Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Артър Кларк: "Градът и звездите" (статия) - Артър Кларк, Златна ера на научната фантастика, Научна фантастика
Артър Кларк: "Градът и звездите"

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 22 март 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Едва ли има много писатели, които могат да сътворят едновременно увлекателна и дълбока, почти философска творба. Точно поради тази причина изпитвам изключително уважение към сър Артър Кларк. Макар и една от по-ранните му творби, „Градът и Звездите” е точно такава – може да се консумира с лекота както от почитателите на по-лековатото фентъзи, така и от любителите на приключенската фантастика и дори от тези, които обичат тежките задълбочени творби, откриващи нови хоризонти пред онези размишления за смисъла на живота и този на човека по пътя му към Вселената. И докато в „Среща с Рама”, например, Артър Кларк ни побутва и насочва към въпросите, които иска да си зададем, в „Градът и Звездите” усещаме на всяка стъпка личното отношение на автора към отговорите, които си даваме. Едновременно с това, британският фантаст ни оставя и вратичката да не се съгласим с него, да дочетем книгата просто за удоволствие.

Склонността към повече описателност, концентрацията върху главния герой с голямо главно „Г” и неговите мисли и чувства, неговите контакти, не е неприсъщо за творбите от онова време, но докато при други отделни писатели това води до забавни, дори абсурдни моменти от гледна точка на съвременния читател, отгърнал книгата половин век по-късно, наративът на Артър Кларк не страда от подобен недостатък. Напротив, описанията правят картината жива, усещането, че едва ли не наблюдаваш действието над главата на главния герой е изключително силно и фабулата те увлича и кара да продължаваш напред и нагоре, към звездите, заедно с Алвин и Хилвар. Докато четеш ти се струва кощунство да оставиш текста настрана и да се занимаеш с нещо друго, защото усещаш себе си като част от това, което се случва, и оставянето на книгата е равносилно едва ли не на предателство.

Това е може би нещото, което най-много бих обичал в този роман, ако не беше другата му страна – онова предупреждение да не се отклоняваме към крайностите в идеите за човешкото развитие, мислите за оковите, които сами си слагаме, и надеждата, че въпреки всичко има кой да ги разчупи - предсказанието, че дори в общество стегнато от милион-годишни традиции, табута и страхове, ще се намери някой, който да последва този човек.

Има още толкова много други неща, които правят книгата великолепна. Дали ще бъде тънката подигравка, не, по-точно порицание на религиозния фанатизъм, така добре подчертана в думите „той страдал от неизлечима болест, нападаща, изглежда единствено Хомо сапиенс сред всички разумни същества във Вселената. Тази болест се наричала религиозна мания.” Дали ще бъдат размишленията на Алвин, че властта, веднъж достигната, не оставя човек да „намери покой, докато я владее”. И още достатъчно други причини, заради които човек просто трябва да се запознае лично с тази творба. Да намери своите отговори на въпросите, които никога не си е задавал. Или просто да се наслади на картините от далечното бъдеще и заинтригуващата история.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201298#201298






Допадна ли ви този материал? (1) (1) 4567 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.