|
Сивостен :: Cat Ballou / Кет Балу (1965) (статия) - Джейн Фонда, Лий Марвин, Уестърн, Холивуд
 | |
 Ех, защо днес не правят такива филми! Позволявам си да започна с този изблик на жалка патетика, защото съм убеден, че ще ми го простите след като гледате филма (ако вече не сте го направили). Днес никой вече не се занимава с уестърни, а повечето комедии се пукат по шевовете от простотии, опитващи се да внесат някаква оригиналност, но в крайна сметка не стигат по-далеч от елементарното избиване на евтини комплекси. А една Холивудска приказка за отдавна отминали времена би могла да започне с думите “Имало едно време един жанр – този на уестърн комедията”. Още в средата на 70-те тази забележителна стилова комбинация започна да се изражда (справка: “Пламтящи седла” на Мел Брукс, 1974 г.), но нейното съществуване би било оправдано дори и да бе дала на света само “Кет Балу”. По този случай, след n-тото гледане – две думи за него.
Кет Балу (Джейн Фонда) е очарователно младо момиче, което е получило възможно най-доброто образование за САЩ от 1894 г. и се връща в разнебитената ферма на баща си, когото много обича. Франки Балу (Джон Марли) е типичен кибритлия, който си търси неприятностите, но пък и те го търсят. След като той пада убит от ръката на наемен убиец, Кет започва мащабна кампания по отмъщението на смъртта му, защото в нейната душа винаги е дремел буйният дух на Дивия запад – неговите истории имат далеч повече място в сърцето й от... поезията на Тенисън например. Оттук-оттам Кет Балу събира забележителна банда – квартет грандиозни идиоти, които могат да ви просълзят от смях. Индианецът Джаксън “Двете мечки” (Том Нардини) всъщност е евреин, потомък на изгубеното племе на Израел, но като му кажеш “Шалом” се прави на ударен. В същото време е типичен американец и може да ви шибне едно кроше само защото 14-тата поправка му дава равни права с тези, които ви спукват от бой.  Клей Бун (Майкъл Калан) е класически хаймана, крадец на всичко, което може да бъде откраднато и по една случайност – секс маниак, а неговият чичо – Джед (Дуейн Хикман) – си пада малко нещо отче и непрекъснато иска да спасява някакви отлъчени от стадото овчици и да ги води по разни зелени поля, където вместо вода течела мед. И за капак – Кид Шалийн (Лий Марвин), идолът на Кет Балу, който слага в малкия си джоб онзи мизерен драскач Тенисън. В случай че не знаете – Кид Шалийн е най-прочутият стрелец, който Дивият Запад някога е познавал, а също така и най-страхотният пияница, който можете да си представите. Не е чудно, че при такава компания в крайна сметка Кет Балу се оказва сама срещу един безобразно богат английски “сър” и цял град разярени люде, на които са им изяли таратора с вилица, което неизбежно я отвежда на бесилката...
Без никакво колебание мога да заявя, че това е един от най-забавните филми, които някога съм гледал. Почти на всяка сцена пада страхотен смях и наистина ми е трудно да повярвам, че романът на Рой Чанслър, който е послужил за основа на сценария, всъщност е съвсем сериозен уестърн. Още от самото начало нисичкият и пълничък Стъби Кей и високият, слаб и черен като кюнец Нат Кинг Кол грабват вниманието и предизвикват усмивки както с външния си вид, така и с песента си. Те се появяват редовно до финалните надписи, разказвайки историята на Кет Балу, като внасят нотки на лек мюзикъл. Между другото, филмът излиза няколко месеца след смъртта на Нат Кинг Кол – един от незабравимите гласове на миналия век. Макар че мъжката компания е съставена от колоритни образи, които са от идиот нагоре и напушват на смях само с вида си, несъмнено една от най-прелестните екстри на “Кет Балу” е едва навършилата 27 години Джейн Фонда – преливаща от невинност и сексапил, с огромни сини очи, в които човек може да потъне безвъзвратно и актьорски талант, който я прави достоен наследник на баща й. А ако се чудите откъде ви е познат баща й във филма, да ви кажа, че това е онзи филмов продуцент от “Кръстникът”, който намери една отрязана конска глава в леглото си. Но това е друга история...
 Истинският бисер в “Кет Балу” обаче е изпълнението на Лий Марвин – незабравим като стрелеца-пияница Кид Шалийн, който трезвен не може да улучи дори и плевнята пред него, но след няколко глътки уиски сваля и орлите от небесата. Сцените с “преобразяването” в трезвеник-конте, ездата в хоризонтално положение и особено алкохолните физиономии и звуци на Лий Марвин са направо легендарни. А конят му, дето накрая беше кръстосал копитата, е просто култов! За изключителното си комедийно превъплъщение, което може да докара на човек някое и друго обвинение в умопобърканост вследствие на непрекъснатия смях, Лий Марвин получава Оскар в категорията “Главна мъжка роля” през 1966 г. На церемонията по награждаването той започва с думите: “Половината принадлежи на един кон, който е някъде там из долината”. Ще ви издам и една малка тайна. Както се казва на хубав български език – спойлер, при това от онези на болидите във Формула 1. В този филм Лий Марвин всъщност играе и още една роля, освен тази на Кид Шалийн. Той е и Дик Строун – зловещият наемен убиец, който няма нос, но пък злоба има в изобилие. Двете роли са коренно различни и като характер, и като екранно присъствие, а Лий Марвин го е хванала наистина брилянтна актьорска шизофрения. Обзалагам се, че ако не ви бях казал, никога нямаше да се сетите, но за останалото от дуета Шалийн-Строун ще си замълча по технически причини.
Гледам несвързаните си бълнувания по-горе и отлично си давам сметка, че няма как да се пресъздаде уникалната атмосфера на този филм. Освен че не се поддава на описание, трудно може и да се сравни с нещо друго в жанра, поне познато на мен. Сещам се за “Давай, каубой” (1966), който е убийствено смешен, разбира се, но типично по английски – твърде различен от Холивуд. В заключение бих направил един последен отчаян опит. “Кет Балу” е час и половина чисто забавление с много, ама наистина много смях. Дреболии като наивния сюжет и дървените декори просто нямат значение, когато е налице такова изобилие от гениални комедийни актьори и неподражаеми сладури, особено с подходящото майтапчийско музикално оформление. Дори и да не се спукате от смях (като мен), мисля няма и да се разочаровате от филма, ако му отделите от скъпоценното си време. Пожелавам ви приятно забавление, защото в крайна сметка няма никакво значение дали онази репродукция във вагона на сър Хари е Тинторето или Тициан.
P. S. Тициан е.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196657#196657 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
