Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Star Trek: Генерации (статия) - Научна фантастика, Холивуд
Star Trek: Генерации

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 16 февруари 2004.

Публикувано в Статии :: На малкия екран

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Който ме познава е наясно, че не се нареждам сред особените любители на американската масова продукция. Още по-малко на телевизионната, с малки изключения. И за да завършим картинката, съм силно критичен към фантастичните филми.

За всяко едно от тези три неща си има причина. Вкратце, не обичам американските филми от ниска до средно висока класа, поради силно лъхащия американизъм. Тоест, честно казано, въобще не ме засяга повдигането на духа на средния американец, а само следствието - трагикомичния екранен продукт. Всеки в добро състояние на съзнанието е пределно наясно доколко бате Рамбо, или героят Х, е способен с прашка, дъвка и конфети да спаси света от руската/китайската/корейската/кубинската/произволната ядрена катастрофа, унищожавайки четиристотин и тринадесет противника в непозната чужда територия, при това накачулени с тежко въоръжение, под прикритието на дузина танкови бригади и вероятно въздушна подкрепа... или въобще нещо от рода, разбрахте ме вече. Пардон моа. Колкото до сериалите, те по принцип са често повтаряеми и досадни. Особено след втория или трети сезон. Скептичността към фантастичните филми пък ми беше насадена някъде из юношеската възраст, когато доста рязко този тип филми се превърнаха в поредица гонения на лигаво-слузести изчадия из тъмни коридори. Което пък след Пришълеца 2 определено се изтърка. Виж и няколко реда по-горе относно “велик е нашият войник”. Малко се отвлякох, но не съвсем неумишлено. Причината е проста. Поредицата, за която ще става дума по-долу, е веднъж американска, втори път – сериал, и трети – фантастична сага.

Стар Трек е почти с абсолютна сигурност в тройката култови фантастични филмови произведения, наред с универсалната приказка Междузвездни войни (никой да не ме упреква, последното е цитат от интервю с Джордж Лукас) и Вавилон 5. Той, както и нито една от тях, не отговаря на горепосоченото. Но да започнем вече да си говорим сериозно за самия филм.

Един от големите проблеми във фантастиката, като цяло, е налагането като концепция на превъзходството на човешката раса. Именно този момент е изключително тънко избягнат в Стар Трек. Общо взето, тази склонност се среща в два диаметрално противоположни варианта – съветската фантастична генерация и, респективно, американската. Явните примери са твърде много, за да бъдат излагани поименно. В тези поредици, обаче, човечеството остава на по-заден план. Действието е съсредоточено по-скоро около няколко персонажа, което би могло да ги отнесе и към семейните сериали. Което, обаче, в никакъв случай не омаловажава фантастичния елемент.

Star Trekkin’ across the Universe


Вселената на 28-годишната поредица не е свръхбогата, но за сметка на това не може да се оплаче от наситеност. Всъщност, надявам се да не ви лъжа за точната година, тъй като съм откривал един стар, изключително странен пълнометражен филм, режисиран и по сценария на създателя на Стар Трек одисеята като цяло – Джийн Родънбъри – наречен The Cage. Тъй или иначе, сериала дебютира на 09.08.1966 г.

Говорех за вселената. Донякъде по земен тертип – то като че може да има някакъв друг, описан от човек – в нея присъстват няколко “велики сили”. Такива са клингоните, ромуланите, земните федерати, а по-късно и боргите. Всяка от тях е преработка на древен строй – факт очароващ лично за мен, макар и системите по-скоро да са пригодени към космически обхват, отколкото развивани до едно евентуално тяхно бъдещо състояние. Това важи с еднаква сила както за абсолютния арабски феодализъм на военизирания Клингон, така и за Римската империя, в лицето на Ромул и поробения Рем. Но както и сами можете да забележите от имената им, не става дума за следствие от недоглеждане. Колкото до Федерацията, тя е парламентарна демокрация, доближаваща се повече до идеала на Съединените щати, отколкото до реалното им състояние. И, за разлика от всички останали формации, в състава и присъстват различни биологични видове. Боргите – полумеханична, полубиологична форма на живот, могат по-скоро да бъдат оприличени на вид каламитетни насекоми, като скакалците. Все пак, най-близкото до човешко племе са ордите на Атила, Чингиз хан или някой друг номадски бич. За вселената обаче няма да говоря сега, тъй като да се обхване Стар Трек в една единствена статия е малко отвът последната граница. Задъхано заинтересованите от конкретни подробности могат да се разровят в огромния ресурс на www.startrek.com.

“Steady as she goes”. Star Trek. Първото поколение.


