Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Джон Рамбо - еволюцията на воина (статия) - Екшън, Силвестър Сталоун, Холивуд
Джон Рамбо - еволюцията на воина

Автор: Т. Христов, събота, 01 март 2008.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

„Рамбо 4” елегантно се вписа в дългата поредица завръщане на титаните на 80-те и 90-те години, която може би ще приключи с „Индиана Джоунс”. Самият филм беше толкова откровено кървав и брутален, че подейства почти като шок на привикналата на меки компютърни полутонове публика. Лентата напомни на добрите стари времена когато под специални ефекти се разбираше колко шашки динамит ще използват пиротехниците, а компютрите бяха малко по-големи калкулатори, на които продуцентите смятаха приходите от билети. Всъщност не смятам да коментирам филма, а героя, който стана един от екшън-символите на отминалото столетие.

В какво се превърна Джон Рамбо? За да отговорим на този въпрос трябва да потърсим корените му - още в „Първа кръв” - и проследим развитието му до наши дни. В началото - озлобен срещу системата, която е пожертвала най-добрите му години, превръщайки го в безжалостен убиец, а после просто го е изоставила на произвола на съдбата. Бунтар срещу едно лицемерно общество, което е склонно да си затваря очите пред своите собствени язви и недъзи. А Рамбо се бунтува по единствения начин, който може - като воюва. И то воюва наистина добре.

Години по-късно, все същият неуморим дух, същата несъкрушима воля е изпратена на мисия да измъкне свои бойни другари от виетнамската джунгла. Макар отново да е самотният воин, той вече не е тласкан от мисълта за кърваво отмъщение, а разрушителната му натура е впрегната за едно добро дело - да дари покой на измъчените души, обречени вечно да бродят из капана на войната. И както винаги той се бори до последен дъх, до последен патрон, макар изоставен дори от своите. Гневът му е неговото най-силно оръжие, омразата - най-точният му мерник.

Минава време, призраците на минали грешки го преследват, кошмарите терзаят душата му и воинът напразно се опитва да намери покой в религията. Отново е призован на бой, този път за справедлива кауза - да помогне на афганистанците в борбата им срещу Червената армия. Зле въоръжени, бедни, но с дух съизмерим единствено с неговия. А Рамбо отново е на първата линия на сражението, увличайки останалите бойци с неутолимата си жажда за победа. Войната е спечелена, но дали светът стана по-добро място за живеене след края на този кървав пир? Довчерашните онеправдани на свой ред се заеха да подтискат и унижават, но този път добре екипирани и обучени.

Отново в търсене на вътрешния си мир, Рамбо се скрива в бирманската джунгла, но съдбата го намира пак, за да му предложи път към истински катарзис, към намирането на самия себе си. А този път непобедимият воин не тръгва да се бие заради нечия идея или политическа приумица, той воюва заради хората. Хора, които познава, хора, които уважава. Абстрактните идеали отдавна са загубили силата си за него, единствената му и последна връзка със света са живите и мислещи хора. В огъня на битката Рамбо разбира истинското си аз, проумява предназначението си на този свят - да воюва. И да побеждава. А когато най-сетне постига отдавна жадувания покой със самия себе си, когато се помирява с призрачното си минало, той се превръща в истински бог на войната, сеейки разруха и смърт край себе си. Мъдростта и опита са на негова страна за да превърнат света в ад за враговете му, Рамбо не е вече вълкът-единак, той е лидер, който обединява, той е водач, който подчинява и най-упоритите на своята огнена воля. С няколко прости думи той изразява истинската същност на воина - "няма за какво да живеем, но има за какво да умрем!".

Краят на битката бележи не само окончателната победа над един омразен и подъл враг, тя завинаги затваря размирните страници от живота на боеца и му дарява отдавна търсенето помирение със света и със самия себе си. Рамбо прощава на света, прощава и на себе си и най-сетне се прибира вкъщи. Добре дошъл у дома, войниче...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200019#200019






Допадна ли ви този материал? (0) (1) 3746 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (20) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.