Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: The Hornblower Series (ревю) - Андрю Грийв, Бен Ростъл, Крис Улд, Майк Кълън, Найъл Ленард, Патрик Харбинсън, Ръсел Люис, Стивън Чъ
The Hornblower Series

Автор: Ангел Генчев, вторник, 16 декември 2003.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Хорнблоуър (1998-2003)

Историята на сагата “Хорнблоуър” започва през далечната 1927 г., когато Сесил Скот Форестър закупува три тома от така наречените Флотски хроники, в които офицерите то Британския кралски флот публикуват статии на тема стратегия, морско дело, артилерийски похвати и всякакви други професионални въпроси, представляващи интерес за техните колеги. А специално периода, на който попада, се припокрива с времето на войните с Наполеон.

Съвместяването на тези дневници с пътуването на Форестър с товарен кораб от Калифорния към Централна Америка става причина за зараждането на героя Хорейшо Хорнблоуър - член на Кралския флот на Обединеното кралство от късния XVIII век. До завръщането си в родната Англия, бившият студент по медицина, превърнал се в писател, дори е оформил първата книга от поредицата – “Beat to Quarters”, която бива публикувана през 1937 г. Скоро следват “A Ship of the Line” и “Flying Colours”, а през 1939 г. трите заедно се появяват под заглавието “Captain Horatio Hornblower”.

Интересът на Форестър към Романтичния период и политическите и военни маневри от началото на 19 век се задълбочава, в резултат сагата придобива все по-голяма плътност. Повечето от книгите са написани във времето около Втората световна война, под чието влияние авторът се концентрира върху силните армейски водачи и героични предводители от по-древната такава, която описва. Комплексността на главния му герой го приближава до читателя - циничен, но състрадателен, храбър, но не и безстрашен. Самомнителен и неуреден социално - особено тежко положение за флотски офицер - с нестабилен брак, и дори влюбен в сестрата на Дука на Уелингтън. При все това, Хорнблоуър е всеотдаен мореплавател, заслужаващ лоялността на своите подчинени.

Форестър, който от своя страна води тих живот и страда от сериозно заболяване, прави истинско постижение в съчетаването на персонаж, период, морски сражения, евентуалния “сухоземен” живот, Англия, Франция, Централна Америка... успявайки да направи лесно за читателя да повярва, че наистина се е намирал там. В Англия, “Beat to Quarters” е публикуван като “The Happy Return”, а “Captain Horatio Hornblower” е филмиран и се появява на голям екран още през 1951 г.

В хронологичен ред, съвсем накратко, поредицата представлява следното - “Mr. Midshipman Hornblower” (1950) проследява ранната кариера на Хорейшо, най-вече в приключенска светлина, илюстрирайки бързата му мисъл, брилянтната интуиция и решителната натура, която го довежда до чин лейтенант. В “Lieutenant Hornblower” (1952), вече, приключил годините си на чиракуване, Хорнблоуър е готов да поеме своята отговорност в настоящата война с Наполеон. Кариерата му на борда на HMS “Renown” води до повишение в чин комодор, но настъпилия мир с Франция го лишава от възможността да поеме същинско командване, а сривът е толкова жесток, че Хорнблоуър е принуден да изкарва прехраната си с откровен хазарт, било то и под формата на вист в джентълменски клуб. В “Hornblower and the Hotspur” (1962) командир Хорнблоуър се жени, в родната си Англия, но скоро отплува към френския бряг. Избухва нова война между двете държави, в която той участва в наземно нападение и няколко морски сражения. “Hornblower during the Crisis” и два разказа - "Hornblower's Temptation" и "The Last Encounter" (1967) представят главния герой след повишението му в чин капитан и начело на “Hotspur”. Тази последна новела, обаче, е недовършена. "The Last Encounter", истинският край – като изписано обаче, а не като повествование – на сагата, засяга личната му среща с Наполеон. “Hornblower and the Atropos” (1953) описва приключенията на капитана като организатор на морската част от процесията при погребението на адмирал Нелсън, изваждането на потънало съкровище и дори двоица люти морски схватки.

