Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Литература

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 16 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Случвало ми се е да кажа, че анотацията е прекалено заблуждаваща и обикновено имам предвид, че книгата не си заслужава. В случая с „Шестата жертва” на Джеймс Патерсън ще го кажа, но със съвсем друг смисъл – не дава дори малка представа за колко зверски добър криминален трилър става дума. И ако трябва да се обърнем към титаните в жанра, бих казал, че ми напомня на неповторима смес от най-доброто от Гарднър и Чандлър, толкова грабваща, че резултатът е роман, който човек просто не може да остави докато не прочете и последния ред. Първоначално бях озадачен – убиецът е толкова доказано ясен в самото начало на книгата, че очакванията ми се пренасочиха към съдебен трилър. Има го и него, но не е централен, а всъщност е една от множеството сюжетни линии. Защото изведнъж изникват още случаи –

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 14 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Вчера си припомнихме втория роман за Илайджа Бейли, но пропуснахме първия, който се явява и доста важен в писателската кариера на бележития американски фантаст Айзък Азимов. Дори само защото засяга нови теми и открива нови хоризонти пред творчеството на писателя. Така че днес е време да поправим тази несправедливост и да обърнем малко внимание на „Стоманените пещери”, един роман, който се опира доста пряко на настоящата действителност и в който чрез средствата на футурологията и антиутопията се отправя едно сериозно предупреждение. Точно така бих описал с две думи книгата – една гигантска антиутопия, в която човека и по-точно обществото, в не чак толкова далечното бъдеще, е извървяло целият път, предначертан от стремежа към урбанизацията. Човечеството наблъскано в

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 13 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Към „Голото слънце” на американския майстор на научната фантастика Айзък Азимов изпитвам доста ясно изразен сантимент. И неслучайно – това е от първите научнофантастични книги, към които съм се докосвал, ако не беше и най-първата. И е един доста добър избор за първа среща с фантастиката. Особено имайки предвид интересната заплетена детективска история, странния свят на Солария и роботите, многото роботи. Необходимостта на Илайджа Бейли да разбере едни чужди порядки, да преодолее собственото си недоверие и страхове, за да разплете случая, кара и читателят да го направи. И така внушението, идеята става толкова ясна, поставена е на една ръка разстояние, ясно очертана и чакаща да я вземеш, че на практика илюстрира по един от най-добрите възможни начини именно смисъла на жанра. Да надникне

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 11 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Трудно ми беше да приема на сериозно „Тъмните му материи”. Дали заради екранизацията на книга – „Златният компас”, който се характеризираше с думите: „Мечки! Големи бели мечки! С броня! Вещици, демони, номади, летящи кораби и навсякъде магически прах”, или по друга причина – нямам представа. Всъщност първите около сто и петдесет страници далеч не ме разубедиха. И ако не беше задължението да прочета трилогията до самия и край, вероятно щеше да лежи някъде изоставена, без така и да успее да ме прелъсти. Именно в това е слабостта на иначе доста забавните и приятни книги на Филип Пулман. Започват прекалено мудно, оставяйки усещане за нещо средно между К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин, ама някак си по-блудкаво. Човек е готов още в самото начало да лепне етикета „поредното зле

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 08 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Може би най-човешката от трите книги от поредицата досега. Това може да се каже за "Преобразяване" на Лоис Макмастър Бюджолд. Естествено би могло да се допълни, че въпреки че действието изглежда малко по-скучно и мудно в сравнение с първите две, които също не изобилстваха от динамика, повествуванието остава все така грабващо. Плавното развитие на историята, която става все по-малко семейна и все по-глобална за света, който петкратната носителка на "Хюго" описва, се смесва с плавното осъзнаване на основния фокус – същността. Всъщност може би именно балансът между развитието на действието и увеличаването на мащабите на света прави романите толкова лесни за четене. Освен това талантът на Бюджолд на разказвач без съмнение спомага за това. Приключението на Даг и Фаун увлича и

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 03 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

