|
Сивостен :: SciFi Series
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.
Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.
Лошо
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория.
Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Без съмнение, мина известно време, откакто сред телевизионните фантастики фигурираше чиста проба постапокалиптична военщина. Но ако все още не сте се подлъгали по името на големия Стивън Спилбърг - откровена рекламна спекулация, „изпълнителен продуцент“ - не би било нездравословно да подръпнете леко юздите на любопитството си и да запазите едно на ум за тазгодишното отроче на TNT.
Дали поради липсата на особена конкуренция през изминалия летен телесезон, или пък на опит в жанра, майсторите на кримито с привкус на сарказъм (“Leverage”, “Dark Blue”, “The Closer” и пр.) са подходили меко казано несериозно към “Falling Skies”. Слабоват сюжет, праволинейно развитие, блудникав диалог, допотопни майтапи и куп заемки – добавете голяма щипка американщина и почти непознат актьорски състав, и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Syfy може и да не избраха най-удачната девиация за последната си марка, но пък от няколко години насам продуцират изненадващо успешни, макар и не особено сериозни програми. Дори си позволиха цели два опита в сферата на тежката научнофантастична артилерия - “Каприка” и “Старгейт: Вселена”, където обаче не срещнаха достатъчно търпелива аудитория. Хляб и зрелища.
За сметка на това, относително лековати поредици като „Еврика“, „Светилището“, „Хранилище 13“ и „Хейвън“ набират съвсем прилична аудитория. При това с право. И някак не е изненада, че най-новото шоу на Сайфай се опитва да се вмъкне в поредната празнина, оставена от култовите в първите си два сезона, гръмко провалени и напълно заслужено затрити в небитието „Герои“ . В крайна сметка, винаги има нужда от един супергеройски
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Вещици, вампири, върколаци. Ако трите модни "в"-та по някаква случайност не са ви втръснали трайно, или поне не още, поредното предложение идва от страна на ABC под наименованието "The Gates".
Последното всъщност се оказва името на доста лъскаво и подозрително стриктно охранявано поселище, където се нанася – в ролята на новия шеф на местната полиция – бившето ченге с малко мътно минало Ник Монъхан, заедно със своето семейство. Това, което им предстои да открият обаче е, че повечето от милите им съжители крият в килера една или друга свръхестествена тайна.
За съжаление, в тази насока, поне за момента, "The Gates" няма какво особено да предложи дори и на съвсем не заклетите почитатели на подобен тип продукции. Даже да оставим настрана страхотното изтъркване на мистиката като
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Това лято се оказа порядъчно оскъдно откъм премиерни серии, особено на фантастичния фронт, където броим едва две нови заглавия. От тях пък само едното привлича по-сериозно внимание, а дори и при него предпоставките за добро шоу подлежат на известна дискусия.
Последното споменавам, всъщност, изрично заради авторството на Стивън Кинг. Име от този калибър автоматично придава специфична тежест на продукцията, но пък не бива да забравяме, че Кралят на ужаса със сигурност е най-ухажвания от филмовите творци писател на всички времена – през последните двадесет и няколко години едва ли ще се намери повече от една, през която да не е екранизиран, а напоследък се натрупват по четири-пет опита годишно. И сигурно ще да е поне малко тъжно да си автор на бестселъри, когато се окаже, че лентите по
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Малко е чудно от страна на Дисни Интернешънъл да твърдят, че "K9" практически нямал нищо общо с "Доктор Кой". Или ако го намират за напълно в реда на нещата, може би следващата резонна стъпка е да префасонират леко R2D2 - хем давността, популярността и функциите що годе съвпадат - и да пуснат в ход серии, които ама въобще и по никакъв начин не са спин-оф на "Междузвездни войни". Пък ние ще се направим, че сме им повярвали. Да не говорим, че робопесът дори се появява в оригиналния си тенекиен вид в дебютния епизод, било то за кратко, и все така продължава, както през цялата си досегашна история, да се озвучава от Джон Лийсън.
Но нека все пак с разбиране и усмивка си затворим очите пред опцията "базиран на персонажа на..." - ако не за друго, понеже е най-малкият проблем на новата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Тръгнат ли да си отговарят телевизиите на предизвикателствата, т.е. да продуцират програми със сродна тематика в доста близки времеви рамки, резултатът рядко е особено привлекателен, дори без изрично да сравняваме качествата на отделните продукции и да претегляме коя до колко засенчва другата. Не, че британският "Парадокс" е чак мот-а-мо клонинг на "Поглед в бъдещето" - по-скоро мъничкият му далечен братовчед, но при почти едновременното им излизане аналогията просто няма как да се пропусне. Като за съжаление, в неин резултат, много ярко изпъкват и немалобройните му дефекти.
Реално, говорим за "FlashForward" в микромащаб и с малко по-различна предистория. Накратко, астрофизик от Манчестър, зает в британската космическа програма, получава пакети от снимки от събития, по-конкретно
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Силно съм раздвоен къде да причисля тази кратка поредица. В основата си фантастична, по същество криминална, но пък и в двете отношения интригуваща и оригинална, "Day Break" е чудесно забавление за онези зрители, които се увличат от многопосочни и сложни сюжети, способни да ги изненадат на всяка втора крачка.
Всичко започва като напълно обикновен ден за детектив Брет Хопър, и дори върви нормално - поне до момента, в който се оказва заподозрян в убийството на заместник-прокурор, известен с безмилостното отношение към организираната престъпност. Всъщност, нещата изглеждат малко прекалено добре подредени, но въпреки това, и въпреки отчаяните му апели след първоначалния шок, Хопър в крайна сметка се озовава в затвора.
Което ще бъде обаче най-малкият му проблем. Извлечен насила от
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
