Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: XIV. Едуард Тийч (статия) - Биография, История, Пирати
Из пиратските хроники: XIV. Едуард Тийч

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, събота, 09 февруари 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Тук вече няма майтап – изправяме се пред най-голямата пиратска легенда в историята – Едуард Тийч, далеч по-известен като Черната брада. Можете да го срещнете още като Тач или дори Таш, но това няма никакво значение, защото той по всяка вероятност е най-прочутият от всички пирати на Златната епоха, макар че неговите пиратски подвизи са едни от най-кратките – едва 15 месеца. Черната брада е една от най-емблематичните фигури в историята на пиратството въобще. За мнозина той е първата асоциация при споменаването на думи като “пират” или “морски разбойник”. Естествено е да си зададем твърде интригуващия въпрос: “Откъде, по дяволите, се е взела тази легендарна слава?!”. Сигурно ще ви разочаровам, но трябва да ви кажа, че тя се дължи преди всичко на Чарлс Джонсън и неговата “История”, където образът на Черната брада е описан повече от зловещо, като едно истинско “въплъщение на Дявола”. Това е твърде пресилено, разбира се, и ако се абстрахираме от този демоничен образ, като се опитаме да направим един реалистичен портрет – доколкото това е възможно – нещата изглеждат далеч по-прозаични, но все пак – достатъчно интересни. Поне така се надявам.

Едуард Тийч най-вероятно бил родом от Бристъл, макар че за това знаменателно събитие точна година не би могла да бъде посочена. За произхода му се знае точно нищо, но е известно, че още на младини Тийч заминал да си търси късмета в Западните Индии, където служил като капер на Британска служба по време на Войната за Испанското наследство (1701–14 г.). Когато войната свършила и каперите останали без работа, много от тях преминали към чисто пиратство, което било за предпочитане пред сухоземната мизерия. Едуард Тийч не бил изключение, тъй като скоро се озовал в Ню Провидънс, където постъпил в екипажа на небезизвестния пират Бенджамин Хорниголд. Вероятно още преди да му порасне брадата Тийч бил схватливо момче, защото бързо изучил всички тънкости на пиратското изкуство и към края на 1717 г. вече имал собствен кораб – френският роботърговски “Конкорд”, който бил оборудван по пиратски и наречен с колоритното име “Отмъщението на кралица Ана”. С този солиден за времето си тримачтов плавателен съд, въоръжен с 40 топа и неотстъпващ на никоя фрегата от който и да било военен флот, Черната брада се превърнал в легенда за малко повече от една година. Първоначално вилнял из Карибите, като използвал за база Ню Провидънс, докато там не пристигнал за n-ти път споменавания в тези хроники губернатор Роджърс и на пиратите не им се видели тесни Бахамите.

Тийч се отправил на север, покрай Източното крайбрежие на Северна Америка и през януари 1718 г. се установил на остров Окракоук край Северна Каролина. Островът бил идеален за целите на Черната брада, тъй като се намирал в непосредствена близост до морските пътища към колониите и бил обграден с множество плитчини и пясъчни наноси – така на пиратите хем плячката им била на “едно ветрило разстояние”, хем можели да разчитат на сигурно убежище. Губернаторът на Северна Каролина, Чарлс Идън, станал първи приятел на Черната брада (след съответния доста солиден подкуп, разбира се), което пък осигурило огромна свобода на действие за пиратите, липса на всякакво преследване от страна на закона и пазар на сушата за всякаква плячка. Амбициран от сигурността на новото си убежище Тийч отпрашил на юг, заобиколил Флорида и стигнал чак до Хондурас, като по пътя си обирал всичко, което имало ветрила и мачти. Така в ръцете му паднал неговия известен колега Стид Бонет, барабар със своя кораб “Отмъщение”, и още няколко плавателни съда, които Тийч присъединил към импровизираната си ескадра. Когато се връщал на север към Окракоук, той вече командвал цяла пиратска флота с екипаж, който наброявал общо към 400 души. Разполагайки с такава мощна ударна сила, Тийч не се поколебал да извърши нечувана за времето си дързост. През май 1718 г. изненадващо цъфнал пред Чарлстън в Южна Каролина и блокирал града, след което плячкосал до дупка осемте кораба в пристанището и взел за заложник един член на Градския съвет. Той бил освободен срещу откуп, който представлявал сандък – бас държа, че няма да познаете какво е имало в него! – пълен с лекарства. Легендата разказва, че сред екипажа на Тийч върлувала сладострастната Венера и нищо чудно това да е било точно така. Черната брада бил толкова въодушевен от успеха, че не гледал къде си води кораба на връщане и съвсем логично го загубил. “Отмъщението на кралица Ана” заседнал безвъзвратно в една плитчина, вероятно някъде в залива край днешния град Бофорт в Северна Каролина. При опита да бъде изтеглен кораба от пясъците, в коварната им прегръдка заминал още един плавателен съд. В крайна сметка пиратите ги зарязали и продължили нататък, като преди това всичко ценно от двата кораба било прибрано, разбира се. Нека сега ги оставим да се радват на плячката си и да се обърнем за малко към Черната брада “искрено и лично”.

