Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Литература

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 15 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Дванадесет разказа, всеки един от тях - с неочакван край. Това е нещото, което трябва да се отбележи най-първо за сборника "Шах и мат" на Джефри Арчър, с допълнението, че трябва особено въображение, за да продължиш да изненадваш читателя с всяка една последователна история. Нещо, с което обаче британският ветеран се справя по блестящ начин - понеже, освен всичко друго, "Шах и мат" се отличава с неповторимия му стил, великолепното чувство за хумор, присъщо на повечето добри творци от Албиона и немалко, понякога скрит, понякога не чак толкоз прикрит, смисъл. Разказите всъщност са на достатъчно различна тематика, така че да не подлежат на обобщение в смисъл на сюжет. Независимо обаче дали става дума за криминална история, за любовна или пък чисто житейска такава, всички носят

Автор: Добромир Александров, неделя, 14 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Тъй като Джон Кейс е псевдоним използван от Джим и Каролин Хоуган за съвместните им романи, говорейки за автора условно ще използвам единствено число. Името всъщност е взето от дядото на Каролин, който също бил журналист и писател. Двамата съвместно издават шест романа в трилър стилистиката, като за съжаление краят на това забележително партньорство идва през 2007 г. със смъртта на Каролин Хоуган. „Сянката на Бога” е първият издаден роман под името Джон Кейс и се превръща в бестселър. Написването му обаче въобще не е било лека работа. Каролин описва творческия процес като брутален на моменти, но крайният резултат си заслужава всички положени усилия. Причината да коментирам точно тази книга е до голяма степен разразилата се мания, превърнала се в мода, да се пишат трилъри базирани на

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 13 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Първото нещо, което чух за "Проломът" на американеца Патрик Лий, беше коментарът на един приятел, който ми сподели, че "това не е фантастика". Но какво разбираме под фантастика? Нима е необходимо да има космически кораби, извънземни или пък действието да се развива в странно или страшно бъдеще, за да попада една книга в този жанр? Или е достатъчно да има измислени елементи като загадъчен пролом и предмети, идващи от друго време или друг свят. Може би първото е онова, което повечето читатели си мислят, когато чуят думата, така че е добре от самото начало да уточним - ако вие сте от тях, то да - това не е фантастика в същия смисъл. Въпреки това обаче е адски добър роман. Сюжетът е наглед простичък, но доста интригуващ, добре замислен и изпипан до последния детайл. Пролом между нашия и

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 08 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Математика, извънземни със странни имена и още по-странни намерения. Политика и академичен дух. Война и мир. По двойки звучат почти абсурдно, а представете си какво става, когато ги налеете целокупно в една не чак толкоз дебела фантастична книга. Отговорът би съвпаднал с очакванията, с които човек би подходил към "Последната теорема" – турлюгювеч с гарнитура от небесни кули. И би бил грешен, още повече щом иде реч за заглавие на двама от най-бележитите фантасти не само на нашето време – Артър Кларк и Фредерик Пол, успяващи от всички тези поотделно забавни, но уж невъзможни за комбиниране компоненти да забъркат хомогенна смес, с качества, които ни позволяват да я наречем вкусно ястие за душата. При това без никакво колебание. Книгата проследява живота на едно момче - Ранджит

Автор: Добромир Александров, петък, 05 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Излязла през далечната 1962 г., книгата "Нещо зло се задава" е вече достъпна за българския читател. Какво можем да кажем по този повод? Като за начало - трудно е да се ревюира творба на автор от калибъра и със стила на Бредбъри. Дори определянето на жанра е трудна работа. Дали е фантастика, хорър или може би е нещо по средата? А всъщност има ли някакво значение? Особено когато говорим за едно от най-влиятелните заглавия на ХХ век, получило отражение дори в творчеството на мрачния гений Стивън Кинг. Едва ли ще е пресилено ако кажем, че именно концепциите заложени тук от Бредбъри стоят в основата може би най-популярното хорър произведение – „То”. Така че освен да дадем някоя податка относно сюжета, да споменем кое е най-впечатляващото в романа и да преминем към заключението, нищо друго

