|
Сивостен :: Пътеводител на галактическия стопаджия (2005) (статия) - Научна фантастика, Холивуд
 | |
Забелязали ли сте, че колкото по-скучна е една книга толкова по-добра екранизация се получава? И обратно – колкото е по-интересна толкова по-оплюта бива екранизацията. Може би е хубаво да спомена, защо ме налегнаха тези мисли. Ще започнем от първият ми сблъсък с Пътеводителя. Книгата може да се каже, че е интересна, уникална, но като цяло тежка за четене (или както обичат да казват простичките хора – тъпа). След което се сблъсках с филма – съвсем наскоро в кварталната видеотека се срещнах очи в очи с DVD на Александра, което носеше заглавието „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Прехвърляйки през ума си колко хубави екранизации на като цяло тежки за четене книги съм гледал, веднага го грабнах и полетях с максимална скорост към най-близкия плеър, за да го иззяпам.
Тук е момента да отбележа, че една книга става тежка за четене, когато има много „пълнеж”, дали ще е описания, дали ще са отклонения от основното действие – няма значение, важното е че като седне сценариста да пише не му се налага да сбива действието, диалога и т.н. а просто да кълца пълнежа. От друга страна зрителя, ако не харесва дадена книга може да понесе такива адаптации, срещу които би се вдигнал на нож в името на честта на любимия автор и би отдал живота си защитавайки книгата от нашествието на злите сценаристи. Получава се две в едно – лесна адаптация и зрителска реакция по-скоро към филма, отколкото към връзките му с книгата.
Поради изброените причини и леката ми антипатия към творчеството на Дъглас Адамс ще се концентрирам върху филма. Въпреки няколкото му очевидни недостатъка, между които се нареждат специалните ефекти, което е доста вгорчаващо кацата на удоволствието при гледане на фантастика, филмът е уникален. Забавен, динамичен, смахнат, без да се предозира количеството на ексцентричност. По последния показател, ако трябва да направя паралел с книгата, бих казал, че филмът води с поне едни гърди.
Кастът е изключителен. Мартин Фриймън играе объркания землянин перфектно и въпреки че не съм му голям фен, трябва да призная, че с тази си роля ми се издигна в очите като актьор. Сам Рокуел пък направо ме заби в земята като президента на галактиката. Останалата част от каста някак си бледнее на фона на споменатите, но въпреки това е на достатъчно високо ниво.
Марвин обаче е направен далеч не толкоз симпатичен колкото в книгата. Може би малко CGI-а и по-малка глава биха оправили този дефект. За жалост вече е прекалено късно и на практика от него ми останаха само неприятни визуални впечатления, които успяха да покрият всичко друго свързано с него (сигурно, защото ако не исках да си забавлявам окото, щях да чета книгата, а не да зяпам филма).
И така в заключение – забележка за недостатъчното използване на чудесата на днешната техника. Филмът го заслужаваше. Забележка за визуалната репрезентация на Марвин, който заслужаваше нещо повече. И след като минахме през живота, робота с акъл колкото вселената да заключим и всичко останало – всичко останало е перфектно. 110 минути истинско забавление за всеки, независимо дали е фен на фантастиката или не. Така че, ако сте изпуснали да метнете едно око на Пътеводителя, бягайте към кварталната видеотека и тичайте у някой приятел със система за домашно кино. Защото този филм не заслужава нищо по-малко. -- За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=197524#197524 |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|