Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Новогодишен музикален фестивал - сенките избледняват (статия) - Актуални събития, Класическа музика, Музикален обзор
Новогодишен музикален фестивал - сенките избледняват

Автор: Константин Делчев, понеделник, 14 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Измина и този Новогодишен музикален фестивал, традиционно едно от най-големите културни събития на столицата. Винаги е приятно, когато в НДК вместо български стоки внос от Изтока, воднисти лекции на видни японски шарлатани и чалга, човек може да се наслади на приятна музика в майсторско изпълнение. А и със строително-кадровите ремонти на Операта и дългите турнета на ДМТ "Стефан Македонски" Софийската сцена бе започнала да изпитва витална нужда от подобно мероприятие.

Официалната програма показва фаталните тринадесет събития в рамките на Новогодишния фестивал. На първото от тях, концертът на голямата ни прима Ана Томова-Синтова с хора на Софийските момчета и оркестъра на Класик ФМ под диригентството на Лучано ди Мартино не успях да отида. Жалко, защото Коледен концерт с участие на име от нейната величина със сигурност е достоен начин за откриване на Фестивала и има с какво да зарадва меломаните.

Новогодишния концерт, обаче, имах възможност да проследя. Небезизвестният Отокар Прохазка, с двама солисти на Щатсопер Виена несъмнено са 'сериозна стръв', което бе дало възможност на организаторите да забравят, че сме в сезона на подаръците, да надуят цените и Зала 1 си остана полупразна, при все че горните балкони по вече многогодишна традиция дори не се пускат в продажба. Достойно начало на 2008!

Самият концерт, типично по новогодишно му бе съставен почти изцяло от музика на фамилията Йохан Щраус - син, като едно от малкото изключения бе почти неизвестното произведение на Гуидо Манкузи, озаглавено "Българите идат". Приятна, ведра музика, изпълнена чудесно от оркестърът на Шьонбрун и солистите Юдит Халаш и Себастиян Хупман, които макар и да не са от класата на големия Николай Геда, гостувал на същият този фестивал през 80те години, ни предложиха чудесна интерпретация с много добра игра на сцената. Последното, обаче, озвучителите явно не го бяха предположили, защото дори и с грозните, закачени за главата на изпълнителите микрофони (практика силно непопулярна в сферата на класическата музика), звукът пак или се губеше или гръмваше на най-неподходящото място, разваляйки цялата фраза.

Освен концертна, тазгодишния фестивал имаше и филмова програма - два документални филма за идейния му основател и дългогодишен негов практически програмен организатор Емил Чакъров и водещия наш диригент и композитор Емил Табаков.

Лентата Кети Вангелова и Моника Якимова "Емил Табаков - маестрото" ни представи много интересни моменти от живота на този наш голям музикант, част от които самият той разказваше с елегантно чувство за хумор. Зрителят имаше възможност да проследи така обсъжданата му работа на репетиция, пословичната му педантичност и строгост, дори да надникне в процеса му на композиране. Чухме изказванията на Минчо Минчев, спомени за дългогодишната му работа като главен диригент на Софийска филхармония - един от периодите в цялата си история, в които тя е свирила най-силно, чухме много неща и за работата му зад граница, която продължава до ден днешен. Само дето странно звучаха думите на директора на НДК Христо Друмев, че той винаги ще намира място в Двореца на Културата, на фона на набиващото се на очи негово отсъствие от тазгодишния Фестивал. Твърде жалък факт, по моето скромно мнение.

Като цяло филмът бе много приятен, макар че при все кратката му продължителност, в него не бяха включени по-дълги музикални фрагменти, които по-добре да обрисуват стила и работата на маестрото.

Практиката на съвсем кратки музикални откъси бе силно набиваща се на очи и в "Като дъх музика" - филмът за Емил Чакъров, чиято прожекция имаше пълният потенциал да се превърне в абсолютен провал! Странни неми моменти, в които зрителят виждаше единствено ръкомаханията на диригента, силно накъсани интервюта, силно накъсани части от произведения, чието име почти никога не се изписваше, и които се сменяха в най-странни моменти, пропуснати имена на солисти и дори неизчистени финални и начални надписи при адаптацията му от телевизионно за киноизлъчване "радваха" окото на онези сто и петдесет човека максимум, които бяха отишли на прожекцията. А то нямаше и как да са повече, след като за нея не бе отпечатан нито един афиш! Както впрочем и за повечето други прояви от програмата.

