 Когато чуя съчетанието роман и Клифърд Саймък, което само по себе си е почти оксиморон, си представям нещо като сборник от разкази с приблизително обща тематика. Най-вероятно защото се сещам за една от най-емблематичните му творби - „Градът” - или друга, една от най-приятните му за четене - „Отново и отново”... Но пък тогава в ума ми изниква спомена за „Резерватът на таласъмите”. Книга, която в никакъв случай не се вписва в масовото впечатление за романиста Саймък.
Естествено, това не е единствената му последователна и структурирана творба, с дълбоки връзки между отделните глави, не е и единствената му книга, в която включва фентъзи дух, даже напротив – „Братството на талисмана” е нагазила с двата крака в този стил. Но се сещам за нея, защото е уникална с преплитането на фолклорни елементи, усещането за приказност на историята и дори, ако щете, леко политически оцветените полети на мисълта, вплетени в едно вълнуващо приключение. Онова на симпатичния учен професор Максуел и неговите приказни приятели - О’Тул и Духът, кроманьонецът Уп, симпатичната мис Хамилтън и нейното биомеханично, съблезъбо тигърче - Силвестър.
Винаги съм считал за едно от основните достойнства на художествената литература уникалността. Също така, тя винаги ме е затруднявала да отделя причината, поради която една книга си заслужава да бъде прочетена. Независимо дали е интригата, задъхващото приключение, пълнокръвните герои, към които читателя изпитва симпатия, дори любов един вид, или пък заради дълбочината на онова, което стои отзад - авторовите мисли, убеждения, идеи... Всъщност, всяко едно от тези качества е ценно само по себе си. И ако една книга включва две, или три, или, както е в случая, всичките тях, то това я прави още по-ценна.
„Резерватът на таласъмите” грабва с по-нестандартната, не геоцентрична идея – или по-точно, да, геоцентрична, но с поизместен фокус. Добрата стара Земя не е както обикновено административен център, сърце на галактическа федерация, империя, или просто корена на човешката цивилизация, а Земя, запазила традициите си дори отвъд настоящето. Преоткрила бъдещото си, търсейки миналото си през призмата на златното време на легендите. Земя, за която науката, културата и изкуството са квинтесенция на обществото, без някое да преобладава над другите – нямаме нито технократско, нито мистично, нито религиозно, да речем, общество, а обществена сплав от равно отдалечени и равностойни дестинации. Не е и социума, базиран на изцяло артистичен живот, подобно на това, в което е битувала една от главните героини в друг негов специфичен роман, „Търсачи на светове”.
„Резерватът на таласъмите” е романтичният Клифърд Саймък – рядко срещано явление при повечето му творби. Светът, който представя тук, изглежда като най-оптимистичните му и най-възжелани представи за бъдещото ни развитие, и едновременно с това е такъв, какъвто той самият великолепно осъзнава, че никога няма да бъде. И дори и скептицизма му да не е лице на романа, то той наднича иззад всеки отделен пасаж. И макар и да се възползва от намесата на външни сили, Саймък като че ли всъщност визира опасностите, породени от съвсем реални, настоящи движения в модерното ни общество. Затова, Резерватът на Клифърд Саймък, неговият носталгичен поглед към бъдещето, е място, което трябва да бъде посетено. Поне веднъж.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201827#201827 |
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Добави коментар 
Търсене
