Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Търсене на целта или Двадесет и седмата теорема на етиката (статия) - Борис Витицкий, Борис Стругацки, Научна фантастика, Руска литература
Търсене на целта или Двадесет и седмата теорема на етиката

Автор: Владимир Атанасов - Delvig, четвъртък, 20 март 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

"Търсене на целта или Двадесет и седмата теорема на етиката" е публикувана за първи път през далечната 1995 година. Четири години след смъртта на Аркадий Стругацки. Тя е първата самостоятелна книга на Борис Стругацки. Ако трябва да определя събитие на годината за преводна литература издадена в България - без съмнение ще бъде това!

Има книги, които обичам да препрочитам. Има и такива които се страхувам да препрочитам. Понякога минавам покрай рафтовете на библиотеката, опитвайки се да усетя какво точно ми се захваща в момента. Погледа ми винаги попада върху последната бяла корица от събраните съчинения на Аркадий и Борис Стругатцки. Гръбчето на тази книга е различно. Вместо двете първи и едното фамилно име, там стои само псевдоним: Б. Витицкий. "Още е рано" - мисля си. Не са минали дори три месеца от последния път, когато съм я прочел. Въпреки това я изваждам от рафта и отварям корицата. На първата страница има просто посвещение. Както всеки път, когато го поглеждам, космите по врата ми настръхват.

Станислав Красногоров е обикновен съветски учен, интелигент, живеещ уютен и спокоен живот. Обича работата си - програмист от времето, когато компютрите са били с размерите на хладилник а програмите са се въвеждали с помощта на перфокарти. Обича семейството си, приятелите и разбира се както подобава на един интелектуалец - водката, забранените писатели дисиденти и отвлечените философски разговори в приятна компания. След един такъв разговор на маса (с 'бутилчица живителна влага') Станислав, под шеговитото насърчение от добрия си приятел Виктор Киконин а.к.а Виконта, решава да напише книга описваща всички случаи в които живота му е 'висял на косъм', като вид илюстрация на своята уникалност и (налей по още едно) богоизбраност! Романът включва поредица от странни, но като цяло лесно обясними случки започващи от детството му в обсадения от немците Ленинград до сегашното му програмистко-дисидентско съвремие. Разбира се творението му остава неприето, непубликувано и неосъдено от литературните среди и то с право. Младия прохождащ писател не се отличава с особен талант, а самият роман, макар и симпатичен, е доста наивен.

Подзаглавието на първата част на "27-та" - 'Щастливото момче' не е случайно. Тя разказва за "пролетта" в живота на главния герой - слънчева, млада, наивна. И тук, историята на Красногоров и неговия роман, а с тях и на цялата книга променят своя ход. Във втората част, като парчета от някакъв зловещ пъзъл, сякаш излезли от странен "кафкиански" дедективски роман, на повърхността изплуват, обяснения за неговата уникалност. Предопределението, което начинаещият писател безгрижно си приписва, постепенно влиза във фокус и това, което, преди мигове ни е изглеждало като игра на светлината върху вода, изведнъж се превръща в ухилен череп на дъното на кладенец. Равнината на съществуване на героите, се разтапя и изчезва и на нейно място навлиза нова реалност - ужасяваща, необяснима, хладна, сляпа, опустошаваща.

"27-та теорема на етиката" е книга, която ще остане неразбираема за много читатели. Не заради сложен език или заплетени метафори, а защото е от този тип произведения, които авторите пишат за себе си. Без да се съобразяват с читателската ерудиция, изливайки на страниците всичко от себе си. Удавяйки бедния литературен любител в своя свят, в своите страхове, желания, безсилие, гняв, тъга и...мъдрост. За много от нас, обкръжени от плодовете на "западната култура" и привикнали на симплифицирани, еднослойни реалности - книги и филми, пакетирани вариации на едни и същи клишета, 27-та ще се стори объркваща. Прекалено сложна, прекалено чужда. Докосваща някакви мрачни пространства, намиращи се отвъд обичайните "Радини вълнения" в литературата, като Бог, смъртта, човешкият морал и сърдечните трептения на някой блед образ. Това е книга за равносметката, безсилието пред Съдбата, загубата. Зад историята на Станислав Красногоров се крие вик на безпомощен гняв. Гневът на един велик ум, талант, който разбира ръждиво-безмилостната механиката на живота, способен е да създава измислени светове, но е неспособен да промени своя собствен. Нещо, което и без да сме създатели на светове, ни е толкова близко

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201130#201130






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3945 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (11) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.