Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Дойче бан си е Дойче бан (статия) - Германия, Пътепис
Дойче бан си е Дойче бан

Автор: Т. Христов, четвъртък, 28 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Тази статия е Гледна точка към Спомени и случки по българските държавни железници

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Пътешестването с БДЖ си има своето очарование, но се присетих за приключенията си из други европейски железници и по-специално немските такива. Името им е Дойче Бан (Deutsche Bahn), а заради логото им DB дълги години не можах да възприема идеята, че DB е съкращение за database. Германската железопътна мрежа е толкова разклонена, че за да стигнеш от точка А до Б има поне няколко пътя, най-късият, от които се изчислява от съответно написан софтуер. Затова на всяка гара при поискване любезни чичковци ти правят разпечатка кой влак и от кой коловоз да вземеш. Разбира се на по-големите гари има автомати, които заместват любезните чичковци както в разпечатването на споменатата информация, така и в издаването на билети. Поразителното е, че разписанието на влакове и коловози се знае от началото на годината и е разлепено на видни места. То е неизменно и достоверно като лятното слънцестоене. И тъкмо предоверявайки се на такова разписание седях един ден на пейка, чакайки влакът ми да дойде и да ме отведе в затънтеното село, в което карах студентската си бригада. Влакът дойде тридесет минути преди предвиденото, но това не ме притесни особено, четях си спокойно книгата и не обръщах внимание на високоговорителя, който кашляше нещо на немски досами ухото ми. Но изведнъж от близкия подлез изскочи групичка притеснени немци, които пуфтяха и се вайкаха "Влакът тръгва всеки момент!" Заразен от всеобщата паника, сграбчих книгата и раницата си и се метнах във вагона няколко секунди преди вратите да хлопнат. Влакът наистина потегли... в точно обратната посока на тази, в която аз пътувах. Кой да чуе, че на моя любим коловоз извънредно са спретнали композиция заради финален мач от футболното първенство в съседния голям град. И така, изпускайки последния влак за моето село, бях обречен да прекарам нощта на гарата в Дармщадт. Изкарах си чудесно - поставих нов рекорд по бавно ядене като дъвках два часа порция малки картофи в местния МакДоналдс (докато накрая ме изгониха), а после се разхождах из смълчания град, разглеждайки затворените магазини, сподирян от скучаеща патрулка... Кого ли заблуждавам, беше си гадно, особено последния час, прекаран в компанията на луд, негър и пияница. Говоря за един и същи човек впрочем.

Друга интересен момент се получи, когато се връщахме с един мой познат българин от туристическа обиколка из съседни градове. Бяхме се разположили сами в купето и отдъхваме, претрупани с впечатления, когато при нас се настаниха две симпатични баби пенсионерки. Моят познат веднага завърза непринуден разговор, докато аз се направих, че спя - падам си малко темерут и не обичам да говоря с непознати, пък и тогава говоримият ми немски не беше цвете за мирисане (той не че сега е). В един момент разговорът тръгна в малко неочаквана посока, една от бабичките взе да прави недвусмислени комплименти на моя спътник - колко е красив, силен, мускулест и умен... А когато му предложи да й гостува тази нощ и ласкаво го погали по голото коляно реших, че е крайно време да се "събудя". Неловката ситуация бързо се разреши, защото стана време ние да слизаме. Познатият ми едва ли не със сълзи на очи ме закле да не разказвам на никого за случилото се. Аз - естествено - спазих обещанието си, но кой знае защо на него започнаха да му викат "Баболюб"...

Но една история завинаги ще помня. Седем българчета се прибирахме от рок концерт, недоспали и уморени, разположени на две четворни седалки. На осмото, свободно място, седеше немкиня и четеше книга. Беше типичен представител на тевтонската раса - розови бузки, воднисто сини очи, руса коса, нежни очилца със златни рамки, осезателно удебеление в ханша и неизменното шалче на врата. Къде от скука (предстоеше ни четири часа път) къде от простотия казармен тип (събери много мъже на едно място, пък да видиш) започнахме да обсъждаме немските жени. Тръгнахме - като в класическа философска дискусия - от общото за да стигнем до частното, тоест нашата съседка по седалка. Не оставихме нито един детайл незасегнат - безвкусното облекло, грозотата, наднорменото тегло и т.н. Цветистите сравнения със селскостопански животни не бяха пропуснати, нестандартни сексуални практики със съответния обект също бяха живо обсъдени. След около час ни омръзна и вкупом млъкнахме. Един обаче се обади на шега:

- Ех, сега да имаше тук някой да разбира български...

Немкинята свали книгата, изгледа ни внимателно един по един и каза на чист български почти без акцент:

- Има, има...

Гробовна тишина. Ако е имало момент през живота ми, когато ми се е искало да потъна десет метра в земята, за да избегна пълзящото чувство на срам, изгарящо врата и бузите ми, то е било тогава. Прекарахме останалите три часа в оживен разговор на немски и български, стараейки се да замажем някак си първоначалното впечатление. Оказа се, че девойката, която всъщност беше симпатична, ако се загледаш повече, учела славянска филология със специализация български. При все това до ден днешен се надявам да е разбрала само половината от нещата, които изговорихме за нея...

Та така, за всеки влак си има пътници, влакове тръгват в различни посоки, но независимо дали по света или у нас, най-интересното са винаги хората...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199903#199903






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 4855 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.