Чисто новичката земна совалка Ентърпрайс, NCC-1701, е изпратена на пет годишна изследователска мисия. Това просто изречение стартира най-дългия фантастичен сериал в историята на киното. Тъй като на отделните личности ще се спра малко по-надолу, при TOS (The Original Series) ми се иска в няколко реда да обърна внимание на ..хм.. визията. Сега, много хора се присмиват на първите епизоди. Честно казано, и на мен ми е доста забавен маскирания розов пудел още в първия. Може би затова, в днешните технологизирани дни на филмовата индустрия, тези епизоди вече са за Стар Трек маниаци. Но вижте.. идеята не се губи. Хората не са виновни – дали са всичко от себе си. Независимо дали ползват картонени пейзажи или не, дали с пластмасови корабчета или не. Ми ако живеехме 50 години назад, нямаше и пластмаса да се ползва. И честно казано, някои от най-култовите епизоди от поредицата се развиват именно в подобна обстановка.

Наистина, в Стар Трек ТОС отсъстват по-късните доста сериозно застъпени ефекти, начело с компютърните анимации. Но това е нормално за филми, снимани в края на шейсетте и седемдесетте години. И може би именно този факт носи известен чар, който едва ли би се харесал на почитателите на Х-Мен или Томб Райдър. А именно – позабравеното напоследък, в ерата на Матрицата, актьорско присъствие.

Напоследък ми прави впечатление една особена тенденция. Сред най-уважаваните и харесвани актьори трайно са се загнездили застаряващи или вече окончателно остарели типове от поколението на Харисън Форд, Брус Уилис, Джереми Айрънс, Ал Пачино, Жан Рено, или недай си боже Шон Конъри. Не че искам да кажа нещо лошо – и аз ги харесвам, пък и изредените направо ги обожавам. Абре опитах се да бъда разнообразен и кратък, затова не си приличат... Исках да кажа, всъщност, че за последен път в средите на наистина добрите актьори се наредиха май Брад Пит и Джони Деп, които ако не се лъжа вече попреминаха тридесет. Дали пък скоро вече и тази роля няма да има особено значение, и всичко ще започне да се анимира? Отплеснах се. Продължавам със Стар Трек, или по-точно:

“To boldly go where no man has ever gone before”. Star Trek - The Motion Pictures.

За моя милост пълнометражните филми остават развръзката и завръзката на поредицата, едновременно. Общо десет на брой, те всъщност са плавното преминаване между двете поколение. Или не съвсем плавното, но подробности. Двадесет години по-късно, хлапаците от ТОС вече са не само възмъжали, но и позастарели. И именно тук всеки от тях се проявява най-силно.

Джеймс Тиберий Кърк (Уилям Шатнър). Не зная защо, но както артиста, така и героя са ми невероятно симпатични. Сигурно защото ме обвиняват в прилика с него ;”) Самостоятелен принципалист, легенда на Старфлийт, капитан Кърк преминава през почти всяко препятствие, познато на човека, на генерален или личен план. И, преди всичко, той е по човешки обикновен, и може би наистина се явява символът на човечеството в този филм.

Единственото, което отличава Кърк от остатъка на човечеството, е това, че му сече пипето. При това сече доста бързо. Трезвата и реалистична оценка на ситуацията се нарежда сред силните му страни, в това число дори и моменти като този (в младостта му) в който мами на всеизвестния (в Стар Трек) тест “Кобаяши Мару”, ключов за всеки бъдещ офицер в Звездната флота. Иначе, Кърк вероятно не би станал особено популярен сред любителите на супергерои. Не, че не е героичен, но в доста отношения е твърде човешки образ. Нито знае всичко, нито може всичко, нито е неспособен е на грешки. Печели битки и губи битки. Не е гениален. Не е и конгениален. Не е дори експерт в няколко области, освен във собствената си – командването на междузвезден екипаж, която, да си признаем, не е кой знае каква специализация, тъй като идва с настоящия му командирски чин.

При все това, той се ползва с уважението на всички свои спътници (и подчинени), както и на поколения по-късни старфлийтовци. Освободен от “оковите” на излишните правила, Джим Кърк (единственото спрежение, в което би могло да бъде пропуснато неизбежното Т.) е адекватен в повечето ситуации, независимо дали воюва с клингони, лови китове в далечното земно минало (ми и тва им се случва на хората...), или краде любимия си Ентърпрайс. Иначе има някакъв резон да се нарече и военен около (не до) мозъка на костите си, като изключим например малкия факт, че прецедентно е разжалван от адмирал до капитан. Въобще, Кърк е твърде жизнен, и напълно съм се синхронизирал на вълната на тези, които надигат глас срещу смъртта му в Star Trek: Generations, за която дори самият сценарист признава, че ако му се отдаде възможност да пренапише сценария би я отстранил.

