Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Рим, ден втори - Ватикана (статия) - Пътепис, Рим
Рим, ден втори - Ватикана

Поредици: Рим в четири дни

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, неделя, 23 март 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Утрото на вторият ден ни посреща с унил ръмеж, което е нещо нормално за края на февруари. Така или иначе недотам доброто време не успява да развали нашето настроение, нито да прекрои плановете за деня. А те обхващат основно Ватикана и каквото още успеем да разгледаме по пътя към най-малката държава в света. Докато се разбудим дъждът е спрял и плахи слънчеви лъчи надникват зад облаците, затова хапнали набързо, облечени в по-топли дрехи и екипирани с чадър, карта и задължителния фотоапарат пристъпваме по измитите улици.

Спазваме правилото да вървим по познати места и отново минаваме покрай пиаца Република, но след вместо да завием към парка, който сме разгледали предния ден продължаваме своето спускане, докато не наближаваме сградата на президентството с прилежащия й площад. Разбира се и там се тълпят обичайните заподозрени в лицето на туристите, обладани от идеята да видят как се сменя почетната стража (в интерес на истината нашите гвардейци ми харесват повече), но нас това не ни интересува, защото преследваме следващата си цел - фонтан Треви. Личното ми мнение е, че ако имате възможност да видите само една архитектурна забележителност във вечния град, това трябва да е този фонтан. Ренесансовите творци са черпили вдъхновение с пълни шепи, докато са го проектирали и строили. Каквото и да се кажа, думите ще са безсилни, но този шедьовър задължително трябва да се посети. След като хвърляме монета във водите му, спазвайки традицията, продължаваме към следващата спирка - Пантеона. Междувременно пътят ни минава покрай две колони докарани кой знае от кои времена и места, виждаме мимоходом палатът на Монтекиторио и храмът Адриано, за да достигнем най-сетне домът на римските Богове. Разбира се това е само бившето предназначение на Пантеона, защото скоро след приемането на християнството в империята той бива обърнат в католически храм. Но фактът си е факт - преди повече от две хиляди години са можели да строят невероятни сгради! Просто е невероятна тази част на Рим - всеки следващ завой те изправя пред поредната забележителност. Така че няма как да изброявам всичко, просто отиваме към пиаца Навона (според скромното ми мнение най-прекрасния площад в града). Три фонтана - от които единият легендарния Фонтан на четирите реки (за съжаление в реконструкция), множеството улични художници и жонгльори създават една празнична атмосфера, а задължителните заведения с масички на открито допълват пейзажа. След кратък отдих на някоя пейка поемаме към основната цел на деня - Ватикана. Задължителното загубване този път ни отнася към Ареа Сакра. Древноримските развалини на това иначе централно място се явяват дом на ако не стотици, то поне десетки улични котки. Котките всъщност не са улични, защото общината се грижи за тях, има си човек, който ги храни и гледа и явно животинките се падат допълнителна атракция за туристите. Отделяме няколко минути на прекрасните четириноги и с бодра крачка (вече в правилната посока) пристъпваме към домът на папата.

Пресичаме Тибър през един от десетките мостове, прострели снага над реката и ето ни на площада пред свети Петър. Тълпата, която го изпълва по великденските празници този път липсва, само рехава опашка чака да влезе в църквата, затова се нареждаме най-отзад и търпеливо зачакваме нашия ред. Усещането е като да преминаваш граница, багажа се минава на скенер, а хората с металодетектор, но поне няма паспортна проверка и ето ни вътре. Още на влизане се устремяваме към първата значима творба на Микеланджело - Пиета. Статуята е наистина впечатляваща, като единственият негативен момент е, че се намира зад дебело стъкло и не може да се разгледа особено добре. Продължаваме своя поход из Базиликата, любувайки се на стенописите и скулптурите, като разбира се отдаваме своето внимание на шедьовъра на Бернини - мощехранилницата на първият папа и пряк ученик на Иисус - свети Петър. Статуя на светията, за която се вярва, че има целебни сили е налазена от поколнници, които допират устни до лъснатия от милиони вярващи бронзов крак на светеца. А нарочни означения по мраморния под сравняват дължините на редица други катедрали - Миланската, Кьолнската, тази в Лондон...

Да отидеш в Рим и да не видиш папата някак си мога да си го представя. Но да посетиш Ватикана и да не се качиш на купола е недопустимо. Затова излизаме от Базиликата и се нареждаме на следващата опашка, тази за купола. Опциите за достигане на върха са две - с асансьор и по стълбите (всъщност асансьора води само до около една трета от пътя, а след това стълбите са единствената алтернатива). Тръгваме смело по стълбите, което се оказва и правилния избор, защото асансьора е толкова претъпкан, че трудно се диа в него и след стремително изкачване достигаме първата площадка. Тук можем да отдъхнем за кратко, но гледката не е толкова впечатляваща, че да си заслужава, затова продължаваме нагоре и само нагоре. Всъщност след тази площадка влизаме отново в купола, но от вътрешна страна, така че виждаме храмът отвътре и за пръв път усещаме каква грандиозна инженерна мисъл е строила този купол. Едва в неговата основа (виждайки хората във вътрешността на базиликата като мравки) осъзнаваме размерите му. А те са впечатляващи - височина близо сто и четиридесет метра и четиридесет и два метра вътрешен диаметър. Но стига технически данни, да продължим своето изкачване от вътрешната страна на купола. Тясното коридорче и витите стълби носят едно странно усещане и може би човек със склонност към клаустрофобия не би се чувствал съвсем уютно по време на катеренето, но гледката след това хиляди пъти си струва усилията! Защото възкачили купола имаме чувството, че сме господари на света. Под краката ни се е проснал (във всички посоки) Рим, площада на Ватикана е малък като на пощенска картичка, Тибър лениво се вие, а някъде в страни папските градини радват окото със строгите си геометрични форми и подредби, които няма как да се забележат от ниското. Слизането е не по-малко уморително от изкачването, но имаме план-график, в който трябва да се вместим. Затова пропускаме гробницата на папите и смело напред към ватиканските музеи.

Учудващо няма почти никаква опашка (може би защото наближава краят на работното време), така че тръгваме по коридорите към най-интересната част от тези музеи - Сикстинската капела. По пътя минаваме през различните галерия - тази на картите, на килимите, на маските... за да се спрем за по дълго в залите на Рафаело. Ватиканските музеи съдържат наистина огромна колекция от негови картини (естествено основните мотиви са религиозни), но няма как да не се преклониш пред неговия творчески гений. Преминаваме и през тези зали и най-сетне достигаме и прочутата Сикстинска капела. Това е единственото място в музеите на Ватикана, където снимането е забранено, но пък и забраната не се съблюдава толкова строго. От снимките според мен няма смисъл, защото усещането да видиш тавана на живо няма как да се сравни с бездушната снимка. Не напразно, Микеланджело е признат за една от водещите фигури на своето време, защото само Титан може да сътвори подобни стенописи. И с риск да се повторя, ако на целите ватикански музеи можете да отделите само десет минути, то прекарайте ги в Сикстинската капела и усетете Сътворението.

Излизаме по мръкнало и на автопилот се завръщаме в хотела. Днес сме наистина скапани (нормално, обикаляли сме над десет часа), затова се отправяме към леглото, за да имаме сили и за утрешния ден.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201342#201342






Допадна ли ви този материал? (2) (1) 6081 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.