Нещото, което спаси вечерта беше личността на този наш велик музикант. Удивителната му кариера, работата му с имена като Караян, който го открива за света, уникалните му прояви в Берлин, Милано, Ню Йорк, Санкт Петербург (тогава Ленинград) и къде ли още не, спомените за него на хора като покойният вече Гяуров и любопитните разкази на Минчо Минчев за първите им съвместни изяви... Невероятните архивни кадри от негови гастроли с различни ансамбли, гостуванията на Маргарита Лилова, Мирела Френи и споменатия вече Николай Геда под негова палка в София, обаятелният му характер просто приковават очите на зрителя от начало до край. И го карат да си мисли не е ли време за един нов документален филм, сега, двадесет години след ранната му смърт, който да обхване далеч по-подробно и международната му кариера, който много по-пълно да обрисуват тази, за съжаление слабо позната у нас личност.

Своеобразната кулминация на Новогодишния музикален фестивал бе постановката на "Атила" с изключителен състав, в който блестяха известният ни бас Юлиан Константинов (Атила), Калуди Калудов (Форесто), чието име отдавна не се нуждае от представяне, баритонът Нико Исаков (Ецио), който в последните години повече познаваме в ролята на вокален педагог и доцент от Консерваторията и водещата солистка на Варненска опера Линка Стоянова (Одабела).

Тук отново техническите лица на НДК доказаха, че не заслужават да организират не Фестивал, не представление, ами и самодейна музикална вечеринка нейде из дълбоката провинция! Калуди Калудов същата сутрин съобщи по телевизията, че са му казали за продадени 4000 билета, а Зала 1 отново остана с непуснати в продажба балкони и много свободни места в останалите си части. Озвучаването отново бе под всякаква критика, със същите внезапни избухвания или затихвания на силата на звука или направо със странен звук. Това пък, което се видя на двата екрана, където трябваше да се прожектира превод на либретото, просто не подлежи на коментар. Асинхрон със ставащото на сцената, пунктуационни грешки, ужасно форматиране, много тежки фактологически грешки, някои - направо комични... С една дума - грижа за привличане на нови поклонници на оперното изкуство!

Спектакълът, за сметка на това се получи. Юлиан Константинов бе леко загубил мощ на гласа, но пеенето му в сериозните, бавни пасажи и силното му сценично присъствие, подпомагано от високата, вече много стройна фигура го правеха един внушителен хунски пълководец, страховит дори в моментите си на слабост и смъртна заплаха за Вечния град. Нико Исаков, макар вече по-рядко да се изявява на сцена, бе в чудесна гласова форма и ни представи "последният римлянин" Ецио по един много силен начин, особено в арията му и прословутият дует с Атила. Калуди Калудов, за когото партията на Форесто е една от най-успешните в цялата му кариера, бе прекрасен, с много силно вокално присъствие и ако това, което се чу в последствие, че е пял със заболяване е вярно, то направо оставя човек да се чуди той би пял, ако бе напълно здрав. Постановката на Павел Герджиков, също както хорът и оркестърът на Варненска опера под диригентството на Христо Игнатов бяха на ниво, а Линка Стоянова и останалите солисти се представиха приятно, звучаха добре в по-голямата част от спектакъла и допринесоха за доброто прекарване на публиката. Единствено изключение бе Пламен Долапчиев (Улдино), който бе на нивото на озвучаването, но нека не си разваляме насторението с него...

Така най-очакваната проява в рамките на Новогодишния музикален фестивал най-сетне внесе нотка оптимизъм за съществуването му. Нека си пожелаем в идните години все повече подобни гостувания и много повече отговорност при цялостната му организация, за да може наследството на Емил Чакъров да възвърне някогашния си световен блясък!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196143#196143






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3486 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (10) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.