Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: МузикаСивостен
Последни статии
Enslaved - The Sleeping Gods and Thorns EPs

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 08 декември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

Пионерите на викинг метъла зарадваха почитателите си с две нови EP-та тази година – свободно достъпното в нета The Sleeping Gods и произлезлото от доста овехтял договор със Soulseller Records – Thorns. Другото, с което зарадваха почитателите си, но само отвъд Океана, е турне по случай двайсет години на сцената. И подобно на дългогодишната им кариера, двете EP-та в общи линии покриват разнообразието, което се наблюдава в творческите им търсения.

За незапознатите можем да отбележим, че Enslaved се причисляват към втората (или дори първата) вълна норвежки блек метъл, но за разлика от повечето групи от началото на деведесетте заложиха на старите скандинавски богове, а не на рогатия опонент на Господ. С това, както и с някои музикални елементи, търсещи традиционния норвежки фолклор, те станаха родоначалници на паган направлението в екстремната музика, и то десетилетие, преди да се нароят десетки и стотици групи, издигащи древните езически богове в култ. Може би в началото Enslaved имаха грубия звук на олд-скуул блек метъл легендите, но с течение на времето успяха да го изчистят, а на моменти кривнаха и към прогресив атмосферични композиции, честно казано трудно смилаеми за по-голяма част от старите им почитатели.

Албумът Vertebrae от 2008-а е вероятно типичния пример за прогресив лицето на Enslaved. Не мога да кажа, че бях очарован, когато го чух за първи път, но не мога и да отрека, че чисто музикално това беше най-изпипаното творение на
Megadeth - Th1rt3en (2011)

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 26 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

Megadeth - Th1rt3en
Roadrunner, 2011

1. Sudden Death; 2. Public Enemy No. 1; 3. Whose Life (Is It Anyways?); 4. We The People; 5. Guns, Drugs & Money; 6. Never Dead; 7. New World Order; 8. Fast Lane; 9. Black Swan; 10. Wrecker; 11. Millennium Of The Blind; 12. Deadly Nightshade; 13. 13;

Личен фаворит: Public Enemy No. 1; Най-лесно се прокарва с: огромна доза сарказъм и егоцентризъм;

„Тринайсети” съвсем „неочаквано” се казва тринайсетия поред албум на траш-легендите от западния бряг – Megadeth, и още по-неочаквано, съдържа тринайсет песни, последната от които се казва „13”. Дотук може да си помислите, че метъл музиката съвсем е навлязла в затворения кръг на пресилената оригиналност и поне що се отнася до господин Мъстейн, може и да не сгрешите. Не заради това странно съвпадение на имена, нито пък заради появата им на Хелоуин в едно шоу, маскирани като също толкова неоригинални филмови чудовища от първата половина на миналия век. Просто новият албум на Megadeth е като всички стари техни албуми, но му липсва онази първична енергия, която ги издигна на върха на сцената успоредно с големите съперници от Metallica.

За разлика от Metallica обаче бандюгите около русокосия хулиган не си подстригаха косите и не зарязаха протъркания имидж. Дотук добре, това печели точки пред старите почитатели. Защо обаче трябва да се цикли около една и съща композиционна идея, това не мога да разбера. Музиката е добра,
Предстоящо: III Младежки Рок Фестивал - Враца 2011

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 24 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

10 декември, 14.00-22.30, Младежки дом, Враца, България

Доколкото има поп-фолк крепости в България, то не бива да забравяме, че се намират и такива, в които рок-музиката отдавна се е наложила в ъндърграунд средите и от време на време надига глава, за да покаже, че и в родината ни се намират талантливи млади групи с алтернативно мислене. Та, получавам аз покана за третия младежки рок фестивал в Младежкия дом във Враца и почвам да се чудя дали да го посетя.

Не, че съм бил на някой от двата предишни. Като се замисля, в последно време си позволявам веднъж на две години голям фестивал в Чехия, тук-там някой по-напудрен концерт на застаряваща звезда и останалите кинти заминават по баровете на столицата и домашните неизменни разходи. Но връщайки се години назад, тогава май напудрени звезди почти не идваха, а и по барове не висях много. И си ходех, веднъж-дваж на тримесечие, по разни клубчета и залички, където нахъсани младежи ковяха закъснялата с две десетилетия българска пънк и метъл сцена.

