Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: XII. Стид Бонет (статия) - История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: XII. Стид Бонет

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, събота, 05 януари 2008.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Стид Бонет определено е една от най-странните птици сред целия колорит на Златната епоха, в която ги има всякакви образи. Известен като “пиратът-джентълмен”, той е останал в историята по-скоро с живота си извън пиратството – изпълнен с обрати и белязан от променливия му характер, а понякога и от липсата на такъв. Колкото и да се вглеждам в пиратската му кариера, просто не мога да открия каквото и да било значимо събитие в нея, особено от гледна точка на плячкосване, но не само. Въобще целият живот на Бонет е един низ от неуспехи – от трън, та на глог – и като че ли повече личността му е причина все още да се говори за него след толкова много години.

Всъщност, има и друга причина за популярността на Стид Бонет и аз съм сигурен, че вие вече се досещате коя е тя... “Историята” на Джонсън, разбира се. Както винаги, тя е основният източник на богата смес от исторически факти и пълни измислици, ама иди че разбери кое какво е. Според дегизирания зад псевдоним (може би) Даниел Дефо преди да стане пират Бонет бил армейски майор и плантатор на остров Барбадос, макар че в тамошните архиви няма кьорава дума за него. Някъде през лятото на 1717 г. Бонет – вероятно образован и сравнително заможен човек – решил да се отдаде на пиратство по море. Причината за това си остава загадка и до днес, като тя е може би един от най-големите източници на легенди за този човек, коя от коя по-романтични. Джонсън обаче е реалист – според него Бонет хванал морето заради свадливата си съпруга, чиято проклетия не можел да търпи. Това е то, истинският джентълмен – не може да посегне на жена и като израз на своето възмущение от нейното поведение той се отдава на пиратство.

Стид Бонет бил във всяко едно отношение необичаен пират. Неговият кораб не бил “взет назаем” от някоя нещастна жертва, а бил купен със собствени пари. Бонет сам си подбрал и екипажа, на който трябвало да разчита напълно, защото познанията му за плаване по море били в най-добрия случай минимални. Явно не ще да е бил беден, защото можел да си позволи (и държал на това!) да плаща заплати на хората си – нещо твърде необичайно за пиратски кораб по онова време, където морските главорези получавали само съответния дял от плячките. Всичко това дало на Бонет прякора “пиратът-джентълмен” и поставило началото на мита за човек, който се е отдал на пиратство от любов към волния живот по море, изискан аристократ с изтънчени обноски и т. н., работата вече почва да мяза на фентъзи. Да се върнем към предполагаемата историческа реалност.

Стид Бонет нарекъл въоръжения си с 10 топа слуп малко гръмко – “Отмъщение” и се юрнал по Източното крайбрежие на Северна Америка да се прави на пират. Стигнал чак до Ню Йорк на север и обратно, като по пътя оправил една поредица кораби по чисто пиратски маниер. Явно бил навит да играе на хорото докрай човека, но като за начало решил да си даде почивка зимата, за да не се преумори от много пиратски емоции. Не знам къде го правят раците, но Стид решил да зимува в Северна Каролина – разпуснал екипажа да гуляе на брега и килнал кораба за ремонт – истинска пиратско-джентълменска идилия. Дошла пролетта и Бонет сметнал, че е време отново да потегли на пиратска екскурзия, но тоя път към залива на Хондурас. Всичко много хубаво, ама по пътя срещнал не кого да е, а легендарния Едуард Тийч – Черната брада, който разполагал с кораб и екипаж, пред които черупката на Бонет и шепата му хора изглеждали като сополанковци от детската градина. На Стид не му оставало нищо друго освен да се предаде.

Взаимоотношенията между Стид Бонет и Черната брада са били обект на повече спекулации, отколкото убийството на Джон Кенеди. Много се е писало за тях двамата заедно и между отделните хронически писания често има страхотни разминавания – както по отношение на приблизителната дата, когато са се срещнали и времето, което са прекарали заедно, така и по отношение естеството на връзката им. Романтиците твърдят, че Бонет е предал командването на Тийч, защото е бил тежко ранен в битка с един испански боен кораб преди това. След като Стид поукрепнал, двамата предприемали грандиозни съвместни пиратски безчинства. Реалистите смятат, че Бонет е бил практически пленник на Черната брада и се е предал в чудесно здраве, защото отлично е разбирал, че няма никакъв шанс в един евентуален бой. Впоследствие не се е радвал на нищо повече от присмеха на Тийч насочен срещу джентълменското му пиратство. След като Бонет бил освободен от пленничеството, барабар с кораба и екипажа си, той възобновил пиратските си занимания, но при опит да гепи един търговски кораб така се издънил, че хората му – жестоко разочарования от некадърния си капитан – духнали групово при Тийч. При Бонет почти никой не останал.

