Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Литература

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 19 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Петият подред роман на Джон Уиндъм се явява доста типичен пример за всичко онова, с което се характеризира цялостното творчество на британския фантаст. Подобно на "Денят на трифидите" и "Чоки" и тук Уиндъм се концентрира върху специфичните дефиниции на хуманността в условия на стрес, независимо дали е свързан с личността и семейството, както във втората спомената новела, или с обществото в цялост - както в първата. Дори не точно с определенията, колкото със същината, със съдържанието на тази черта, която ни прави човеци. Всъщност, неизбежни са сравненията с други книги, особено имайки предвид консистентността на творчеството на автора. При него не се срещат големи флуктуации нито като идейна база, нито като механизъм за въздействие върху читателя

Автор: Ангел Генчев, вторник, 17 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Сякаш не остана много да се напише за японския писател, още едно от чиито произведения излиза на българския книжен пазар, и освен че отдавна е разпознаваем и като стил, и като маниер, и отчасти дори като съдържание на творбите си - що се отнася до родния читател - се радва и на заслужена популярност. Може би дори по-интересно в случая е, че въпреки че "Преследване на дива овца" е една от най-ранните му новели, човек не може да забележи някакъв голям контраст спрямо онези, при които вече е по-опитен. А още по-любопитен е начинът, по който авторът я определя - макар че всъщност това е трета част от трилогията му за мистериозния Плъх, самият Мураками не намира първите две за достатъчно солидни, за да заслужават издаване извън границите на Япония. Така че, реално, можем дори да говорим

Автор: Димитър Грозданов, събота, 14 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Поначало избягвам книги за любимите ми игри, филми или музикални групи. Причината е ясна – в деветдесет процента от случаите става въпрос за чисто маркетингов продукт, още един начин да се изстиска някой и друг лев от все по-изтъняващия джоб на потребителя. Особено що се отнася до игрите – авторите обичайно са далеч от гейминга като цяло, рядко имат идея за атмосферата на играта и за причините да е толкова популярна, но, уви, купчината с пари поначало е добър мотиватор за творчески напъни. А както казва Светльо от несъществуващия към момента Хиподил: „Творческите напъни водят само до едно – творчески л**на”. StarCraft: “Liberty's Crusade” (или в превод „Войната на Либърти”) обаче е съвсем друга бира. Причината за това най-вероятно е в автора – Джеф Груб. Може да се каже, че създаването

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 11 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

С какво пленява „Денят на трифидите”? Заплахата, която описва, надали е нещото, което привлича читателите десетилетия наред към тази великолепна творба на британския фантаст Джон Уиндъм. От една страна дори да е съществувала, вече до голяма степен е отминала. От друга, всъщност е съмнително дали изобщо някога е имало подобна опасност. Е, в някои вариации, можем да намерим дори модерни аналози, но не това е важното. Както и в „Чоки”, тук фокусът е на друго място, независимо от социално-политическата страна, която може да се пренебрегне, централните идеи неизбежно приковават погледите и пленяват сърцата. Вече споменахме една от безсмъртните творби на британеца, друга такава е „Какавидите”, носеща същия дух и заряд, които срещаме в настоящата творба. Всъщност даже повече

Автор: Димитър Грозданов, събота, 07 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Трудно се пише за един от най-големите американски и световни писатели на нашата епохата. Първият сблъсък с умове като този на Кърт Вонегът е като опит да сравниш мащабите на Земята и Вселената като цяло. „Вонегът е гениален” – тази мисъл се просмуква в читателя от всяка дума и всеки ред – естествено и последователно. „Галапагос” е своеобразното отражение на „блясъка на чистия ум”, на съждения по същество толкова човешки и интелигентни, че е трудно да се осъзнае истинността им. В книгата присъства онзи дух на хуманност и доброта, който имат и Марк Твен, и Джордж Оруел, способен да проникне в душата и да докосне съвестта по неповторим начин. В основата си „Галапагос” е едно класическо пътешествие във въображението на Вонегът. Апокалиптичен разказ, поставящ множество въпроси, на които