Та какво лошо, си помислих. За какво да слагам 30 лева на концерт на новоизлюпена дет-метъл легенда в условията на съмнително озвучаване и принудата да се пият малки бири на големи цени от противна марка? Сериозно, тая работа с рок-музиката си е ъндърграунд и трябва да си остане там. Ама за да я има изобщо, и за да се откъсват младежите от едроцицести Лари Крофтове на монитора и безидейното бъдеще, да хванат една китара и да подрънкат
Впечатления: Sofia Burlesque Revue, 4th edition

Автор: Sulphuric, неделя, 20 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

Отмина и четвъртото издание на вече традиционните бурлеск-прояви в София. Домакини за пореден път бяха Sofia Live Club и като че ли този път подготовката беше на наистина добро ниво. Може би имаше и по-малко хора, отколкото в предишните издания, но и разположението на масите беше по-подредено, така че нямаше проблеми с видимостта към сцената, независимо къде се намирате.

Самото представление беше разделено на три части с доста по-разнообразни елементи от предните пъти. Двете нови участнички, представителки на италианската сцена, оставиха само добри впечатления с изпълненията си. Едната, Dolly Lamour, имаше подчертано мистичен привкус, докато Janet Fischietto играеше успешно циркова артистка.

На нея се падна и играта с публиката, включваща хвърляне на ножове по беззащитен зрител със завързани очи. Все пак репертоарът им като че ли беше по-скучноват от този на Lada Redstar да кажем. Този път и „stage kitten”-а Mademoiselle O взе значително по-дейно участие, като изнесе три изпълнени с движение танца за кеф на публиката. Като цяло се получи приятна вечеринка без излишни нерви и забавяне и с много ретро-музика.

Остава само да се надяваме, че и други бурлеск-агенции ще обърнат внимание на България, така че да имаме по-наситен и разнообразен календар на тези прояви. Останалото оставям на снимките от
Leningrad Cowboys – Buena Vodka Social Club (2011)

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 14 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

Leningrad Cowboys – Buena Vodka Social Club
SPV Recordings, November, 2011

1. "Machine Gun Blues"; 2. "All We Need is Love"; 3. "Drill-A-Hole"; 4. "Gimme Your Sushi"; 5. "Rock'n'Roll Show"; 6. "I Kill the Dog"; 7. "Gasolina"; 8. "Buena Vodka Social Club"; 9. "Frijoles y Lager"; 10. "Wash Your Ass"; 11. "Mule"; 12. "Corpse Bride"

Личен фаворит: Gasolina; най-лесно се прокарва с: водка разбира се.

Нов албум на финландските веселяци, който определено си заслужава вниманието. Още повече, че е с изцяло авторски композиции, с което Leningrad Cowboys не са точно известни.

За незапознатите ще кажа, че групата Leningrad Cowboys по неповторим начин съчетава съветски мелодии с американски евъргрийни в една симбиотична музика, която не може да бъде пропусната. По-голяма част от творчеството им са кавър-версии на популярни песни като „Катюша” и „Калинка” и редица версии на хитове на ZZ Top, Doors, Lynyrd Skynyrd и т.н. Всичко това не би било същото и без незабравимите им сценични шоута от типа на Total Balalaika Show и съвместните концерти с хора на Червената армия. Облеклото им също е пародийно, с остри обувки, гигантски китари и прически тип „помпадур” – изобщо всичко необходимо, за да добие групата световна известност.

Настоящият албум не прави изключение от добре очертания път. Още от обложката се вижда надписа „Мексико, Сибир”, напълно в съответствие със заглавието на албума (но защо
Предстоящо: Sofia Burlesque Revue 4th ed.

Автор: Sulphuric, петък, 04 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

На 19-ти ноември вече утвърдената колаборация между Sofia Live Club, ретро-DJ-те The Smugglers Collective и френската бурлеска дива Lady Flo за четвърти път ще изнесат спиращ дъха спектакъл за радост на почитателите на клубната американска култура от средата на миналия век и френските кабаретни представления. Ако се доверим на прогреса в това отношение, то можем да очакваме, че този път очакванията ни ще бъдат дори надминати от гледна точка на организация и пищност.

