Да продължим с продълженията

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 август 2010.

Публикувано в Статии :: Литература, На малкия екран

Всеки от нас е съжалявал поне веднъж в живота си, че дадена история, която ни е харесала, е достигнала до своя край. Спомням си след пети сезон на Андромеда, как прехвърлях различни варианти за продължение и колко съжалявах, че идеята, която не е изчерпана, няма да продължи. Спомням си обаче и как Скалзи продължи „Войната на старците” до точка, в която се замислих – дали нямаше да е по-добре просто да спре. Има безброй много примери и в двете посоки, но водещото, натрапващо се, впечатление е, че всеки път, когато се опиташ да разказваш една история прекалено дълго, достигаш до разочарование.

От чисто комерсиална гледна точка логика има дори да преминеш отвъд разочарованието. Поне докато не убиеш и последната частица надежда, че нещата могат да се променят към по-добро. Ние – зрители, читатели, сме си балами. Ще изгледаме цял сезон на Свръхестествено, че и ще зачекнем още един само за да се убедим, че нещата няма да отидат на добре. Което за продуценти, издатели и цялата комерсиална част на изкуството си е чиста проба печалба. В крайна сметка, те именно това гледат – кога печалбите спадат под зададената граница и

SciFi Series: The Gates [Premiere]

Автор: Ангел Генчев, петък, 23 юли 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Вещици, вампири, върколаци. Ако трите модни "в"-та по някаква случайност не са ви втръснали трайно, или поне не още, поредното предложение идва от страна на ABC под наименованието "The Gates".

Последното всъщност се оказва името на доста лъскаво и подозрително стриктно охранявано поселище, където се нанася – в ролята на новия шеф на местната полиция – бившето ченге с малко мътно минало Ник Монъхан, заедно със своето семейство. Това, което им предстои да открият обаче е, че повечето от милите им съжители крият в килера една или друга свръхестествена тайна.

За съжаление, в тази насока, поне за момента, "The Gates" няма какво особено да предложи дори и на съвсем не заклетите почитатели на подобен тип продукции. Даже да оставим настрана страхотното изтъркване на мистиката като жанр през последните години, сериалът просто следва отдавна установените канони без намек за оригинална идея. И ако има нещо, което дава известна надежда за промяна, това е фактът, че градчето очевидно се пръска по шевовете от нехора, измежду които току виж изскочило нещо по-рядко срещано – макар че пък на фона на относително постното оформление не изглежда като да е заделен бюджет за подобни екстравагантности, а и практически половината от заявените епизоди вече изтекоха.

Извън свръхестественото, поредицата все пак отбелязва по някоя червена точка. Първите четири епизода са доста динамични, с приятно бързо темпо, и отварят изненадващо голям брой сюжетни

SciFi Series: Haven (2010) [Premiere]

Автор: Ангел Генчев, сряда, 21 юли 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Това лято се оказа порядъчно оскъдно откъм премиерни серии, особено на фантастичния фронт, където броим едва две нови заглавия. От тях пък само едното привлича по-сериозно внимание, а дори и при него предпоставките за добро шоу подлежат на известна дискусия.

Последното споменавам, всъщност, изрично заради авторството на Стивън Кинг. Име от този калибър автоматично придава специфична тежест на продукцията, но пък не бива да забравяме, че Кралят на ужаса със сигурност е най-ухажвания от филмовите творци писател на всички времена – през последните двадесет и няколко години едва ли ще се намери повече от една, през която да не е екранизиран, а напоследък се натрупват по четири-пет опита годишно. И сигурно ще да е поне малко тъжно да си автор на бестселъри, когато се окаже, че лентите по твои новели или разкази в голямата си част не струват и пукната пара.