Автор: Йордан Попов, неделя, 01 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

От момента, в който разгърнах страниците на "Курт", ми стана ясно, че ще трябва да напиша тази статия. Става дума за първата, а, силно се надявам, и последна книга на скандалния в миналото авангарден дизайнер Константин Вампила - половинката от дуото Кристина и Константин, отговорно за доста от сценичните костюми на травестита Урсула. Последното, разбира се, не е от толкова голямо значение, затова нека по-добре разгледаме самото му произведение. Оформлението е наистина ефектно, с което може би се изчерпват и достойнствата на това заглавие. Черната хартия, минималистичната и стилна корица правят наистина добро впечатление, което обаче се изпарява скоро след като спрете поглед на цената. А тя е наистина неоправдано висока за подобен случай. Цялата книга разкрива всъщност стремежа на

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 26 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Конрад Фиалковски е един от онези фантасти, на които може би най-много приляга определението автор на научна фантастика. Дори само защото е учен. Но професорът от Варшавската политехника, специалист по математически машини, е и малко по-особен случай - първо започва да се занимава с писане, а чак после с наука. Полякът може би не е най-продуктивният автор, със сигурност не е и най-популярният, но без съмнение е ценен с разказите си за любителите на жанра. И макар че за модерния читател може да звучи странно, дори архаично с техниката си, а дори и с стил и постановка на творбите, в които може да се проследи цялото развитие на социалистическото течение на жанра, то на идейна и морална основа продължава да бъде актуален и в наши дни. В „Нулево решение” са събрани пет от любимите на самия

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 26 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература, Популярни

На двадесет и пети февруари, на деветдесет и една годишна възраст, си отиде още една от ярките звезди на фантастичния небосклон - вечният бунтар Филип Хосе Фармър. За разлика от литературното наследство, биографията на американския писател е относително скромна. Роден е на 26 януари 1918 г., в Норт Тер Хот, Индиана. До петгодишната му възраст, семейството му се мести на четири пъти - първо в Индианаполис, после в Грийнууд, отново Индиана, след това в гр. Мексико, Мисури, докато в крайна сметка се установява в Пеория, Илинойс. Където, с известни прекъсвания, Фармър прекарва по-голямата част от живота си. През 1936 г. завършва местната гимназия, където се проявява като великолепен атлет и дори влиза в съответното почетно общество. На следващата година записва журналистика в

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература, Популярни

Рей Дъглас Бредбъри е роден на 22 август 1920 г. във Ваукеган, Илинойс, в семейството на Леонард и Естер Мари Бредбъри. Един от първите автори, които си позволяват да комбинират научнофантастични идеи с по-изпипан, по-литературен стил на писане, всъщност завършва само средно образование. Ранното си детство прекарва в родното място, от което самият автор си спомня основно топлотата на семейното огнище и спокойния живот, и, някак естествено, по-късно в творчеството си го асоциира именно с безгрижността на детските дни и домашния уют. През 1934 г., семейството се мести в Лос Анжелис. Като юноша Бредбъри е запленен от Холивуд, където често прекарва времето си в каране на кънки с надеждата да види някоя знаменитост. По това време, мислите си се насочват към актьорското поприще и започва да

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 16 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Не от вчера изпитвам сериозни резерви към художествена литература, за нуждите на чието асимилиране трябва да се прибягва до петнадесет-странично обзорно въведение и още толкова - речник преди задната корица. При все това, Кевин Андерсън се смята за едно от гурутата на епичната фантастика от ултраоперната скала и да го продължавам да го игнорирам е своеобразно престъпление по отношение личната ми книжна култура. Трябва да отбележа обаче, че причисляването на американския автор към научните фантасти изглежда е плод на известно недоразумение - не само заради "Сага на седемте слънца", но и на фона на цялостното му творчество - и то вероятно се дължи на номинирания за "Небюла" роман "Assemblers of Infinity". Където обаче той съавторства със струва ми се непознатия у нас Дъг Бийсън.


Страница: « : : 7 8 9 10 [11] 12 13 14 15 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.