Накратко, за тези, които не са присъствали на нито едно от предишните представления, Sofia Burlesque Revue няма да има нищо общо с филма Burlesque. Освен това няма да е принизен до пошъл стриптийз, нито пък ще е елитарно събитие, подходящо за буржоазния „елит”. Макар че, като се замисля, със сигурност на софийска сцена могат да се намерят и по-разсъблечени театрални постановки. Бурлеската в този си вид е възраждане на американските бурлеск-представления от края на 19-ти и началото на 20-ти век, които пък черпят вдъхновение директно от викторианската епоха. Хумористична, театрална и доста фриволна форма на изкуство, която изтъква женственото до най-съвършена форма. Ще има много музика, много закачки с публиката, както и много артистизъм.

The Smugglers Collective описват себе си като “The Kings of Vintage Sound” и внасят една много свежа нотка в иначе консервативния нощен живот на столицата. На тях дължим освен редица суинг-партита, така и представянето на бурлеска в София изобщо,
Everlast - Songs of the Ungrateful Living (2011)

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 03 ноември 2011.

Публикувано в Статии :: Музика

Everlast - Songs of the Ungrateful Living
Октомври, 2011, Martyr Inc. Records

1. "Long At All; 2. "Gone for Good"; 3. "I Get By"; 4. "Little Miss America"; 5. "My House"; 6. "Long Time"; 7. "Friday the 13th"; 8. "The Crown”; 9. "Sixty-Five Roses"; 10. "Moneymaker"; 11. "The Rain"; 12. "Some Of Us Pray"; 13. "I'll Be There for You"; 14. "Even God Don't Know"; 15. "A Change Is Gonna Come”

Личен фаворит: “The Crown”

Най-добре се прокарва с: бърбън

Дали с възрастта човек става по-мъдър, дали омеква, уляга, или просто се променя в някаква посока, за добро или за лошо? Редица философски въпроси, които си задавам, слушайки последния, шести албум на лицето Erik Francis Schrody, известен повече на феновете си като Everlast. Или нека наречем албума „На чаша бърбън с Ерик Шрьоди”.

Тези от вас, които са имали щастието да присъстват на концерта на House of Pain в София тази година със сигурност ще са подготвени за това, което ги очаква от уредбата (или може би Winamp-a). Поостарелият Everlast, с бяла брадичка, шкембе и дрезгав глас смело лавира между класически блусарски парчета и рапиране с лек намек за отминали времена. И дори и да сме очаквали, че с проекта La Coka Nostra лошото момче на Източния бряг се е завърнало към музикалните си корени, то ще бъдем неприятно изненадани. Хип-хопът е слабо застъпен в „Songs of the…“ и не притежава дори частица от характерната за House of Pain
Четири години Тангра Мега Рок

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, събота, 17 април 2010.

Публикувано в Статии :: Музика

Концертът, посветен на четвъртата годишнина радио Тангра, бе анонсиран преди три-четири месеца и в момента, в който видях името на Ер Малък ми стана ясно, че просто трябва да съм там. Но нека предупредя отначало - следната статия ще бъде абсолютно пристрастна, така че, ако очаквате безпристрастен обзор, не сте попаднали на правилното място. Просто защото концертът на Ер Малък е нещо, което очаквам повече от петнадесет години - даже по-дълго, отколкото първия концерт на Металика.

И след това лирично отклонение, искам предварително да се извиня на първите три групи - Breakpoint, Odd Crew и Insmouth, защото няма да говоря много за тях, а ще акцентирам върху самите Ер Малък. Най-вече понеже музиката, която правят гореописаните банди не е точно моята, и не мога да я коментирам адекватно.

Но да започнем от самото начало. Място на събитието: "Парти център 4-ти километър", дата: 24-ти март, час: 19:30. Петнайсетина минути преди началото минавам през контролата и се насочвам към залата, където заварвам малко над стотина човека, изпълнени с очакване да чуят дебюта на Breakpoint на сравнително голяма сцена. В интерес на истината, въпреки че съм се отдалечил от метъла, не мога да не призная, че момчетата от Breakpoint се раздадоха, и макар че изпълниха само четири-пет песни показаха, че заслужават своето място сред останалите участници на концерта. След кратка пауза, умело запълнена с филмчета за следващата банда, прожектирани на видеостените, се появиха

С най-висок годишен рейтинг
 
Кратки @ Сивостен
По оценка на ревюиращия
 
По читателска оценка
Най-четени в Музика
 
Най-висока средна читаемост
Още статии
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.