Пиратът-джентълмен може и да е бил слабохарактерен, но в никакъв случай не е бил глупав и отлично е разбирал, че положението му е безнадеждно и не може да продължава да си играе на стражари и апаши, т. е. на пирати и жертви, исках да кажа. Отправил се към Северна Каролина и поискал прошка от губернатора, който се славел като голям почитател на пиратите (не бейзболния отбор, разбира се!). След като бил помилван за пиратските си прегрешения, Бонет заминал към Вирджинските острови, но вече като капер – тъй като работата между англичани и испанци отново била напечена, нямало никакви проблеми да се сдобие с каперско писмо. Самочувствието на Бонет толкова порастнало от факта, че вече е легален пират на Британската служба, че дори се юрнал да гони Черната брада, срещу когото таял неистова злоба, но бързо му дошъл акълът и се отказал. След това, някъде през лятото на 1719 г., със Стид Бонет се случило нещо много странно, най-вероятно го ударила шизофренията – и личностно, и корабно. Променил името на кораба на “Роял Джеймс”, а той самият взел да се нарича “капитан Томас”. После зарязал и каперство, и всичко и се върнал отново към доброто, старо, чисто и свято пиратство. Как се е осъществил този пореден душевен катарзис в душата на Стид Бонет вероятно ще си остане загадка завинаги.

Не се минало много време и Стид насмел един местен търговски кораб край Източното крайбрежие. Новината бързо литнала до Чарлстън (Южна Каролина) и оттам насъскали Уилям Рет – местния пиратоизтребител. Той се яхнал на два слупа с една банда активни борци против пиратството, заслужили герои на колониалния труд и се впуснал по следите на Бонет, който се укривал в устието на една река. Малко късно дошло последното духовно преображение на Стид и завръщането му към детската мечта да бъде пират – през октомври 1718 г. слуповете на Рет го сгащили, както си се криел в устието. Бонет се опитал да избяга нагоре по течението на реката, а след това хукнал и по сушата, докато накрая, след пет часова ожесточена престрелка, той и екипажът му се предали. Пиратите били откарани в Чарлстън, където Бонет бил затворен в една частна къща, откъдето скоро избягал. Колкото бързо избягал обаче, толкова бързо го и хванали. Този път нямало мърдане – спретнали един процес по обвинение в пиратство и за нула време го осъдили. През ноември 1718 г. Стид Бонет и още 30 души от неговия екипаж били обесени на пристанището в Чарлстън.

Доста трудно било за пирата от началото на XVIII в. да избегне срещата с бесилото, до която в крайна сметка се стигало, и Стид Бонет не успял. Този странен и ексцентричен джентълмен до последния си дъх се надявал, че губернаторът на Южна Каролина ще го помилва, само защото му бил написал едно писмо с това свое скромно желание. Смъртта му е вдъхновила неизвестен артист да създаде една от най-известните творби, която можете да видите в почти всяка книга за пиратството от Джонсъновата “История” насам – екзекуцията на Стид Бонет. Зловещата сцена е изобразена точно когато каруцата под краката му се отдръпва и каещият се пират увисва във въздуха под злобно-саркастичните погледи на градския елит. Реализмът на творбата е потресаващ и ако се вгледате за малко повече от няколко секунди в нея, ще усетите как тялото на Стид Бонет се люлее на въжето. В ръцете си той държи китка цветя, символизиращи прошката, която така и не получил.

Стид Бонет си остава един от най-колоритните образи от Златната епоха на пиратството съвсем не заради липсата си на характер или твърде скромните грабителски успехи, а най-вече заради загадъчните, обвити в дълбока тайнственост мотиви, които са го тласкали да избере пътя към пиратството цели два пъти. Реално и логично погледнато – и двата пъти не е имал никаква нужда от него. Може би той наистина е бил светски джентълмен, станал пират само заради волния и свободен живот по море, който е единствения начин да избяга далеч от всички окови на обществото? Може би той наистина е бил “пиратът-джентълмен”? А може би не? Кой знае?!

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195778#195778






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3518 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (19) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.