|
Сивостен :: 12 (2007) (статия) - Никита Михалков, Руско кино
 | |
 Чувствата ми към руското кино са смесени. Oт една страна още е топъл споменът за безкрайната поредица руски филми за Втората световна война, от друга - навремето гледах не един шедьовър на Тарковски и Кончаловски. В по-ново време, за съжаление, руското кино сякаш се "холивудизира" - появиха се зрелищни екшъни с малко съдържание и много ефекти, като гъби изникнаха фентъзи-екранизации без капка въображение и живец, а барутните сериали превзеха малкия екран... едва ли е нужно да привеждам още примери. И все пак Русия още може да изненада почитателите на стойностното кино, дори и козът и да е само един - Никита Михалков.
Когато на везните е поставен чужд живот, а ти си този, който решава, ще отговориш ли, без да се замисляш, или ще му позволиш поне правото на съмнение? Ако си този, който трябва да оценява, кое би могло да те подтикне да го претеглиш? А кое не? Предразсъдъци? Раса, народност, пол, убеждения? Материално положение? На кое ще се облегнеш - на разума, на страстите или на съвестта си?
Дванадесет души, дванадесет истории и още една се вплитат в гордиев възел от размишления, вътрешни борби, морални дилеми, произтичащи от сякаш невинно предрешен съдебен казус.
Съвременна Русия. Чеченски младеж е обвинен в убийството на доведения си баща – бивш руски офицер от армията. Доста свободна адаптация на „12 разгневени мъже” от 1957, „12” на Никита Михалков, освен във водещата драма, ни потапя – не без щипка хумор, но и през малко сълзи – ако в не до болка, то поне в добре познатата ни постсоц среда в пълния и, на места блестящ абсурд. От самата сцена на действието, през „комунистите”, етническите разнобойности, дребната корупция – пиянството на цял един народ, видяно през очите на един или друг персонаж, но и до малките, твърди зрънца човечност, които въпреки всичко устояват на поривите на изкривената действителност. Ретроспекциите към конфликта в Чечня добавят още едно грозно и едно друго, почти детско, но преждевременно остаряло лице и едновременно с това правят цялостното усещане от филма неописуемо пълноценно и завладяващо.
Когато тази година сред номинациите за Оскар за чуждестранен филм видях руска лента, подходих скептично. Какво пък, оказа се, че греша абсолютно. И дори да не вземе лелеяния златен приз, "12" за мен вече спечели един – "Великолепен"!
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198411#198411 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
