|
Сивостен :: Статии
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Всеки от нас е виждал великолепните стройни мустанги, препускащи свободно из безкрайната американска прерия – много популярна картина, широко употребявана из всевъзможни филми, или пък реклами. Цялата тази прелест обаче не отговаря особено на истината, а мустангите като цяло са дребни, набити и гърбоноси кончета, които далеч не могат да се похвалят с кой знае колко привлекателен външен вид.
Всъщност, самата представа за американските диви коне като диви не е особено точна. В съвремието, единственият оцелял подвид див кон е конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), все още срещащ се в Монголия, докато вторият им представител, тарпанът (E. f. ferus), се смята за изчезнал от края на XIX - началото на XX век. Като трябва да подчертаем разграничението, че дивият кон
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 В последно време гейм-индустрията изкара няколко хитови заглавия, и изглежда, за да не останат по-назад, EA Games на свой ред се включиха в надпреварата, издавайки поредното продължение на легендарната поредица RTS-ки "Command & Conquer" – Tiberian Twilight.
Всъщност, те колко части станаха вече? Едва ли мога да ги преброя на пръстите и на двете си ръце, а въпросната поредица дори включва в себе си цели три отделни проекта - Red Alert, Generals и Tiberian. Едно време поне EA си съдействаха с Westwood Studios, име пределно добре познато с качествените си, класически стратегии. Днес обаче, с всяка поредна част от кое да е от трите заглавия, игриците стават все по-глупави. И може би най-яркото доказателство за това явление е именно последното им чадо в групата Tiberian.
Ако се върнем
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Концертът, посветен на четвъртата годишнина радио Тангра, бе анонсиран преди три-четири месеца и в момента, в който видях името на Ер Малък ми стана ясно, че просто трябва да съм там. Но нека предупредя отначало - следната статия ще бъде абсолютно пристрастна, така че, ако очаквате безпристрастен обзор, не сте попаднали на правилното място. Просто защото концертът на Ер Малък е нещо, което очаквам повече от петнадесет години - даже по-дълго, отколкото първия концерт на Металика.
И след това лирично отклонение, искам предварително да се извиня на първите три групи - Breakpoint, Odd Crew и Insmouth, защото няма да говоря много за тях, а ще акцентирам върху самите Ер Малък. Най-вече понеже музиката, която правят гореописаните банди не е точно моята, и не мога да я коментирам
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Blackstar Halo - Illumination
2009, Artist Anonymous
Line-up:
Ville - vocals
Hannu - guitars
Timo - guitars, bass
Dino - drums
Tracklist:
1. Intro; 2. Alice in wonderland; 3. Illuminated; 4. The League; 5. In times of every tear; 6. Mannequins for the beast; 7. Journey; 8. Morningstar; 9. Going under; 10. Undivine
Ha следния албум попаднах по случайност - имам навика от време на време да се снабдявам с нещо напълно непознато, с надеждата, че ще ме изненада приятно, и освен ново ще се окаже стойностно. И ето, че този път наистина намерих онова, каквото търсех, в лицето на Blackstar Halo и техния Illumination.
Blackstar Halo са поредната северно европейска банда на тежката сцена, родом от Финландия, като до са били известни под името Downfall - което обаче променят
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Великден наближава с пълна пара и ароматът на агнешко почти може да се усети във въздуха. За съжаление обаче, усеща се и в джоба, след като, както обикновено, цените на сезонното месце преминаха с бодра стъпка в горния разред. Това обаче незадължително означава, че ще трябва да оставим традиционната мръвка настрана, като освен варианта за дроб-сърма, винаги остава възможността да се спрем и на агнешките главички. А сред не толкова многобройните опции за тяхното приготовление, чорбата определено е от най-привлекателните.
Може да се каже, че има два основни пътя, по които да подходите към приготовлението на подобна супа, като грубо казано в единия случай бихте се приближили повече до шкембе чорбата и подобните и, а в другия - по-скоро до пролетна супа - и хубавото тук е, че и
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Лудите (2010)
Едва ли някой е хранил илюзии, че тази година ще се разминем без поредната доза римейкове, като естествено челна позиция отново ще заемат филмите на ужаса. "The Crazies", специално, пък носи малко по-висок заряд и поне леко изпъква сред изобилието от заглавия не поради друго, а защото оригиналът от 1973 г. е дело не на друг, а на Джордж Ромеро, комуто до немалка степен дължим цяла сюжетна подгрупа в лицето на зомби-лентите.
Може би все пак първо трябва да споменем, че първоизточникът не е чак от нивото на "Живите мъртъвци" в различните им превъплъщения, при все че за времето си е доста добро постижение. Историята - и в двете версии - всъщност е изключително елементарна, което обаче никога не е било чак такъв проблем за жанра. В общи линии, Огдън Марш, малко
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
|