"Haven" обаче не попада точно в това експериментално, минно поле. Относително далечно базиран, при това върху един от не толкова възторжено приетите романи на Кинг – "Колорадеца" – сериалът придобива доста собствен вид. Историята запраща поредната опърничава, цапната през устата и доста симпатична агентка на ФБР – по които признаци явно ги подбират – някъде из дебрите на Мейн, където пасторално градче става свидетел на повече от странни явления. Отгоре на всичкото, тя очевидно е

Riverworld (2010)

Автор: Ангел Генчев, сряда, 31 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Речен свят (2010)

Прилично неуспешният опит за екранизация на цикъла "Речен свят" на Филип Хосе Фармър от преди седем години, ако не за друго, трябваше да послужи поне като поука за Syfy. Пък и самите творби на американския писател са добре известни с широката палитра важни за повествованието фигури и умелото примесване на елементи от различни исторически епохи с онази премерена доза приключенска фантастика, която да ги превърне в наистина увлекателно четиво. Нито едното, нито другото обаче изглежда е направило достатъчно впечатление, което дори малко изненадва при присъствието на толкова опитни сценаристи, и за втори пореден път, на една и съща тема, в края на краищата получаваме относително слаба продукция. А разочарованието определено е още по-голямо за почитателите на изтъкнатия фантаст.

Историята, всъщност, отново е променена в детайлите, макар че основната интрига остава същата - след смъртта си, неизвестен брой хора, сред които изтъкнати исторически личности, се оказват преродени на странен и огромен свят, опасан от безкрайни реки. Същевременно обаче, всичко поне от първа необходимост им се оказва осигурено едва ли не свише, а на сцената епизодично излизат и странни извънземни, което очевидно поддържат състоянието на нещата, макар и мотивите им да са пределно неясни. Всичко това в крайна сметка подтиква Мат, нахакан военен журналист, загинал при терористично нападение, да поведе група съмишленици, с чиято помощ да се опита да

Men of a Certain Age

Автор: Ангел Генчев, неделя, 21 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Страшно приятно е с изненада да установиш, че някоя на пръв поглед едва ли не неугледна серия, на която си попаднал по една или друга случайност, само след два епизода ти е влязла под кожата. С "Men of a Certain Age" - да го преведем свободно "Мъже на възраст" - нещата стоят именно по този начин. Поредицата е умно направена, доста прилепчива, а в съчетание и с чудесната игра на водещите актьори се превръща в прекрасно екранно забавление.

Цялата история се завърта около трима отколешни другари, вече стремително гонещи петдесетте. От една страна имаме Джо - собственик на магазин за парти-стоки, страдащ от патологична несигурност, наскоро разведен, благодарение до голяма степен и на неизлечимата си страст към спортните залагания. От другата намираме Оуен, затънал до колене в семейния живот, с две деца, диабетик, все още работещ под зоркото око на баща си, и то не като друго, а като продавач на коли втора ръка. За да бъде картинката пълна обаче, на сцената излиза Тери - неуспял актьор, опортюнист, неостаряващ женкар, остроумен циник - иначе казано готин, но и все така вятърничав, както в колежанските си години тип.

Не звучи като кой знае какво, определено, и именно тук идва най-приятната изненада - от не толкова претенциозния семеен сюжет създателите на поредицата са успели да изстискат далеч повече от максимума. Всеки един от тримата главни герои носи свой собствен сценарий на тема как животът почти никога не се развива по начина, по който сме

How I Met Your Mother

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 14 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

След финала на „Приятели” и пръсването на многолюдната му аудитория, комедийните сериали изживяват разцвет. Поради голямата пъстрота от всевъзможни продукции, трудно е зрителят да открие нещо, което наистина си струва, което е действително оригинално, различно, или поне интересно и по негов вкус. Няма еднозначен отговор дали „Как се запознах с майка ви” е от точно този тип, затова прочетете и преценете сами.