В “Beat to Quarters” (1937) Хорнблоуър командва фрегата и е изпратен в Никарагуа, за да подпомогне въстание срещу испанците. В “A Ship of the Line” (1938), начело на HMS Sutherland, той варди испанския бряг в поредния конфликт с Наполеон. В битка с французите, “Sutherland” е сериозно повреден, а Хорнблоуър – взет за заложник. Като резултат, във “Flying Colours” (1939), е обвинен от френския император в пиратство и, заедно с първия си офицер и слугата си, е ескортиран към Париж за окончателна присъда. Брилятното им бягство, с помощта на френски роялист, и завземането на английски кораб от ръцете на врага им позволява да се върнат на Острова, където Хорнблоуър разбира за смъртта на жена си. В “Commodore Hornblower” (1945), вече женен за лейди Барбара (сестрата на дук Уелингтън), комодорът е натоварен с деликатна мисия в Русия, където действа в района на Балтика заедно с полковник фон Клаузевиц. В “Lord Hornblower” (1946) подклажда въстание, става губернатор на френско пристанище и помага за с съкрушителната победа над Наполеон. “Admiral Hornblower in the West Indies” (1958) завършва хронологически приключенията на Хорнблоуър. Макар и в мирно време, адмиралът не престава да се противопоставя на Наполеон, опитвайки се да предотврати спасяването му от о-в св. Елена. Бива пленен от пирати и става свидетел на триумфа на Симон Боливар. Най-накрая се завръща и окончателно в Англия, заедно със съпругата си.

Краткото представяне на новелите не излезе чак толкова кратко, но, наистина, приключенията на Хорейшо Хорнблоуър биват наричани едни от най-великите морски истории на всички времена, а и животописът му е един от най-пълните и подробни, съставяни някога. Без да е изненадващо, в крайна сметка те се превръщат и в основа за заснемането на една от най-амбициозните телевизионни продукции през последните десетилетия. С бюджет от десет милиона лири стерлинги само за първите два филма, "Хорнблоуър" се превръща в най-скъпата телевизионна драма, създавана някога. Само за нейна употреба - докато се снима в Украйна - в Турция е построена напълно оперативна фрегата в реален размер (HMS "Phoenix"), заедно с няколко, също в реален размер, части от корпус на линеен кораб, както и още единадесет умалени модела на други съдове. Закупен е и тридесетметров френски търговски ветроход.

От над тридесет актьора, за главната роля журито се спира на уелсеца Йоан Грифит, комуто наистина предстои завидна кариера, и на опитния Робърт Линдси в ролята на наставника му – капитан Пелю.

Броят на филмите стигна до осем, за съжаление без видима перспектива за продължение, като някои от тях могат да бъдат видяни дори по кабелните телевизии у нас – поне Холмарк и НВО. Разточителният за телевизионна драма бюджет, обаче, видимо си е казал думата и визията е повече от великолепна и изключително реалистична. Филмът е до такава степен неамерикански, че бях абсолютно и предварително убеден, че е английска продукция – като новелите. Но за да не стана досаден с обем, ще премина съвсем кратки рецензии на самите филми, които отчасти се различават от началните творби.

Hornblower I: The Even Chance. В първия филм от поредицата младият моряк – едва седемнадесетгодишен – трябва за пръв път да се сблъска с неудобствата и бруталността на морския живот. Пътешествията му съвсем не започват с попътен вятър и четирилистна детелина. Освен морската болест, с която трябва да се пребори (казват, че от нея никой не преболедува два пъти), насреща му се изпречва и съвсем не приятелски настроената корабна бабанка Симпсън, чиито провали като бъдещ офицер не просветляват тъй или иначе мрачната му натура. За късмет на младока, възстановяващ се от жесток побой от ръцете на гореспоменатия, той бива прехвърлен на фрегатата Indefatigable, чиито офицери и капитан са определено – но не чак като в приказките – по-добронамерени. Командващият капитан сър Едуард Пелю (Робърт Линдси) е реална историческа личност, според аналите наистина способен колкото екранния си образ. Нему изглежда допада младия Хорнблоуър, и, макар и от дистанцията на командващ офицер, той се старае да го подготви за трудностите на занаята, макар и това да налага да пренебрегва неволите му нееднократно.