Автор: Добромир Александров, четвъртък, 28 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Древни тайни! Руски трилър? Още като видях, че предстои да бъде издадена книгата, се заредих с огромни очаквания, макар че срещах името на автора за първи път. За самия него информацията е крайно оскъдна, но какво пък? В крайна сметка важно е съдържанието. Запознанството с главния герой носи първата изненада. Мислено се върнах години назад, в книгите на Богомил Райнов за култовия Емил Боев. Ех, спомени, спомени... Предполагам доста от вас са запознати с този литературен герой. Е, вече бих могъл да кажа, че той си има своя руски последовател. Разбира се времената са други и нашия човек не е шпионин, а се представя просто като консултант. По време на една от своите консултации Ким получава предложение да открадне кристален череп от една вила. Обръща няколко питиета и в крайна сметка

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 26 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Шеговито, в разговор наскоро, нарекох Реймънд Фийст "великият рециклатор". В интерес на истината, това не е толкоз невярно, макар и да не носи отрицателна отсянка, както може да прозвучи в някои случаи. Американският автор в продължение на стотици страници и десетки книги използва общо взето едни и същи герои, махайки някои от пейзажа, добавяйки нови, но все пак част от централните персонажи остават същите, а между две съседни поредици - дори повечето. Темата му пък си остава в общи линии една едничка – борбата на доброто със злото, развита в общи линии по схемата "в началото воините на доброто нямат идея кое е то, което им бърка в джигера, малко по-малко разкриват мистерията и виждат, че отново Безименния твори простотии". И в стъпка три – сразяват слугите му. Понякога схемата

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 24 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Трудно е да се каже нещо повече от това, което е казано за предишните три книги, когато иде реч за четвърта, особено при положение, че читателят се сблъсква със стабилно развитие на историята и клонящ към нула спад в качеството. Но от друга страна е още по-трудно да се говори за един добър, увлекателен, роман. Защо? Като за начало, нямаме лукса да изброим набързо основните недостатъци. Не можем безразсъдно да разкажем сюжета, без да се притесняваме дали ще развалим удоволствието на читателя, което така или иначе надали ще възникне, по обясними причини, след което ловко да добавим малко заключителни думи в смисъл "не си давайте труда". Така че логично идва въпроса какво бихме могли да кажем за една наистина добра книга, като "Хоризонти", която продължава по великолепен начин

Автор: Петър Коев, вторник, 19 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Какво се случва, когато две дебели брадати и похотливи старчета изкопаят тридесет годишен труп от фризера и извикат един младок, за да си направят щур купон? Картините, които изскачат в мисълта на човек, едва ли са най-приятните и мисля почти всеки би изпитал поне лек стомашен дискомфорт при мисълта. Изключение обаче се намира от всяко правило и за доказателство тук идва "Бягащият ловец". Датиращата от близо тридесет години история е започната не от друг, а от една от най-влиятелните личности в света на научната фантастика – редакторът на списание Азимов Гарднър Дозоа (дебело старче номер едно), човекът дал начален старт на не един и двама от големите в модерната фантастика. Историята започва с мъж затворен в мистериозен контейнер... И дотук. Един гол скелет. Десет години по-късно,

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 07 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Харесвам Джон Скалзи. В неговите книги има всичко - интересни, интригуващи истории, пълнокръвни персонажи, реалистичен диалог. Поредицата "Войната на старците" с всичката и широчина и дълбочина представя една наистина уникална вселена, която грабва въображението. Най-новото и продължение обаче отива по-скоро към противоположния полюс. Защо, ще запитате? Не защото сама по себе си е лоша - напротив. Просто защото не е продължение. Историята не е нова, а разказана от друга гледна точка, и изглежда малко като че носителят на Хюго този път си е поспестил мисловния процес при създаването на сюжета. И напълно естествено не ми дава онова, което чаках. Онова, което всички чакахме - а именно, поглед над развоя на събитията след "Последната колония". Подходът да преразкажеш една история


Страница: « : : 1 [2] 3 4 5 6 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.