|
Сивостен :: Vampire Princess Miyu (статия) - Аниме
 | |
Да си поиграем на асоциации!
Какво си представяте, когато ви кажат “Happy end”?
В моята глава винаги изниква някакъв насаден от екрана образ, където на апокалиптичния фон, съставен от адски разрушения, откъснати човешки (понякога и животински) крайници и, в зависимост от ситуацията, огнени пламъци, лижещи небесния свод, или новообразувани сладководни басейни, главният герой прегръща главната героиня и я целува страстно.
Заболяха ли ви зъбите?
Особено важно е поне 90% от приятелите на главния герой да са оцелели, спасени от него. Светът, разбира се, също е в безопасност, въпреки локалните погроми.
Happy end-ът е онази свръхзахаросана, свръхстереотипна гадост, която ме кара да си мечтая за някой продукт (книга, филм, аниме и т.н.), в който дъ гууд гайс терапевтично срещат брутална, продължителна и болезнена смърт, а светът бива разрушен от дъ бед гайс.
Happy end-ът е онова ужасно “И заживели дълго и щастливо”.
Happy end-ът е неизбежният край, щом се говори за кино.
И о, чудеса!
Happy end-ът е онова, което АБСОЛЮТНО няма да видите в поредния 26-сериен продукт на болната японска мисъл, наречен The Vampire Princess Miyu.
Първи епизод:
Много красива анимация. Едно училище е сполетяно от беда. Изчезват ученици, които после биват откривани с дупки по сънните артерии и без капчица кръв в мъртвите тела. В един от класовете се появява нова ученичка – странно, мълчаливо и сериозно момиче, което носи косата си на плитка, оплетена с червен ширит и падаща от едната страна на лицето й. Това е Мию, главната героиня, чиято задача е да преследва и запокитва обратно в мрака злокобните същества “шинма” – бивши божества или демони и настоящи зловредни твари, хранещи се с човешка енергия. Тя е вампир, но не е този вампир, който върши гореспоменатите убийства. Всъщност, тя трябва да залови виновника. Така почти във всеки епизод се появява по един нов шинма, който причинява някакви отвратителни и достойни за психотрилър неща на нещастните хорица наоколо и срещу когото се борят Мию и нейните свръхестествени приятели – западния шинма Ларва и един малък шинма Шийна. Бич за вредителите е и странното девойче, Рейха, което се разхожда навсякъде с една говореща кукла в ръце и което в повечето случаи е в конфронтация с Мию.
Въпреки същността на главната героиня, историите за вампири в сериала са само една-две. Това е едно крайно сериозно аниме, от което лъха на студена обреченост. Мию се усмихва много рядко, няма майтапи и гегове. За сметка на това човешкият ресурс се разпилява с обидна лекота. И много важно: както вече казах няма НИКАКЪВ Happy end! В нито един от епизодите! Дори само това обстоятелство прави анимето безценно само по себе си.
Персонажи
Редовните персонажи са малко на брой, може би понеже сериите не са кой знае колко свързани едни с други. Освен това лошите герои в анимето имат навика да се появяват за по един епизод (докато Мию им види сметката) и това определено ги възпрепятства да изявят ярки личностни характеристики. Както и да е. Започвам с:
Мию. Древно дете вампир, уловено в паяжината на собствената си съдба на Пазител (Guardian – този, който затваря шинмите в мрака). Майка й е била човек, а баща й – шинма, убит от един кръжец шинми, наречени “Птиците”. След тази случка майката полудява. Мию е поставена под наблюдение от двете страни, очакващи събуждането на Пазителя. От едната страна са “Птиците”, чиято цел е да убият Мию преди това да се случи. От другата – една група от посветени човеци, които искат да защитят Пазителя и се борят срещу шинмите. Мию се превръща в Пазителя след една атака на “Птиците”, при която умира майка й. Някъде в този процес тя успява и да вампиряса (а може би това са способности, наследени от бащата). Тя е много странен вампир – слънцето, светената вода, чесънът и кръстовете не могат да я уязвят, а тя може, чрез ухапването си, да даде на своята жертва безкрайни щастливи сънища (нещо, което практикува доста често). Обречена е да броди по Япония и да залавя шинмите, тормозещи народа на изгряващото слънце. Появата й, преди да опердаши някой шинма, е винаги много ефектна – тя стои някъде нависоко с една много къса бяла рокличка и боси стъпала и свири доста приятна мелодия на флейта.
