|
Сивостен :: Future Shorts 2007 - 26.12.2007 (статия) - Актуални събития, Късометражни филми
 | |
 Късометражното кино ме озадачава. Представям си го по-скоро в ролята на инструмент на рекламата и детската анимация, отколкото като вестоносец. Това ме прави невежа, а не консервативна, разбира се. Склонна съм да разширя собствените си хоризонти и да преоткрия късометражното кино като по-евтина и финансово нерентабилна, но неминуемо по-взискателна трибуна за филмовото изкуство.
Без грам предубеждение на 26 декември, втория ден на Коледа, престъпих прага на Дома на киното. Признавам си, че ми липсваше каквато и да е самоинициатива, просто последвах желанието да се видя с хора, с които не съм се виждала от години. В топлото фоайе се опитах да направя преход от тоталното консуматорство, на което се отдавам през последните дни, месеци и години, към света на изкуството, запечатан в последния ден на Future Shorts 2007.
Беше пълно с млади хора, които в стремежа си към бунт или себеизразяване носеха напръскани с боя арт панталони или поглъщащо черни дрехи и количества грим. Беше толкова арт, че чак беше емо, или бъркам корелацията? Във всеки случай няколко минути след обявения начален час 20:30 се настанихме в огромните червени кресла и зачакахме началото. Промиващо мозъка клипче с фрагменти от програмата за деня, лого, клипче, лого и така няколко пъти, докато ме заболяха очите в опит да разбера кое какво е. Не, че не беше красиво, напротив. В главата ми обаче ясно се оформи идеята за терапия за промиване на мозъците. След шарената дискотека започнаха и самите прожекции. Продукциите бяха предимно независимо европейско кино, като изключение бяха австралийското, японското и американското филмче.
Ако трябва да дам определение с една дума, то ще е perplexing*. Трябва ли да съм многословна, бих добавила и неразбираемо, емоционално, абстрактно, абсурдно... Хрумват ми думи, думи, думи. Нито една от тях обаче не може да изрази цялостното преживяване от парада на образи и истории, на липсата на истории и на образи, които окупираха света ми за около час и половина. Освен може би споменатото вече perplexing. Ако ме беше погледнал човек, докато седях потънала в червеното кресло, вероятно би разбрал как приех онова, което видях.
"Младост" (Англия) беше... дори не съм убедена, че мога да го опиша. Бих могла да се впусна в изсмукани от пръстите разсъждения за характера на младостта, за обединяващия мотив в трите сцени, за проникновението на автора. Е, не ми се иска да го правя, защото думите ми биха били чиста спекулация, затова съвсем лаконично ще се постарая да опиша няколкоминутното филмче. Три сцени, култ към външността и тялото, агресия, бунт и може би щипка емо със специфичен перчем и черни дънки.
"Какво да прави момичето" (Англия) пък беше клипче към песен за изхабената любов. Уникално изпълнение, малко сюрреалистично, малко странно. Велосипедисти с маски на животни, празни кръстовища, тъмни гори, смърт и живот. Беше точно като сън - нереално, кратко и екстремно наситено с образи.  http://www.youtube.com/watch?v=n1wnOUH2jk8
Японското "Маймунска любов" предизвика бурните овации на един младеж от последните редове. Аплаузите му обаче увиснаха във въздуха. Петминутното клипче разказваше историята за любов (отново), само че изгубена. Среща за миг, която се превръща в гонитба на непознатото. Що се отнася до образите - бяха сблъсък на грозното и на красивото, а думите, които разказвачът нижеше, бяха въздействаща изповед/обяснение/обещание/клетва. И разбира се, режисьорският поглед беше нестандартен поне за онова, което виждам обикновено на екрана.
"Колелата на Копенхаген" (САЩ) дори не искам да го коментирам. Неразбираема феерия от цветове и образи в образите. 6 минути LSD, може би?
Английският "Т.О.М", първата анимация за вечерта, също балансираше на границата на абсурда. Хареса ми обаче. Заради разсъжденията на малкото момченце, което тръгва на училище, заради погледа му върху света, заради равнодушието му. "Безопасно от центробежни и центростремителни сили място."
Имахме си и български представител - "Пластмасовия". В интерес на истината той попада сред фаворитите ми за вечерта, вероятно, защото възприятията ми са толкова настроени към стандартното, към баналното в образите, че трудно приемам полетите на чуждото въображение, когато отминат една определена тънка граница. По тази причина ми харесаха и "Милан" (Сърбия), и "Животът в тъмното" (Австралия). Сръбската продукция бе цели 25 минути и закри вечерта. Всъщност беше спомен за не толкова далечното минало, когато НАТО бомбардираше Югославия с мирни цели, а целият Балкански полуостров трепереше от ужас. "Животът в тъмното" пък беше втората анимация, която в образи и в думи разказваше за слепотата и мрака, в който не можеш да видиш собствения си живот.
Съвсем нехронологично ще завърша с "Ох, чудесно, сега виж какво стана". Не го разбрах. Надуваема баба изниква в полето и идват полицейски коли. И? Това определено беше отвъд тънката граница, която споменах. Толкова отвъд, че предизвика неконтролируемия ми изблик на смях, който пък възникна от сблъсъка ми с една бабка часове по-рано.
А когато свършиха финалните надписи... Ние се изнизахме в тъмното. Защо? Защото в духа на сюрреализма персоналът на киното забрави да пусне лампите.
Не претендирам за отворени сетива или за либералност. Поне повдигнах малко завесата на собственото си невежество. Равносметката е, че харесах онова, което дори и некомерсиално, се вписва в моите представи за естетика и смисъл. Не можах да прекрача отвъд границата, но надникнах там. Хареса ли ми? Може би по-скоро ме изплаши. Но пък очаквам с нетърпение The Very Best Of Future Shorts 2007, който ще се проведе на 16, 23 и 30 януари 2008 год. отново в Дома на киното. Be there, be perplexed**.
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195418#195418 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
