсем не са очакваните суперлативи по адрес на писателя, сътворил неща като “Странник...” и “Звездните рейнджъри”. И наистина тази книга твърде много се отличава от предни заглавия. Не защото липсват задължителните елементи за Хайнлайн, не ме разбирайте погрешно – всичко е там. Социална критика, политически коментар, религиозен, морален, сексуален... И тук ще спра, защото в момента, в който на сцената излезе секса всичко приключва. Не, че имам нещо против задъханите и изкривени сексуални фантазии, разиграващи се на футуристичен фон – напротив доста голям фен съм, но сексът в тази книга измества всичко останало. Самата "Няма да се уплаша от злото" започва много

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 28 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Напоследък понашумяха книгите за тамплиери, хоспиталиери и въобще всичко базирано на някакви църковни тайни и не чак толкова тайни общества, и в този дух още в увода бих препоръчал на читателя, любител на подобни литературни произведения, да се запознае със "Знаме на честта" на Джак Уайт. Дори най-малкото защото е значително по-историческа от повечето подобни издания, и е базирана върху къде достоверни, къде по-спекулативни, но все пак налични източници. Като тук е моментът да уточним, че фабулата, въпреки всичко, е почти изцяло художествена измислица и клони към приключенското. След подобен увод, няма как да не кажем, че Джак Уайт доказа за пореден път, че може да пише интересни, ако не и грабващо романи, донякъде в стил Александър Дюма, донякъде в стил Морис Дрюон - с историята

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, понеделник, 26 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Името Георги Малинов не е неизвестно за българския читател, и поне за мен е станало синоним на качество. Още дебютната му повест - "Вирт", привлича вниманието, а последвалите разкази издадени в различни антологии затвърждават първите добри впечатления. Ето защо подходих към "Шампионите" с очакване за нещо добре написано, но без никакви предположения за сюжета. И по-добре, защото тази книга няма нищо общо с предишните му писания. Хюпърт @ааам е първото извънземно същество, което влиза в контакт със земната цивилизация, или по-точно не с цялата, а с отделни нейни представители, в лицето на Джон Силвър, Тоширо Мифуне, Карл Люис, Вито Корлеоне и Виктор Бълхата. Но горните имена не трябва да ви заблуждават. Человеците, които ги носят, нямат нищо общо със знаменитите си съименници (изключая

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 24 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Изключително е приятно, когато издателствата се сетят да преиздадат нещо, което отдавна не се намира на книжния пазар. Така че появата на "Войната на студенокръвните" отново по книжарниците беше една особено приятна изненада, особено имайки предвид, че Реймънд Фийст е един от малкото фентъзи автори, които издават с доста голяма доза последователност основно приятни за четене романи, за разлика от някои свои колеги, при които си личи сериозен спад на качеството след известно време, или други, заради които навремето един не чак толкоз безизвестен наш културтрегер бе казал "фентъзи е, не се чете", явно правейки алюзия с популярния латински израз. След тази интродукция освен да повторим това, което вече споменахме в материала посветен на първия том, а именно, че всеки цикъл на

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 19 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Анотацията на тази книга е едновременно вярна и доста неточна, което като че ли доста често се случва при издаваните напоследък криминални романи - а всъщност, и книги изобщо. Четейки "Ченге на плажа", човек няма как да не се сети за великолепните творения на Реймънд Чандлър, може би дори неговият "Големият сън", тъй като от една страна имаме поредния частен детектив, попадащ в аналогични на марлоувите ситуации, а същевременно фабулата следва кажи-речи същата схема. Лошото е, че дотук свършват и приликите. Изказът, използван от Чандлър, и онзи на Галиано са относително близки, но героят - бивше ченге, затрило партньора си - се различава от вечния Филип Марлоу и като дълбочина, и като цялостно представяне, и като ефект върху читателя, при това в негативен смисъл. Новият ни герой нито


Страница: « : : 1 2 [3] 4 5 6 7 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.