Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Spice Girls: Mission Accomplished (статия) - Концерти, Поп
Spice Girls: Mission Accomplished

Автор: Ванина Ненова, петък, 18 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Чувала съм хората да казват, че началото и краят на едно начинание са най-трудната част от него. Дали това е така, всеки ще прецени за себе си. Лично аз помня как започна всичко преди дванадесет години и с каква лекота се превърна в неизменна част от моя живот.

В далечната 1996-та никой не предполагаше, че пет съвсем обикновени момичета, изникнали буквалното от "английското нищо", ще запишат имената си в историята на поп музиката – най-малко самата история го съзнаваше. По това време подрастващите като мен водеха емоционалното си за ужас на всеки родител съществуване, без да подозират какво предстои да им поднесе светът на музиката, която несъмнено в тези именно години оказва огромно влияние върху всеки млад човек. За мен всичко се случи внезапно и шеметно - те просто се появиха и вече не беше същото – не разбрах как стана така, че в един момент музиката за мен беше просто фон, а в следващия едва ли не религия. Когато сега се връщам назад, не бих могла да си представя по-подходящ период за формиране на личността от деветдесетте години на двадесети век.

Всяко поколение има своите идоли и модели за подражание, а тогава глобалното му измерение се състоеше от две думи – Spice Girls. Те бяха навсякъде и посланието им влизаше по един или друг начин във всеки дом, независимо дали хората ги харесваха или тъкмо напротив. По същество музиката им никога не е претендирала за това, което критиците биха нарекли "гениалност", но самият факт, че бе насочена към хората и общуваше с тях на техния език, с техните думи и изрази, за да разкаже за преживяванията им и да ги накара да вярват в себе си – това излиза отвъд рамките на музикалния гений, това те прави преди всичко човек като всички останали. Всеки можеше да намери по нещо за себе си – ярко различни една спрямо друга и същевременно здраво обединени от това, което хората не могат да не споделят – приятелство, мечти и сила за живот. Такива бяха Гери, Мел Би, Емма, Мелани Си и Виктория преди дванадесет години, такива са и сега и това ме кара да им се възхищавам. Може би пораснали, може би помъдрели, може би разхубавили се, може би усъвършенствали се, а може би не – въпрос на гледна точка, но все така истински и неподправени. Те успяха да съхранят вярата ми в тях и да сбъднат мечтата ми – да ги зърна с очите си и да се насладя на песните, които пряко или косвено изиграха важна роля, за да бъда аз това, което съм и да изпитвам гордост от този факт.

В тази връзка никога няма да забравя датата 20.12.2007, защото тогава се случи точно това - мястото – Кьолн Арена, събитието – концерт на Spice Girls (част от световно турне 2007-2008). Трябва да призная, че както всяко хубаво нещо си струва да бъде споделено с тези, които най-много ти се иска да са част от него, така и аз изпитах щастието да имам до себе си такива хора. Общата ни страст и очаквания имаха своите измерения, които обаче не отговориха първоначално на атмосферата преди концерта. Прекаленото спокойствие и липсата на някаквo почитателско вълнение подразниха вътрешния заряд, с които влязохме в залата. Обкръжението може да бъде описано с няколко думи, които биха били достатъчно изчерпателни – представители на гей обществото, дами на средна възраст (с/без деца на нашата възраст) и сравнително количество въоръжени с търпение фенове, които стоически чакаха своите любимки да завладеят сцената.

Но всички тези наблюдения избледняват в момента, в който светлините угаснат и всички вперят взор в случващото се пред тях. Истина е, че представата не може да се сравни със самото изживяване – колко обземащо е то, как стоиш неподвижно и докато се съвземеш, тръпки плъзват по цялото ти тяло – гледаш и не вярваш на очите и ушите си, питаш се случва ли се или сънуваш. В съвсем първия момент на появата им, мисля, че потърсих с поглед всяка една от тях, за да се уверя, че отговарят на точния брой пет, вероятно ако бях по-близо в този момент, бих преброила и пръстите на ръцете и краката им (както майките правят с новородените), доколкото е възможно разбира се, за да премахна всяко суеверие. Знаех, че ми предстои нещо грандиозно, не знаех под какъв вид ще ми бъде поднесено и не се разочаровах от резултата.

Ефекти, танцьори, светлини и пет момичета отново заедно под звуците на до болка познати мелодии, но с нов аранжимент и хореография, чрез които личеше, че казват: Да – ние се завръщаме, да – ние съзряхме, да – ние сме по-силни от всякога и ще ви го докажем тази вечер, защото вие ни направихте такива! Време е да се забавлявате – това е нашият подарък за вашата подкрепа’. Лично на мен ми се сториха изпълнени с онази енергия и решителност, каквато винаги съм уважавала у тях.

Шоуто започна и завърши с една и съща песен, изпълнена по различен начин, особено емблематична в годините на спайс манията – послание за всички по света – Spice up your life. Последваха хит след хит, като беше избегната всякаква статичност - изникваха от всяка една част на сцената и създаваха невероятно настроение, общувайки помежду си и с публиката. Сякаш разказваха историята си, защото имаше от това, което бяха, това, през което преминаха и което са сега. Цялата тази символика беше допълнена от соловите изяви на всяка една (с изключение на Виктория, която беше решила да заложи на самоиронията в минутите, които и бяха отредени). Между песните беше осъществена някаква уникална спойка и те преливаха от една в друга. През цялото време видеостените изобилстваха от оригинални кадри, като кулминацията настъпи на Mama – купища от снимки от личните фотоалбуми на момичетата се заизреждаха една след друга и едва ли е имало човек, които да не се е замислил накъде да насочи поглед. След груповата прегръдка дойде редът на благодарностите – на феновете разбира се беше отделено специално внимание в кратка компилация от ретро хитове и в добавка We are family на Sister Sledge, с която на времето Spice Girls завършваха концертите от световното си турне. За мен не остана незабелязано включването на Гери в Goodbye – песен, която до голяма степен беше посветена на нейното напускане и това ме зарадва истински. Но нищо не може да се сравни с фурора, който предизвика Wannabe – бих я нарекла вечната песен – колко спомени, колко незабравими мигове, колко усмивки. Шеметен завършек, придружен с конфети, сложи край на поредната успешна спайс мисия – Кьолн Арена – покорена!

Какво повече мога да добавя, освен едно голямо "благодаря" за една мечта, превърната в реалност, за един живот, изпълнен с емоции, за един човек, открил себе си.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196472#196472






Допадна ли ви този материал? (1) (0) 3408 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (7) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.