|
Сивостен :: Къде са ми детските филмчета?
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Предполагах, че детското меню на "Доктор Кой" ще е сладурско, но пък не съм очаквал, че поредицата може да се окаже и доста забавна. Всъщност, най-кратко казано, "Приключенията на Сара Джейн" съвсем осезателно носят духа на новите серии, много повече дори от другия актуален спин-оф, по-екшън ориентирания "Торчууд". Разбира се със забележката, че дозата сарказъм, присъща на Доктора, е сведена до минимум - все пак аудиторията тук едва подраства - без обаче следите и да се губят чак окончателно в шарено приключенстване.
Стига обаче толкова сравнения. "Банерман Роуд" 13, Лондон, е мястото, където може да бъде открита Сара Джейн Смит - дама със загадъчно минало и още по-мистериозно настояще, прикрито под тънката мантия на журналист на свободна практика.
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Завладяващ свят, добра анимация, интересна история. Това кара хората да казват за новите филмчета, че "просто не ги правят като едно време". В последно време на големия екран излизат ленти от рисувания жанр, които в най-общия случай не са рисувани, често нямат история или ако имат, то тя е повече за възрастните, по-сериозна - сакън да не каже пресата, че няма социален елемент - и като цяло рядко едно дете наистина може да се забавлява с новите проявления на насоченото към по-младата аудитория кино. Тъй че освен да си припомним някои хубави моменти от миналото, чакайки новия Шрек, Уоли или някой друг рядък диамант, друго не ни остава.
Сюжетът на "Пиратите от Тъмния пролив" е простичък, но напълно достатъчен. Светът на пиратите е завладян от ужасяващата тъмна вода. Младият принц на
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Дори в страната на неограничените невъзможности, както напоследък започнаха да наричат САЩ, навремето се правеха доста възможни за гледане филмчета. Все пак голяма част от тях не успяваха да добият популярност, по неизвестни причини. Полу-образователното, полу-забавно семейно такова "Кро" е ярък пример за това. Европеецът би казал, че образователната част натежава прекалено много на презокеанския потребител, и навярно би бил прав, но факт е, че приключенията на младия кроманьон и неандерталското му племе така и не се задържа на екран за повече от два сезона.
Нова телевизия, докато беше още млада, комай удари бинго с него. "Кро" се хареса както на децата, така и на част от родителите и без съмнение се следеше с нелош интерес. И неслучайно. От една страна изключително симпатичните
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Имаше времена, когато студията „Хана-Барбера” бяха на гребена на вълната, а за Картуун Нетуъркс изобщо не се беше и чувало. Това бяха и времена, когато в анимационните филмчета се залагаше много повече на качество на анимацията и сюжета, докато в момента май преобладава просташкия хумор.
Една от кратките продукции на студиото е тринайсетепизодната "Инч Хай, частен детектив" (Inch High, Private Eye), просъществувал в продължение на един сезон през далечната 1973 г. и предназначен за съботната сутрин на NBC. Макар да не блести с някакви гениални хрумвания и завързана история, най-големият малък частен детектив някак успя да се хареса и на българската публика по времето, когато БНТ го излъчваше.
Накратко, историята представлява тотален микс между до болка познати детективски клишета,
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Те са зелени, симпатични, забавни и се борят срещу престъпността. Те са героите, които създадоха привлекателен образ на мутантите и станаха любимци на поколения деца. Освен това обичат пица.
Говорим си, разбира се, за оригиналните анимационни серии на “Костенурките нинджа”, защото в последствие вселената им се разрасна драстично в няколко игрални напъна, нови анимационни серии, анимета, електронни игри и какво ли още не. През моето детство обаче, БНТ бе така добра да пусне френски вариант на 194-те епизода, въртели се в продължение на десет години в края на осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. Защо френски - не знам, но песничката някак звучи много по-добре на този език в сравнение с оригиналния английски вариант.
Историята започва в края на '86-та като комикс на “Мираж
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Времената се променят, децата - също, а политиката към тях още повече. Наскоро направих грешката да погледам някоя и друга детска програма, доколкото такива все още се намират измежду риалити-шоутата и венецуелските сапунки, и направо се отчаях. Че не съм вече на десет години, не съм, ама някак навремето като да имаше по-качествени анимационни филмчета. Рекох да проверя тая работа и да, не съм се объркал. Продукциите на Хана-Барбера, когато се появиха по родната телевизия, превръщаха режима на тока в малка трагедия за нежната ми детска душа, а дори сега, години по-късно, освен дълбока носталгия все още продължават да радват.
Сред любимите ми, разбира се, се нареждаха “Смехораните”, главно заради сръдльовците и летящата им галера, както и непознатите ужасии на Долната земя. Създадени в
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Имало едно време, една принцеса, която живеела в Царството на приказките. Един ден тази принцеса се влюбила в съвсем обикновен чешки студент и преживяла много, много страдания, докато накрая успели да се съберат и да заживеят щастливи, а най-вероятно продължават да живеят в разбирателство и щастие. Само дето историята е малко по-различна.
Сигурно много от вас си спомнят за прекрасните чехословашки сериали, с които се забавлявахме като деца, а по-късно гледахме “Милион и едно желания”, защото понякога ги повтаряха. Специално Арабела и Летящият Чешмир успяха дълбоко да докоснат съзнанието ми и винаги се сещам с носталгия и радост за тези филмчета. Малко е сложно човек да не се разсмее, слушайки оригиналните чешки диалози заради безумното събиране на съгласни и странните, напевни ударения,
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] : : »
|
|