Около Кърк в противовес гравитират още хладно рационалния и лишен от емоции вулкан Спок (Ленард Нимой), и грижовния, макар и леко по-бавно отреагиращ доктор МакКой, както и още няколко от корабните офицери, с не толкова застъпени или по-скоро не непрекъснато силно присъстващи роли – Сулу, Павел Чеков (все оставам с впечатлението, че първо е бил Чехов, но навреме са се усетили - P. Chekhov - б.а.), Ухура или шотландския бордови инженер Монтгомъри Скот. Екипажът, слава богу, е многонационален, както тук, така и в по-късните сериали и филми.

Интересен факт, който от доста време насам ми прави впечатление в първото поколение, е живият ентусиазъм, с който са правени. Това никак не е четка. Както Шатнър, така и Нимой са сценаристи на пълнометражните филми за старата генерация – заедно, поотделно, или в комбинация с някой от другите главни артисти. В допълнение, те са автори и на множество допълнителни книги, а, в интерес на истината, и на музикален албум (The Transformed Man), който не съм съвсем сигурен свързан ли е със Стар Трек, но в него участват гласовете на всички главни герои.

Хм. За пореден път се отплеснах. Но общо взето, достигнах мястото на прехода към втората генерация. А именно: това, което най-много ми липсва в нея е точно дружеската атмосфера от първите сезони. Под командването на капитан Жан-Люк Пикар (Патрик Стюарт), поредният Ентърпрайс (всъщност те са шест по мои сметки, като поне 2-3 са “жертва” на Кърк, хе-хе) отново изследва дебрите на неоткрития космос. Докато първите пълнометражни филми – онези с Кърк и тайфа – преливат от Старата към Новата генерация, обаче, то тези с Пикар, струва ми се, са допълнението между и след сезоните, и не са свързани логически помежду си.

Разликата между сериалите и пълнометражните филми въобще, е че тук липсва изследователската жилка, а става дума за пълни сюжетни линии. Докато в сериите повечето епизоди са сами за себе си.

“Tea. Earl Gray. Hot”. Star Trek – The Next Generation


Новата генерация. Любителите на специални ефекти тук ще си поотдъхнат от липсата им в първите сезони. Макар и да не са в излишък чак де, но са напълно достатъчно за средностатистическия не-ефекто-маниак.

Централната фигура отново е капитана – Жан-Люк Пикар (Патрик Стюарт) – ..ерр.. това не го ли казах вече някъде.. макар че много по-сериозно участие вземат и останалите офицери – първият помощник Уилям Райкър, киборгът Дейта, слепият инженер Ла Форж, тактическият командир Уорф и действието не се усуква толкова галактически около само един човек. Пикар, на мен поне, ми прави впечатление на малко дръпнато и наперено старче, особено в сериалите. Стриктен до педантичност в спазването на протокола и безпрекословен командир, той е общо взето диаметрално противоположен на Кърк – последователен и уравновесен. Но тук няма да се отплесвам, ТНГ е значително по-познат на читателя от някогашното благоволение на Ефир 2, да почиват в мир.. А и без това стана дългичко с тоя Кърк ;”)

Много промени на границите настъпват по време на Новата генерация. Старите врагове са днешни хладни приятели, под настъпващата заплаха на далечните космически сектори – боргите и непознатия Доминьон. Това, разбира се, не се отразява толкова на сериите, колкото на пълнометражните филми, но оставам с впечатлението, че за разлика от по-самостоятелните епизоди от ТОС, тук се среща по-голяма концептуалност.

Иначе, общият брой филми е наистина огромен, дори за 28 години – или на мен така ми се струва след поредната безсънна нощ и през кървясалите очи сутринта. Пълнометражните филми са десет, сезоните на Генерациите са общо 13, като отделните епизоди са около 45 минутни. Отгоре на това, те не са единствените Стар Трек сериали. Всъщност, дори губят неравно в бройкаджийското сражение с 2:3. В Star Trek – Voyager иде реч за изследването на Дълбокия космос, докато Star Trek – Deep Space 9 е стациониран на космическа станция, с участието на познатия от ТНГ клингон Уорф. За съжаление, сблъсъкът ми с двете поредици е твърде епизодичен и избягвам да дам конкретно мнение. Редно е да спомена и Star Trek – The Animated Adventures, което ни връща във времето на първите сериали. Във Вояджър и ДС9, обаче, липсва основното механично “действащо лице” – USS Ентръпрайс NCC-1701-(пореден номер).

В последния, десети филм, излязъл неотдавна – Star Trek: Nemesis – Патрик Стюарт по примера на предшествениците си дават ярък знак за приключването на Новата генерация като поредица. Никъде още не съм го срещнал официално и категорично заявено, но намеците са многобройни. Разбира се, Ентърпрайс одисеята далеч не отива към приключване. Новият продукт, носещ добре насочващото име Star Trek – Enterprise разказва историята на прототипа NX-01 и се върти с доста голям успех по западните екрани. Остава надеждата, не онази преди Обеля, някой горе да се сети да се завърти и у нас..

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=931






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 4360 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (25) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.