Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Flogging Molly - Float (2008) (статия) - Нови албуми, Пънк, Рок, Фолк
Flogging Molly - Float (2008)

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 24 март 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Flogging Molly - Float
SideOneDummy Records, 2008

Line up:

Dave King – vocals, acoustic guitar, bodhrбn, banjo, spoons
Dennis Casey – guitar, vocals
Nathen Maxwell – bass guitar, vocals
George Schwindt – drums, percussion
Bridget Regan – fiddle, tin whistle, vocals
Bob Schmidt – mandolin, banjo,Tenor Banjo, Five-String Banjo vocals
Matt Hensley – accordion, concertina

Tracklist:

1. Requiem for a Dying Song; 2. (No More) Paddy's Lament; 3. Float; 4. You Won't Make a Fool Out of Me; 5. The Lightning Storm; 6. Punch Drunk Grinning Soul; 7. Us of Lesser Gods; 8. Between a Man and a Woman; 9. On The Back of a Broken Dream; 10. Man With No Country; 11. The Story So Far

Определението фолк пънк рок, което като че ли най-добре стои на Flogging Molly и новият им албум Float като че седи неточно. Аз лично бих казал, че това е музика за пиене и веселба. Освен с традиционните ирландски вокални и инструментални елементи албумът се отличава с една уникална динамика, която кара сърцето да се разтупти и крайниците да заиграят. Това е музика, която трябва да се слуша в добра компания с много бира да бъде фон на шеги, закачки и майтапи. Може би трябва да добавя, че това е един от малкото албуми, които съм чувал напоследък, който няма лоша песен и да кажа нещо повече за групата.

С ръка на сърцето си признавам, че не ги бях чувал докато не изравях нещо ново, за да го представя пред вас. А групата има единадесет годишна история и вече четири албума зад гърба си. Момчетата започват да свирят първоначално по кръчми (или казано по ингилизко му – пъбове). Първият им студиен албум излиза през 2000-та година, като през две години идват втория – „Drunken Lullabies” и третия – „Within a Mile of Home”. Всъщност след кратък преглед на биографията им, човек вижда, че със сигурност ги е чувал – техните песни са използвани в многобройни филмови, телевизионни продукции и компютърни игри.

Да се върнем все пак към новия албум. Усещането за пънкрок идва основно от барабаните, докато фолк елементите идват от включването на цигулка, акордеон, мандолина и т.н. Все пак не е като да няма тук таме и по някое здраво соло, но запомнящите се мелодии идват основно от акустичните китари, споменатите инструменти и вокала. Текстовете също са изключително готини, или иначе казано имаме всички компоненти на един добър албум.

Иначе звученето на песните варира от пиратски песни за маса – „Lightning Storm” и „Man With No Country”, на които ти се иска да скочиш на мостика... масата де и да изревеш: „На абордаж!”. Преминава през песни, на които просто искаш да грабнеш жената и да се разкършиш, като например „On the Back of a Broken Dream” и „Between a Man and a Woman”. И завършва с песни, на които просто искаш да пиеш до дъно и да тръшнеш чашата на масата... звучно, като в тази категория спадат „Us of Lesser Gods”, „You Won’t Make Fool Out of Me” и „Punch Drunk Grinning Soul”.

За разнообрази чуваме някак си по-„маршовата” „Paddy's Lament”, която по стил някак отдалечно напомня на „Over the hills and far away”, но с доста повече живец както и откриващата „Requiem For A Dying Song”, която се отличава с доста по-пънкарско звучене.

В заключение мога само да кажа, че ако не търсите нещо прекалено сериозно, ако търсите нещо, което да накара душата да рипне, а тялото да заиграе – това е точно за вас. Ако търсите „сериозен” пънк обаче определено трябва да стоите далеч от този албум. Лично за мен такива албуми са ценни дори само с това, че като седна на маса не мога да слушам Six Feet Under, не мога да слушам Sabath, не мога да слушам дори леки и героични неща като Hammerfall. Но определено мога да слушам с кеф Float на Flogging Molly.

Лична оценка 8.5/10

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201363#201363






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 2634 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.