Едва ли има друг пират в историята, за когото да има толкова много легенди, но в действителност да знаем толкова малко. Черната брада е символ на кръвожадно чудовище, което тероризира моретата с жестокост и сее смърт сред неизброими плячкосани кораби, които, разбира се, носят несметни богатства – днес заровени някъде, ама къде точно един Господ знае. В действителност липсват каквито да е достоверни свидетелства Черната брада да е проявявал каквато и да е жестокост или да е убил когото и да било. Трудно е да е каже точно колко корабът е плячкосал през 15-месечната си пиратска кариера, но вероятно са около 30–40, което никак не е малко, но... На нито един от тях не е имало съкровище по-голямо от личните скъпоценности на пътниците, а те самите са ставали жертви на насилие или са се преселвали на онзи свят само при оказване на съпротива. Дори и тогава в повечето случаи били сваляни на някой остров, а корабът им бил конфискуван от пиратите или изгарян. Разбира се, всички плячкосвани кораби били ограбвани до шушка – взимало се всичко, което можело да се използва по някакъв начин – храна, оръжия, всякакви товари (тютюн, захар и т. н.), които се продавали на черния пазар в Северна Каролина и най-вече – промишлени количества ром, който се консумирал директно, без никаква подготовка. Твърде рядко обаче екипажите и пътниците на ограбваните кораби ставали жертви на насилие. Пословичната жестокост на Черната брада към неговия екипаж и легендата, че веднъж застрелял кормчията си думите “Трябва от време на време да гръмваш един-двама, че иначе се забравят тия хора”, също са художествена измислица на хора с разюздано въображение. Всъщност Тийч имал доста по-интелигентен начин да държи екипажа си под контрол – непрекъснатото алкохолно опиянение. Прочутата бележка от неговия дневник твърде вероятно е истинска:

Днес ромът се свърши. Нашата компания остана малко трезва. Нехранимайковците започнаха да коват заговор. Говореха много за раздяла. Затова аз зорко се взирах в хоризонта за плячка. Вечерта абордирахме кораб с много алкохол на борда. Всичко пак тръгна добре.

Благодарение на капитан Джонсън и цветистите вестникарски описания от онова време разполагаме с наистина впечатляващи митове за Черната брада. Едва ли обаче си е гаврътвал чашата ром като барутно фламбе, макар че по всяка вероятност е пиел като смок, а още по-малко пък е имал 14 (словом – четиринадесет) съпруги, последната от които е била на 16 години и е служела за задоволяване животинските страсти на половината екипаж. Ако има нещо вярно в писанията от епохата, то се отнася за външния вид на Черната брада, който до голяма степен е отговорен за сатанинския му имидж. В действителност Едуард Тийч всявал ужас само с появата си и обикновено не му се налагало да прибягва до нещо повече, за да постигне целите си. Една негова жертва от 1717 г. го описва като “висок, слаб мъж с много черна брада, която носеше много дълга”, което не е изненадващо с оглед на прякора му. Вероятно е бил широкоплещест и с доста масивно телосложение, което още повече е допринасяло за страховитото му въздействие. Според неговия архивраг, обществения отмъстител лейтенант Мейнард, Тийч връзвал на прочутата си брада черни панделки, а Джонсън твърди, че преди битка закрепвал под шапката си два горящи фитила, които му придавали още по-зловещ вид. Явно за Черната брада идиомът “запалила ми се е главата” е имал твърде буквален смисъл. Твърдението на мнимия историк-пиратолог, че носел превръзка през раменете, в която били втъкнати ни повече, ни по-малко от шест пистолета също не е лишена от голяма вероятност, особено като се има предвид мизерната ефективност на огнестрелните оръжия по онова време. Като прибавим към това сабя и един малък арсенал хладни оръжия, Черната брада наистина ще да е мязал на жадно за кръв изчадие от Ада. Като се имат предвид отношенията му с губернатора на Северна Каролина обаче, не може да се отрече, че Едуард Тийч по всяка вероятност не е бил лишен от известна доза интелигентност и проницателност – и в политически, и в социален аспект.