Начело на пленен малък и пропускащ вода кораб, пълен с ориз, Хорнблоуър трябва не само да достигне Англия с ограничени възможности, но и да го поддържа да не потъне, докато пази жив (и да се пази от) френския екипаж като цяло. Това разбира се е само началото на двучасовите приключения..

Сравнението между Хорнблоуър I и най-често спрягания му опонент - сериите за Шарп - по онова време са неизбежни, но с великолепните роли на Грифит и Линдси по-новата всъщност серия за гордия моряк дърпа едни гърди напред, а не по-малка заслуга имат и поддържащите роли.

Hornblower II: The Examination for Lieutenant. Не е приятно да си създадеш враг в лицето на адмирал. Още повече, ако трябва да преминеш през неговия изпит на път към лейтенантските нашивки. И изглежда едва ли не късмет в този момент врагът да реши да атакува.

В Кралския флот от 90-те години на 18 век, най-страховитата фигура е фамозният капитан "Dreadnought" Фостър – гълтащ огън офицер, пред който героичния Нелсън изглежда като лазещ по бюрото писарушка. Пред дилемата да спаси екипажа на снабдителен кораб или да ги изостави, лишавайки врага от храна, той вижда само един избор. Да умрат.

Това разбира се не го поставя в близки страстни отношения с благоразумни капитани като наставника и командващ офицер на Хорнблоуър – сър Пелю. Второто приключение от сериите започва точно тогава, когато испанците, с прословутата си хлъзгава натура, решават да променят позицията си от анти-френска в неутрална. Indefatigable, фрегатата на Пелю, незабавно следва да вдигне котва, дори без да вземе провизии, поради сериозната снабдителна криза в британския флот. Фактически, положението е значително по-тежко – испанците тайно пленяват малки товарни кораби, заграбвайки така нужните продукти. Загубите нанасят тежък удар на флота, причинявайки в крайна сметка и дисциплинарни вълнения в следствие стриктно ограничените дажби.

На върха на вълната, Хорнблоуър едновременно трябва да прави всичко възможно, за да държи екипажа си заангажиран, и да учи за изпита си за лейтенант. Получил възможност за курс с малък съд до Орън, откъдето да натовари жив добитък и като цяло прясна храна, той по незнание попада в град, в чиито предели върлува чума, и трябва да изобрети начин, по който да вземе нужните провизии, предотвратявайки възможността за прехвърляне на болестта на борда. Това, за съжаление, означава да попадне в полезрението на Фостър, който за лош късмет се явява и изпитващия го офицер.

Още веднъж, вложените в сериите финанси представят великолепно зрелище – много екшън, великолепни кораби, сценарият също въобще не им отстъпва. Отново двамата основни актьори от предишния филм се представят чудесно, като тук могат да се добавят и Денис Лоусън (Фостър) и Йън МакНийс, в типичната си роля на помпозен бюрократ.

С две думи, сериите стават по-добри и по-добри.

Hornblower III: The Duchess and the Devil. Животът е от розов по-розов за младия Хорейшо. След всичките перипетии, най-сетне е действащ лейтенант, а и успява да плени по забележителен начин френски кораб, без да загуби дори един-едничък човек. Дори може да се пропусне, по между другото, присъствието на маниака-курсант Хънтър в ролята на негов помощник - нищо, че е човек, който просто обожава да убива или измъчва.