Сериалът започва по доста интересен начин, през 2030 г. Баща на две деца решава да им разкаже историята за това по какъв начин се е запознал, и впоследствие оженил, с майка им. Което е началото на своеобразната нарация (разказвач е Боб Сагет), която предхожда по-голямата част от епизодите и задава тона на серията. След което сериалът се връща две десетилетия назад, където младият тогава Тед Мозби (Джош Реднър), обещаващ архитект, търси своята половинка в живота. В тази задача помощ оказват най-добрите му приятели и гаджетата от колежа – особено бъдещия адвокат Маршал и детската учителка и художник Лили. По-късно към групата се присъединяват и очарователната канадска репортерка Робин и стилният женкар Барни. С обединени сили, компанията се бори от една страна с несгодите в личния си живот, от друга – с взаимоотношенията помежду си.

„Как се запознах с майка ви” стартира с невероятен първи сезон. Болезнено клишираната идея за търсенето на идеалната половинка всъщност е реализирана перфектно и става свързващо звено между иначе ясно

SciFi Series: K9

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 11 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Малко е чудно от страна на Дисни Интернешънъл да твърдят, че "K9" практически нямал нищо общо с "Доктор Кой". Или ако го намират за напълно в реда на нещата, може би следващата резонна стъпка е да префасонират леко R2D2 - хем давността, популярността и функциите що годе съвпадат - и да пуснат в ход серии, които ама въобще и по никакъв начин не са спин-оф на "Междузвездни войни". Пък ние ще се направим, че сме им повярвали. Да не говорим, че робопесът дори се появява в оригиналния си тенекиен вид в дебютния епизод, било то за кратко, и все така продължава, както през цялата си досегашна история, да се озвучава от Джон Лийсън.

Но нека все пак с разбиране и усмивка си затворим очите пред опцията "базиран на персонажа на..." - ако не за друго, понеже е най-малкият проблем на новата продукция. Самите и достойнства са повече от скромни, и филмчето трудно промъква нещо интригуващо, камо ли пък забавно.

Самият сюжет, поне до момента, е издържан по най-скучния възможен стереотип, съшит набързо (а и отгоре-отгоре) с абсолютна праволинейност, шепа алогизми, припряност, досадни персонажи, бездарен диалог, никаква обща постановка, и за капак - всичко това абсолютно повтаряемо във всеки отделен епизод, излязъл до момента. Като последното всъщност на свой ред тъне в мътилка, тъй като премиерата уж бе миналия октомври, серията всъщност май не е стартирала, а де факто дори в YouTube се намират епизоди - на унгарски, но очевидно от същата поредица.

30 Rock

Автор: Димитър Грозданов, понеделник, 08 март 2010.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

“30 Rock” се превърна в един от любимите сериали на критиката отвъд Океана. Сред престижните отличия личат шест награди „Златен Глобус” и рекорд от 22 номинации на последните награди „Еми”. Впечатляващата визитка засили любопитството ми към продукцията на Тина Фей и, след три сезона и половината от четвъртия, с чиста съвест мога да кажа, че това действително е един от най-добре скроените комедийни сериали през последното десетилетие. Без да поставя нова летва или да прелива от оригиналност, “30 Rock” е многопластова лента, която съчетава различни образи и истории, подплатени от добри сценаристи и режисьори, които го превръщат в подходящо забавление за широк кръг зрители.

Сериалът е базиран до голяма степен на личните впечатления и опит на Тина Фей като сценарист и актьор в „Saturday Night Live”. Историята се върти около подобно фикционално шоу на живо по NBC, снимащо се в сградата на General Electric (собственик на телевизията), намираща се на „Рокфелер Плаца” № 30 (От тук “30 Rock”). Водещ персонаж е главният сценарист Лиз Лемън (Тина Фей), а основни сюжетни линии са от една страна взаимоотношенията и с екипа от разюздани писачи и разглезени актьори, от друга – с ръководството на компанията, представлявано най-вече от Джак Донаги (Алек Болдуин). На фона на дивото професионално ежедневие се разгръщат, разбира се, и несгодите в личния живот на героите, злободневни теми като кариеризъм, сексуалност и меркантилност. Нищо ново под слънцето, но голяма част от чара