|
Сивостен :: Съмърсет Моъм: "Горе във вилата" (статия) - Английска литература, Класическа английска литература, Съмърсет Моъм
 | |
 Този път ще ви разкажа за една от най-кратките книги на Съмърсет Моъм, като ще се постарая и аз самият да бъда кратък. В интерес на истината краткостта е една от най-често отправяните критики към този съвсем кратък роман, или може би е по-правилно да се нарече повест, тъй като цялата творба е не повече от 120-130 страници, а защо не новела или удължен разказ, ако щете. Хората, отправящи тези критики, ми напомнят на онези музикални "ценители", според които продължителността на едно произведение е кажи-речи правопропорционална на неговата гениалност. Известно е, че размерът е свързан с различни форми на маниакалност и комплексарщина, но аз трябва да ви кажа, уважаеми почитатели на големите неща, че размерът не винаги има значение. В този случай - определено няма! Отново ще си послужа с аналогия от неизчерпаемата съкровищница на музиката - понеже в главата ми постоянно звучи музика, какво да направя - "Горе във вилата" странно ми напомня на увертюрата към операта "Кармен" (която, надявам се, знаете кой е композирал), тъй като и тук всичко преминава неусетно бързо, но след последната страница (или нота) остава твърдото впечатление за една идеална завършеност, която обаче е само преддверие към един друг, непознат и изкусителен, свят - в единия случай това е великолепната опера на Бизе (да, това е името на композитора), а в другия - човешката природа.
Това прелестно словосъчетание - "човешка природа" - вероятно държи рекорда по изтъркани клишета, клиширани изтъкарности, помпозни откровения и откровени глупости, които са изписани (включително и от мен самия) по негов адрес. Съмърсет Моъм е рядко блестящо изключение от това тъжно правило, особено в късните си произведения, към които спада и "Горе във вилата", публикувана за първи път през 1941 г. Наистина е удивително как Моъм е успял да предаде напрегнат, пълен с неочаквани обрати, сюжет и да обрисува толкова ярко главните характери с толкова малко думи и в същото време толкова задълбочено. Към всичко това, със същата изумителна пестеливост, са прибавени няколко колоритни епизодични образа и дори описания на природни картини. Струва ми се, че в тази своя книга Съмърсет Моъм е постигнал идеалния стил! Това е може би най-изумителното съчетание на краткост и пространност - наглед противоречиви, но всъщност перфектно допълващи се качества, - което някога съм срещал. Всичко е идеално построено и да търсиш излишно изречение си е чиста загуба на време, няма да намериш дори една излишна дума - всяка си тежи на мястото така, както нотите във фугите за орган на Бах или сонати за пиано на Моцарт. Стилът на късния Моъм сам по себе си е шедьовър на елегантната лаконичност, две мнения по този въпрос няма, но най-прекрасното е, че тя е съчетана с една фантастична проникновеност по отношение на човешката природа, която - наистина не мога да разбера защо - се пропуска от повечето хора. Разбирам, че сърфирането по повърхността е забавно и не изисква абсолютно никакви усилия, което несъмнено го прави още по-привлекателно, но нека все пак да се гмурнем малко и в дълбочина. Или поне да се опитаме...
Действието на "Горе във вилата" ни пренася в навечерието на Втората световна война, когато в една великолепна вила в околностите на Флоренция се разиграват бурни човешки драми, в които главни действащи лица са не особено опечалената и все още млада вдовица Мери, непоправимият бохем Роули, бедният австрийски студент Карл и класическият строител на Британската империя, достопочтеният и пълен с добродетели Сър Едгар. Може би ще е по-правилно да кажа, че главните герои всъщност са техните страсти (размисли кажи-речи отсъстват), които понякога са неподозирани дори за тях самите. Ако има нещо, което прави живота достоен за живеене, то това е неговата абсолютна неочакваност, неговите невероятни изненади и обрати, които са резултат не от друго, а точно от непостоянната, дяволски сложна и пълна с противоречия човешка природа. Само за броени дни животът на един човек може да премине от единия край на пропастта до другия и да се преобрази до неузнаваемост, като някакво странно махало, което ненадейно застива във въздуха и никога вече не се връща в предишното си положение. Бракът и любовта, нежели пък нещастната комбинация от двете, са просто формалности, подробности, условности, както искате ги наречете, които имат смисъл точно никакъв, ако в поредната житейска авантюра не се крие изкушението на риска. Можеш ли да рискуваш дръзко и да бъдеш себе си? А да живееш истински без да рискуваш нищо? Рискът е солта и пиперът, без които животът е крайно безвкусно ястие. Освен за тези, които никога не са опитвали неговата тръпка, енергията на покачващия се адреналин и кипващата кръв. Аз съм склонен да се съглася напълно с Роули, че животът е за това - да се поемат рискове. Доколко можем да си го позволим без да изгубим този безценен дар или собствената си същност? Е, това вече е нещо, което всеки трябва да реши сам за себе си.
Силата на "Горе във вилата" е, че се чете на един дъх, за има-няма няколко часа, но предизвиква мисловни бури там горе, на втория етаж (ехо, има ли някой?), в продължение на седмици и дори месеци. Събитията и характерите са толкова концентрирани, толкова наситени, че за дълго не те напускат, част от тях може би завинаги остават част и от самия теб. В крайна сметка, ако забравите всичко, което изчетохте дотук, но прочетете тази повест - определено няма да сбъркате, защото съм убеден, че ще откриете нещичко за себе си, макар и да не знам какво точно. Между другото, ако не сте чели нищо от Съмърсет Моъм, "Горе във вилата" е един чудесен начин да започнете - може би най-добрият след разказите му. И един последен съвет - не се опитвайте да четете между редовете, четете самите редове. Всичко е написано в тях. Приятно четене!
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195948#195948 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
