Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Доли става за ядене?! (статия) - Биология, Генно модифицирани организми, Наука
Доли става за ядене?!

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 21 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Лошата новина за “природозащитниците” и любителите на екологично-чисти, природосъобразни храни е, че Щатската Агенция по Храни и Лекарства (US Food and Drug Administration – FDA) е обявила млякото и месото от клонирани говеда, прасета и кози за напълно безопасни за консумация и еквивалентни на произвежданите в момента. Всъщност овцете, станали благодарение на Доли символ на новата технология все още не попадат в този списък поради необходимостта от допълнителни доказателства за безопасност. За момента европейските отговорни органи са на ниво “сондиране на общественото мнение”, докато Австралия все още не може да реши.

Освен заявлението, което вероятно ще бъде посрещнато на нож от големи обществени маси и организации, констатацията на Агенцията включва и изключване на необходимостта от специални обозначения на тези продукти, когато се появят вече в търговската мрежа. Това разбира се също няма да се хареса особено и ще спечели за противниковата кауза дори и онези умерени индивиди, които принципно нямат нищо против биоинженерните технологии, но са твърде чувствителни на тема “свобода и право на избор”.

Темата разбира се е твърде пикантна и не много по-различна от тази за генно-модифицираните организми. Основният проблем се корени в липсата на достатъчна информираност на обществото, а незнанието в случая катализира недоволство. Появяват се твърдения, понякога смешни и откровено лъжливи, за опасността от тези храни, за това как те ще предизвикат генетични изменения в човешкото тяло и които в повечето случаи са лишени от биологичен смисъл и противоречат на основни постулати в науката, които би трябвало да са заучени още в гимназията.

Точно поради тази причина можем да си обясним защо точно сега се появява подобно решение и какво е провокирало провеждането на задълбочени изследвания (или поне така твърди агенцията) за безопасността на тези продукти. Именно комерсиализацията на ГМО (генно-модифицирани организми) без ясна и обнародвана форма на контрол в САЩ доведе до ескалацията на страх в страните от Европейския съюз и последвалия мораториум.

В момента клонираните селскостопански животни са по-скоро една неясна перспектива със съмнителен финансов успех, отколкото наложила се реалност. Проблемите са много, свързани предимно с естеството на технологията – висока степен на заболеваемост, преждевременно остаряване и същевременно ниско качество на продуктите.

Тези проблеми произтичат от самата технология – ядрен трансфер от соматични клетки (somatic cell nuclear transfer - SCNT), идентична като използваната при Доли. Накратко принципа включва пренасяне на ядрото на соматична, тоест нерепродуктивна клетка, която съдържа почти целият генетичен материал и респективно носи заложените качества в яйцеклетка, която след това се имплантира в приемна майка и полученият ембрион се развива по познатия, измислен от природата начин.

Проблемите са свързани предимно със скъсените теломери – краищата на хромозомите, от чиято дължина се определя продължителността на живота на клетката. В случая с теломерите нормално те се подържат с еднаква дължина единствено при половите клетки, а в соматичните с всяко следващо делене се скъсяват, докато постепенно стигнат до критично малка дължина, което води до инактивация на различни гени и като цяло старост и жизненият край на клетката. В биологичен смисъл едно клонирано животно се ражда вече старо, защото още в първите ембрионални клетки теломерите са по-къси от нормалното.

Другата съвсем реална опасност е свързана с натрупването на соматични мутации. Потенциално-възникващи във всяка една клетка, те не се предават в поколението и в повечето случаи не се отразяват по никакъв начин на качеството на живот на индивида. Но все пак да не забравяме, че натрупването им лежи в основата на голяма част от раковите заболявания.

В допълнение споменатият метод за клониране изисква време, ресурси и е с нисък процент на успеваемост. Не всички процеси, които протичат при редиференциацията са достатъчно добре разбрани, което пък винаги носи рискове. Но все пак това е едно базово размишление върху технологията – никой не може да каже на какво ниво се намира в момента поради високата степен на секретност при повечето изследвания, нито пък се стремя да навлизам в детайлите на последните постижения в насоката, които са публикувани. Може би, ако не вече, то в много близко бъдеще споменатите проблеми ще са част от историята на науката.

Ако оставим настрана това полученият индивид е абсолютно точно копие на родителския, което от една страна крие големи перспективи за създаване на високо - продуктивни клонинги с ценни селскостопански качества. Тоест, млякото и месото на тези животни е абсолютно същото като на техните родители и качеството им зависи повече от начина на отглеждане и диетата, отколкото от някакви мистериозни човекоубийни фактори.

В крайна сметка властите просто си “връзват гащите” пред бизнеса. Време е обществеността да разбере, че клонирането няма да доведе до настъпващия апокалипсис, а би могло да намери множество приложения за спасяване на изчезващи видове, за повишаване на качеството на живот или дори за “възкръсване” на изчезнали видове. А когато властите поемат нещата в свои ръце навреме и има прозрачност при вземането на решения, то тогава технология, селско стопанство и общественост имат по-голям шанс да са готови едновременно за нововъведенията.

На всеки е ясно, че докато не се разрешат технологичните проблеми със заболяванията, ниската преживяемост и преждевременното остаряване, клонирането няма шанс да излезе на пазара за храни. А ако тези проблеми се решат по адекватен начин, то тогава хранителните продукти от клонирани животни наистина ще бъдат идентични на консумираните в момента от нас.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196762#196762






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3124 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (3) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.