Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 135 години от обесването на Васил Левски (статия) - История
135 години от обесването на Васил Левски

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 19 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Всеки народ си има герои. Дори тези народи, които заради кратката си история не могат да се нарекат такива, си измислят символи. Символи, които макар за други да са антигерои, са необходими за масите, защото всеки народ има нужда от тях. И макар в нашата, Българската история да има стотици забележителни личности, извършили велики дела през тринадесетте века съществуване на родината, най-ярък, най-близък до сърцето е Васил Иванов Кунчев, по-известен като Васил Левски.

Бих могъл да се спра задълбочено над многобройните дела на Апостола, довели в крайна сметка до Освобождението, бих могъл да ви занимавам с размишления върху едно или друго сред тях, върху революционните комитети, въстанията, предателствата... Но няма да ви занимавам с история. Тази на Васил Левски е едно от малкото неща, които всеки от нас със сигурност е запомнил още от най-ранните си детски години.

Ще ви занимая с чувствата, които изпитвам всяка година на днешната дата. Чувствата, които ме обземат, когато застана пред паметника, положа цветето, каквото рядко купувам дори на жена, и погледна за един дълъг миг барелефа на Апостола. Обзема ме чувство на гордост, че България е раждала подобни хора, обзема ме надежда, че ще продължи да ражда и ми носи надеждата, че щом е имало преди ще има и в бъдеще, надежда, която поражда оптимистични мисли за бъдещето на изстрадалата от прехода родина.

Днес, на 135-тата годишнина от обесването на Васил Левски, отново преживях този миг на откровение, този миг, който ме кара да се замисля върху неистовото си желание да избягам, и ме кара да остана. За поредна година. С надеждата, че след година, две или дори пет, подобни мисли ще са само спомен.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=199246#199246






Допадна ли ви този материал? (10) (2) 5613 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (17) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.