|
Сивостен :: No Country for Old Men (2007) (ревю) - Джоуел Коен, Итън Коен, Драма, Криминален, Трилър, Уестърн, Бари Корбин, Бет Грант, Гарет Дилахънт,
 | |
 Няма място за старите кучета (2007)
Никога не съм крил, че съм запален почитател на братя Коен - едва ли е нужно да изброявам филми като "Фарго", "Големият Лебовски", "Убийците на старата дама", "Човекът, който не беше там", за да разберете защо. Всъщност все пак започнах с този списък, за да си припомня как ме зарадва новината, че братята са направили нов филм. Очакванията - естествено - бяха големи, но пък напълно оправдани, а няколкото номинации за "Оскар" убедително доказват, че понякога Академията не спи, ами също бди.
Действието във филма е доста объркано, което едва ли е учудващо, защото братя Коен открай време са патентовали преплитането на няколко сюжетни нишки и странни обрати. Но силната им страна винаги са били героите - необичайни, почти приказни, но все пак напълно реални и истински като съседа отсреща. И така, накратко - средностатистическият Джо се натъква в пустинята на престрелка между два мафиотски картела или по-точно на резултатите от стрелбата - купчина трупове, надупчени коли (дори застреляно куче) и... куфарче с два милиона долара. Нещо като да изтеглиш печелившия билет от лотарията. Обаче печалбата върви и с бонус - по петите му тръгват не само обичайните мафиотски мутри, но и маниакален наемен убиец. А всичко това се разиграва пред очите на шериф, комуто повече приляга да въздиша с носталгия по отдавна отминалите дни, отколкото да вземе активно участие в действието. Сюжет, който би се превърнал във второкласен екшън, ако не беше попаднал в ръцете на братя Коен - с щипка хумор и дори доза ирония те заплитат интригуваща история с неясен изход и неочаквана развръзка.
Вече споменах необикновените герои - тук имаме наемен убиец със странно чувство за чест и справедливост. Уникална роля на Хавиер Бардем, която може би ще му донесе и Оскар. Леденостудените немигащи очи, впити в жертвата, хипнотизиращи, подчиняващи... безизразното лице, налудничавите му разбирания за съдба, необичайните му методи на работа (сигурен съм, че ще гледам вече по друг начин на бутилка сгъстен въздух след този филм) - образ, който надали някога ще забравя. Томи Лий Джоунс пък играе вече застаряващ шериф, изпълнен с тъга по миналото, когато нещата са били простички, мъжете - истински, а престъпленията - разбираеми. Днешният ден му носи не само разочарованието на отишлата си младост, но и чувството на безполезност. Как да живееш в свят, който не разбираш, свят, толкова груб, жесток и вулгарен, че те оставя безмълвен и бездеен пред всекидневния ужас, който властва по улиците, които някога си смятал за свои. Джош Бролин (като обичайният Джо или Люелин Мос) също е нестандартен образ - леко апатичен, но целеустремен, с инстинкти на хищник, който е докопал неочаквана плячка. Ще успее ли обаче интуицията му да го спаси, щом се превърне в преследвана жертва? За кратко се мярка и Уди Харелсън в ролята на почти добродушен наемник, но макар и да не разполага с много екранно време, със сигурност произнася едни от най-запомнящите се реплики ("Did I say you could sit?" - "No, but you strike me as a man who wouldn't want to waste his chair" ми е личен фаворит).
Все се чудя, би ли могла разказаната история да е реална? Да се случва някъде там в някое затънтено градче, далеч на Запад, сред пустошта? И си мисля, че не, всичко това е просто фикция. Но пък участниците в нея са толкова живи и истински... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
