|
Сивостен :: Артър Кларк: "Фонтаните на рая" (статия) - Артър Кларк, Златна ера на научната фантастика, Научна фантастика
 | |
 С какво е гениална една творба? С идеите си или с това, че те увлича? С прозрението или с поуката? Трудно е да се даде еднозначен отговор на тези въпроси, но затова пък, ако една новела е увлекателна, съдържа интересни идеи, поглед в бъдещето и поука извлечена от миналото отговорът е ясен – това е гениално творение на човешкия ум. Така че без никакъв свян ще поставя този етикет на „Фонтаните на рая” от Артър Кларк. В нея британският фантаст за пореден път доказва, че не пише просто ей така дори когато пише за себе си и за своят живот. Защото точно това прави в тази книга – взима любимото си място за фон, слага себе си като наблюдател и ни представя едно увлекателно четиво, което както повечето негови произведения се харесва, както на почитателите на по-приключенско насочените книжки, така и на тези, които харесват тежки, преливащи от мъдрост творби.
Самата книга се връща назад в миналото с историята на цар Калидаса, но и проследява историята на построяването на един титаничен проект за космически асансьор от един гениален инженер – Виневар Морган. Естествено като всеки гигантски проект, и този на Морган не минава без препятствия и дори задъхващи премеждия. На втори план стоят размишленията на автора за религията, за първия контакт, като идеите му не са нови, но са пречупени през призмата на собственото му мислене и поднесени по един наистина интригуващ начин. Последно може би трябва да споменем, че построяването на асансьора става все по-малко фантастично и все повече научно покрай новите открития в областта на науката и техниката, а именно в областта на въглеродните нанотръби.
Естествено съвсем в свой стил Артър Кларк не свършва просто до там. На всички ни е известно, че британецът далеч не обича да играе на дребно нито с времето, нито с мащабите, че обича да шокира читателя с тях и съвсем естествено го прави и тук. Тук може би го прави в по-малка степен, отколкото в други свои творби, но затова пък книгата има достатъчно други достойнства, за да компенсира този... недостатък?
Артър Кларк се е доказал достатъчно, за да има нужда да се казва, че коя да било негова творба си заслужава, но въпреки това ще го направя. Ако се впечатлявате от награди ще спомена, че за „Фонтаните на Рая” британецът получава и Хюго, и Небюла – двете най-престижни награди в света на научната фантастика, в категорията за най-добра новела. Ако ли пък не ще кажа, че тази книга трябва да се прочете поне веднъж. И ще повторя, че дори да нямате влечение към все още неосъществимото, към това, което може да се случи, но в далечното бъдеще, ще останете обогатени душевно от идеите пречупени през призмата на един голям ум.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201742#201742 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
