Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Клифърд Саймък: "Избор на богове" (статия) - Златна ера на научната фантастика, Клифърд Саймък, Научна фантастика
Клифърд Саймък: "Избор на богове"

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 13 март 2008.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Една от по-кратките, атмосферни и последователни в действието си новели на Клифърд Саймък, "Избор на богове" повече предизвиква чувство и настроение, отколкото гъделичка логическите окончания на синапсите из сивото мозъчно вещество. Може би трябваше да започна дори с краткото лирическо отклонение, че Саймък не е сред любимите ми фантасти. Често говорим - по всичко личи - на различни езици и множество от произведенията му са ми неясни или направо непонятни, не мога да ги възприема по-лично, а понякога, честно казано, са ми откровено досадни. Но пък това, специално, се нарежда сред книгите, които препрочитам периодично, и то с удоволствие.

"Избор на богове" е пропита с носталгия творба - носталгия по загубената Земя, но загубена не на светлинни години в дълбините на Космоса, а зарита дълбоко под отпадъка на собствената ни технократична цивилизация - нашата красива, синьо-зелена Земя, изпълнена с шепота на дълбоката гора, ромоленето на ручея - нейде там из планината, галещия ухото, тих речетатив на морските вълни или кресчендото на вятъра в широките открити степи. Гласове в звуковата пустиня на равномерното боботене на машинарията, заградила ежедневното ни съществуване с непробиваема стена.

И не може да се отрече, че опитното перо на легендарния автор е подбрало - все едно по пътя на най-малкото съпротивление - не най-късата, но за сметка директна пътечка до възприятията на читателя, както чрез недългите, но плътни природни картини, така и чрез умелото въвеждане като постоянен заден фон на единствената група човешки създания, които неизменно свързваме с пред-технологичната епоха и не можем да си представим в нейната среда - индианците.

И макар и Саймък да не пропуска да засегне и непознаваемото, даже откровено чуждото - разумът, с който нямаме дори една допирна точка - то остава сякаш доста встрани, а погледът ни се съсредоточава дълбоко вътре в нас самите, чак до това, което наричаме душа. И тревогата дали рушейки всичко, до което се докоснем, няма да изгубим и нея, дори и само като факторът, който ни прави това, което сме - хора. А въпросът на избор на богове, пред които да се прекланяме, остава отворен, при това без да става дума за крайности или някакво пълно отричане - ненапразно са и в множествено число.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200679#p200679






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3042 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.