|
Сивостен :: Харуки Мураками: "На юг от границата, на запад от слънцето" (ревю) - Харуки Мураками, Съвременна проза, "South of the Border, West of the Sun", Японска литература
 | |
Трябва да призная, че новата книга на Харуки Мураками донякъде ме изненада. Вече бях попривикнал към известна доза фантастично-философски краски, добавящи допълнителна специфична пъстрота към палитрата на описанието му и този далеч по-земен, почти ежедневен разказ ме завари отчасти неподготвен.
Защото "На юг от границата, на запад от слънцето" е точно разказ, ретроспекция към дългия и трънлив път на съзряването на едно обикновено момче през погледа на възрастния и вече улегнал мъж. Разказ романтичен, носталгичен и малко самокритичен, от зората на ранното юношество, та чак до средната възраст. И може би именно поради неизбежното ми хромозомно съчетание и вече достатъчния брой навъртени лета, макар и да съм далеч от възрастта и улегналостта на главния герой, ме впечатли до такава степен – произведението на японския новелист засяга онези жилки на юношеството и въобще размирните години от изграждането на един мъж като личност, които обикновено остават скрити и заделени настрана от чуждото внимание. Моменти, търпящи преосмисляне насаме, но и такива, които никога не се забравят – първата любов, първите грешки във взаимоотношенията, които обикновено са и фатални, полагането на руслото на бъдещия собствен живот, вземането и налагането на лични решения, преди да са се превърнали в рутина. И, разбира се, и още и още допълнителни по-къси моменти, оформящи пълно цялата доста многоцветна картина - или поне хаотична мацаница – в главата на младия мъж.
Не, че "На юг от границата, на запад от слънцето" е подходяща само за мъже – даже напротив. Освен това е написана елегантно, стройно и повествованието сякаш тече от корица до корица, и читателят някак не усеща кога е стигнал до края. А този път и особеностите на местната култура не са толкова натрапчиви, даже бих казал обратното - по-голямата художествена откровеност на японския автор, изразена в две-три по-вулгарни сцени, които в европейско произведение сигурно щяха да предизвикат ураган от критика, уплътняват мисълта му, оставяйки впечатлението, че съвсем нищо не е премълчал. А и като че ли наистина не е.
--
Повече информация от страницата на ИК "Колибри"...
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200783#p200783 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|