В Северна Каролина през 1718 г. Черната брада бил почти бог! Купил си къща, пласирал плячка на черния пазар и въртял далавери с губернатора толкова успешно, че последният му спасил кожата с една умела поредица фалшификации, когато съдилищата на Адмиралтейството го погнали за плячкосаните кораби. Черната брада се прочул и с невъздържаните си гуляи, които редовно прераствали в страхотни оргии, пред които Содом и Гомор сигурно могат пасти да ядат. Купонът, който двамата с Чарлс Вейн спретнали през октомври 1718 г. на остров Окракоук, си е направо легендарен – една седмица яли, пили и се веселили не по малко от 200 пирати, че и много граждани от близкия Бат Таун, а и доста жени, които се грижели за... душевния комфорт на бандитите, тъй да се каже. В един момент чашата на търпението преляла! Северна Каролина може и да била пиратски рай, но множеството оплаквания от населението достигнали до съседна Вирджиния, където губернаторът Александър Спотсууд твърдо решил да сложи край на това веднъж завинаги, преди да е станало твърде късно. По всяка вероятност многобройните жалби на различни корабопритежатели и въобще хора в легалния морски бизнес са оказали своето въздействие. След блокадата на Чарлстън – невиждана дързост по Източното крайбрежие! – на всички им било ясно, че Черната брада не се шегува и ако бъде оставен да си развява коня (т. е. ветрилата), нещата лесно биха могли да излязат извън контрол. Ако преди той бил най-обикновен морски разбойник, сега на него се гледало на като обществен враг № 1. Едуард Тийч живеел на “ръба на бръснача” и сигурно много добре го е разбирал. Вероятно този крайно рискован живот дори му е доставял удоволствие. Спотсууд финансирал от собствения си джоб наемането на два слупа – защото множеството плитчини край базата на Тийч в Окракоук я правели недостъпна за по-големи кораби – и набирането на екипажи от две фрегати на Нейно Величество, който дремели на котва в Джеймс Ривър. Начело на експедицията, която имала за цел веднъж завинаги да премахне Черната брада от лицата на земята и океана, застанал един “опитен офицер, джентълмен с огромна смелост и решителност” – лейтенант Робърт Мейнард.

На 22 ноември 1718 г. Мейнард и хората му атакували пиратската база в Окракоук. Лейтенантът имал само шейсетина човека, но те превъзхождали пиратите близо три пъти, тъй като повечето главорези били на запой в Бат Таун. Черната брада разполагал само с един единствен слуп въоръжен с девет топа и бързо преценил, че няма абсолютно никакъв шанс срещу двата кораба на лейтенанта, та затова духнал през плитчините. Корабите на Мейнард аха да го хванат и... заседнали. Според спомените на лейтенанта Черната брада поетично изревал: “Проклети да бъдем аз и хората ми, ако ви дадем милост или получим милост от вас, страхливи псета”. Решителното сражение се отложило до идването на прилива, когато двата слупа на лейтенанта се освободили и веднага се спуснали след Тийч. След известна размяна на гюлета Черната брада решил да превземе кораба, на който се намирал Мейнард, с изкуството на абордажа. Разказват, че лейтенантът бил скрил повечето си хора под палубата с цел да предизвика точно това и когато хората на Тийч нахлули на борда, военноморските екипажи изскочили от недрата на кораба. Настанало неописуемо меле, в което Тийч и Мейнард се оказали лице в лице. По отношение на епичния двубой между двамата източниците се разминават до известна степен, разбира се, но най-вероятната версия е, че Мейнард ранил Тийч с пистолетен изстрел, но счупил сабята си при последвалия сблъсък на хладните оръжия. Лейтенантът вероятно е щял да се прости с живота си, ако един шотландец не бил обезглавил със замах Черната брада. Според някои други главата Тийч била отрязана след смъртта му, а по тялото му преброили пет огнестрелни и повече от двайсет порезни рани. Във всеки случай главата на Черната брада се сбогувала с тялото му и увиснала на бушприта – ценен военен трофей за лейтенант Мейнард и безценна награда за губернатора Спотсууд. (За тези от вас, които не знаят какво е “бушприт” – това е силно наклонената мачта на носа на кораба.) Без главатаря си останалите пирати бързо били избити или пленени. Брадатата глава се люшкала до Уилямсбърг (Вирджиния), където 13 пирати увиснали на въжето, а двама имали късмета да бъдат оправдани.

Вдясно: Карта на Златната Епоха на пиратите; Цъкни за по-голям размер

През 1996 г. откриването на останки от потънал кораб край Бофорт предизвика истинска сензация в медиите, защото единодушно беше решено, че това е точно “Отмъщението на кралица Ана” – флагмана на Черната брада. Десет години по-късно изследването все още продължава и на повърхността излизат все повече – хубава българска дума! – артефакти, но това вече е работа на National Geographic, а не моя. Едуард Тийч, по прякор Черната Брада, завършил земните си дни не много престижно наистина – пиратски вариант на “Конникът без глава”, но надали е предполагал, че ще се превърне в легенда. Днес можете да го срещнете, под една или друга форма, къде ли не – книги и комикси, игрални филми и сериали, песни и компютърни игри. До ден днешен той си остава сигурно най-прочутият пират в историята въобще. В неговия образ са събрани накуп кажи-речи всички пиратски митове – зловеща слава, демоничен външен вид, многобройни плячки, крупни далавери, безпаметни запои, развратни оргии, епични битки, жестока съдба, че и за негово скрито съкровище се говори от разни луди търсачи. Колко истина има в тези митове и легенди никой с абсолютна сигурност не може да каже, но дори и в най-прозаичния си вариант историята на Черната брада и неговият образ съчетават в себе си загадъчната пиратска романтика и отблъскващата човешка природа – твърде любопитна комбинация, нали? Впрочем, повечето от другарите на Черната брада така и никога не са били заловени и осъдени. За тях не се знае нищо от началото на XVIII в. до днес, та ако някой ден наминавате към остров Окракоук, все пак внимавайте да не ви се случи нещо.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198295#198295






Допадна ли ви този материал? (7) (0) 6821 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.