 Ларва. Ларва е западен (разбирайте европейски) шинма. Идва в Япония с идеята да я завладее, но на пътя му се изпречва Мию. Двамата се бият, при което Ларва почти я убива. Мию усява да го захапе за врата, кръвта им, която се лее на потоци се смесва и влиза в раните им. Оттогава те са свързани помежду си с много силна връзка (както Мию казва: “Ние сме едно цяло.”). Ларва е положил клетва пред Мию да я защитава от всякаква опасност и да я пази жива до момента, в който бремето на съдбата й стане непосилно за нея. Тогава той трябва собственоръчно да сложи край на живота й. Той е зашеметяващо красив, но през повечето време носи маска на лицето си. Отнася се към Мию с някакво нежно покровителство, пропито със състрадание. Поразява враговете си с ръцете си, които имат дълги и остри като игли нокти.
 Шийна. Малък шинма. Прилича на заек и е много привързан към Мию. Тя го е пощадила поради нищожната му сила, а и понеже често й е полезен тъй като може да вижда невидими за другите неща.
 Рейха. Майката на Рейха е шинма. Баща й пък е един от посветените, бдящи над Мию. Способностите на Рейха се събуждат в същия ден с тези на Мию, след като баща й умира, убит от “Птиците”. Рейха мрази Мию, тъй като тя е делото на живота на баща й и той винаги я е пренебрегвал заради нея, а накрая дори умира с нейното име на уста. Куклата, която Рейха непрекъснато държи, Мацуказе, всъщност носи духът на баща й. Малко преди той да умре, тя се обръща към него и тогава той й казва:”Виждаш ли тази кукла? Тя е баща ти оттук нататък”. Освен Мию, Рейха мрази и всички шинми и ги изтребва най-неумолимо. Дори понякога с бруталността си вбесява Мию до такава степен, че двете започват да се бият, което е много величествена гледка, като се има предвид, че стихията на Рейха е ледът, докато тази на Мию е огънят.
 Чисато, Хикае и Юкари. Чисато (вляво) e Най-добрата приятелка на Мию. Едно свръх жизнерадостно и фриволно същество, което ми полази нервите почти веднага и аз започнах да ожидам смъртта й. Ще спра дотук с разказа за това момиче, защото иначе ще пратя цялата развръзка на анимето по дяволите. Само ще спомена, че човек наистина трябва да внимава какво си пожелава... Юкари (вдясно) С къса коса и висока и силна като момче. За нея няма кой знае какво за казване. Хикае (също вдясно). И тя като втората не е особено развит персонаж. Обича да чете и е много умна. Околните обикновено я използват като ходеща енциклопедия.
 И трите са съученички на Мию. Така и не разбрах какво точно учат, но по неадекватно спокойните им реакции спрямо раличните свръхестествени явления, изобилстващи около тях, стигнах до извода, че получават образованието си в паралелка по сатанизъм, демонология, окултизъм, кабала или бог знае какво там...
Vampire Princess Miyu - OVA. OVA-тата са 4 на брой и в тях освен една доста по-инфантилна Мию и един Ларва със запечатано лице и глас, се появява и обзетата от манията да преследва Мию спиритуалистка Химико.
Тук историята на момичето – вампир е по-различна, но пак си остава депресивно – потресаваща. Музиката е по-хубава отколкото в сериала (нещо трябва да компенсира осакатения Ларва все пак). За всеки случай, OVA-тата ми се видяха с една идея по-светли като усещане и след тях не остава чак толкова тягостно чувство. Препоръчвам да се гледат след сериала, за съвземане.
В общи линии е това. Равносметката е следната – много красиво, но и много потискащо творение. Човек трябва да го гледа в особено състояние на духа, за да го оцени по достойнство.
Картинките са взети от:  http://www.witch-hunter.net/miyu/</a>
--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=858 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