„Лорд Златен”, книга втора от поредицата на Робих Хоб „Шутът и убиецът”, за пореден път доказа какви изключителните качества на разказвач притежава американската писателка. Бясното преследване отстъпва място на дворцовата интрига и семейните проблеми. Тронът на Пророците от много време не е бил изправен пред такъв пъзел, какъвто оформят събитията след връщането на принца. Фицрицарин Пророка за пореден път се изправя пред саможертвата в името на фамилията, но този път Осезаващото копеле няма подкрепата на намерилия смъртта си вълчи другар. Въпреки че сюжетът предполага по-малко динамика, отколкото „Мисията на шута”, всички филизи на множеството преплитащи се в замъка интриги правят книгата не по-малко, дори бих казал, по-интересна. Всичко се случва по най-лошия възможен начин. Бъдещи

Автор: Ангел Генчев, сряда, 01 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Достопочтеният доайен на научната фантастика - дядо Азимов - не е особено известен като автор на лековати или приключенски романи, но все пак в безкрайно дългата му библиография присъстват и такива. По-специално се отличава хексалогията за Лъки Стар, която създава в периода 1952-1958 г. Първоначално (и продължително време) тя е издавана под псевдонима Пол Френч, преди в крайна сметка да се самопризнае за автор и частично дори да я подключи към огромната плетеница взаимосвързани книги, представляваща творчеството му, чрез вмъкването на легендарните закони на роботиката в концепцията. Самата идея за поредицата му е предложена от Фредерик Пол като основа за детско-юношески телевизионен сериал, и макар и втората част от това да не се реализира - за огромно облекчение на писателя, който не

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 30 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература, Популярни

Един от малкото все още намиращи се измежду нас майстори на художественото перо в служба на прогностичната мисъл, любимец на поколения почитатели на научното във фантастиката, както и един от най-титулованите и продуктивни писатели в своята област, Робърт Силвърбърг е роден на 15 януари 1935 г. в Бруклин, Ню Йорк. Интересът му към литературата, по-конкретно фантастиката, датира от най-ранна възраст - самият автор се описва като затворено и тихо дете, намиращо своеобразен отдушник в подобни произведения, и стъпка по стъпка това довежда до логичния изход. На четиринадесетгодишна възраст, младият Робърт започва да публикува любителско издание - или както го наричат днес, фензин - за научна фантастика, под името "Spaceship", а четири години по-късно излиза и първата му статия в

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 25 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература, Популярни

Чарлз Дикенс е роден на 7 февруари 1812 г. в Ландпорт. Баща му, Джон Дикенс, е писар към флота, работи в Портсмут, където среща и се жени за Елизабет Дикенс през 1809 г. Семейството има осем деца, от които Чарлз е второто. Бащата обаче не успява да се оправи със семейните финанси и през 1824 г. попада в затвора за дългове. Жена му и децата му, с изключение на Чарлз, който отива да работи в фабриката за бои на Уорън, следват съдбата на главата на семейството. Финансите са приведени в ред и Джон е освободен, но преживяването остава дълбока следа в душата на дванадесетгодишния Дикенс, още повече че майка му настоява да продължи да работи във фабриката. Баща му обаче решава, че за сина му е по-добре да се изучи, и между 1824 и 1827 г. бъдещият писател посещава училище в Лондон. На

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 22 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Започвайки статия посветена на „Самите богове”, няма как да не си задам въпроса какво може да се каже за роман носител на Хюго и Небюла, при това написан от един от тримата най-големи в научната фантастика - Айзък Азимов. Сигурно би могло да се изтъкне, че романът притежава уникална атмосфера и история, увлекателен е и досега не съм срещал разочарован от него читател. Пленява може би именно с онази си отдалеченост от онова, което характеризира цялото творчество на американския фантаст и което виждаме и във Фондацията и в роботските романи и разкази, дори в предимперските такива. Или пък с почти поетичния си привкус. Не знам и няма как да знам. Едно обаче е безспорно – „Самите богове” е една от най-майсторските творби в научната фантастика. От една страна да завъртиш историята между


Страница: « : : 6 7 8 9 [10] 11 12 13 14 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.