|
Сивостен :: Пиер Пьоло: "Грубо в мозъка" (статия) - Библиотека "Галактика", Научна фантастика, Пиер Пьоло, Прогностика
 | |
Френската фантастика поначало се отличава с едно особено ниво на екстравагантност, граничеща с неразбираемост и често бива обвинявана в елитаризъм, при това не съвсем неоснователно. Това явление обикновено се отдава на относително късното и зараждане по отношение на англоезичната школа и Златната ера на научната фантастика, и опитите и да изкласи на отдавна обработена нива. В тази насока „Грубо в мозъка” не е идеалното изключение от правилото, доколкото такива въобще са немногобройни. Въпреки това, романът, фигуриращ под номер 79 в поредицата „Библиотека Галактика”, се радва на доста актуална тематика, а и се подрежда сред по-добрите прогнози за развитието на технологичното общество, макар и с известен апокалиптичен отенък.
През 1982 г., когато масовите комуникации вече запълват усилено своята полагаема ниша от обществения живот, Пиер Пьоло се впуска в доста черногледа екстраполация на бъдещото им значение – не толкова в чисто техническо отношение, спирайки се на доста популярните сред фантастите биоимпланти, колкото от позицията им на социален, политически и икономически фактор. Не е някаква особено мръсна тайна или пък хвърковата метафора фактът, че информацията е власт, а мас-медиите манипулират до голяма степен общественото мнение, и поставяйки ги умишлено в пределно близък контакт с потребителя, френският фантаст с уверена ръка изтрива доста тънката червена линия между манипулацията и същинския контрол, давайки доста повод за размисъл на читателя – особено днес, в средата на усърдно градящото се информационно общество.
Известен негатив на „Грубо в мозъка” остават като че ли прекомерния брой идеи с разплетени краища, едва ли не скици на историята на изграденото от Пьоло бъдеще, натъпкани около основното действие и на места изглеждащи притурени, недовършени или просто хвърчащи - все едно не му е останало време да ги доразвие, но не е имал желание да ги изключи или остави за бъдеща творба. Но все пак е възможно човек да се абстрахира от тях, макар и на места да го оставят в леко недоумение и да очаква да види развръзката им, и да се съсредоточи върху главния поток на книгата, без това да му коства прекомерно усилие.
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200631#p200631 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|