Присъстващ на вечеря във високопоставена компания, младият лейтенант се запознава с английска дукеса, която го очарова с директното си отношение и липсата на превзетост. Ободрен от засипващите го похвали за гореспоменатия успех, Хорнблоуър се оказва в поредното неудобно положение - трябва да премине през вражески води и да доведе дукесата и пленения кораб обратно в Англия. Опасна работа, но печалбата би го направила забележително по-състоятелен. Всичко върви като по вода, буквално или не толкова, докато, по обратния курс, гъстата мъгла не се вдига точно в момента, в който той се е озовал в средата на испанската флота. А от там вече изход просто сякаш няма.

Hornblower IV: The Frogs and the Lobsters. Този път Хорейшо се оказва в сърцето на плана на френски емигранти–роялисти – и някои не особено благопристойни англичани - за подпалване на революция в републиканска Франция. Отгоре на всичкото е нужно да се държи най-малкото мило с френски маркиз, който иска да се завърне в родния си град, за да възтържествува роялистката кауза сред местното (а сега, всъщност, далеч по-щастливо) население. Че и натрапникът, граф де Монкютон, се разпорежда наоколо, сякаш неговият сой – аристократите – притежава правото свише.

В помощ на жабоците, все пак, британците изпращат завидна сила раци. За да не става недоразумение, англичаните наричат старите си континентални противници жаби, а прозвището раци се дължи на червените униформи на английската пехота от онова време. А флотския контингент, за огромно негово нещастие, попада под командването на Хорнблоуър.

Както можете да се досетите, плановете се осуетяват от самото начало, ако ли в този случай даже направо липсват – и през всеки миг от течението си мисията е изложена на опасност.

Hornblower V: Mutiny и Hornblower VI: Retribution . Всъщност двойна серия - този път Хорнблоуър се забърква в невероятна каша с военноморска традиция и е под заплахата от военен съд и екзекуция. Как, ще се запитате? Нашият скъп герой се оказва съучастник в бунт, насочен срещу един от фамозните колеги на Нелсън – капитан Сойер, поел командването над неговата скромна личност. Не че самият Сойер не е побъркан за трима, но, според устава, това съвсем не значи, че не може да командва боен кораб с повече от осемстотин души. До степен, че Хорейшо и приближените му офицери да стигнат до извода, че заточението в Ямайка е по-привлекателно - поне от заповедите на видимо умопобъркан, водещ екипажа си към сигурна смърт.

Hornblower VII: Loyalty. 1803 г. Франция и Англия са в мир. Понижен в лейтенант, на половин заплата и полуумиращ от глад, Хорейшо Хорнблоуър е принуден да изкарва парите си на масата за игра на карти. Но облаците отново се сбират на хоризонта, и адмирал сър Пелю изпраща командира с платнохода Хотспър на патрул край бреговете на Франция. Допълнително, той трябва да преведе френски емигрант, майор Котар, на среща във вражеската страна. За свой най-голям ужас, Хорнблоуър открива петдесетхилядна сила, готвеща се за инвазия, и незабавно информира своя главнокомандващ. Който, от своя страна, нарежда превантивен удар.

Hornblower VIII: Duty. Вече командир в Кралската флота и женен човек, Хорейшо отплава на осмото си пътешествие с добре познатия ни вече Хотспър, за да прецака още веднъж плановете на Наполеон за превземане на света. Този път мисията му е да открие стария си другар лейтенант Брейсгирдъл, вече капитан, изчезнал край бреговете на Франция. Намират кораба му, Грасхопър, заседнал на брега и, въпреки няколко жежки срещи с френската пехота, успяват да го измъкнат.

Спасеният подозира французите в поредната подлост – например, опит за поредна инвазия по бреговете на Великобритания – но не е достигнал достатъчно близко, за да вземе някакво истинско доказателство.

В заключение, мога единствено да кажа - заслужава си. Филмите се гледат буквално на един дъх, въпреки петнайсетината си часа продължителност, а липсата на продължение е наистина един от големите и неприятни удари върху гърба на любителите на историческите филми. Но дори и така, пак си заслужава, а надеждата Йоан Грифит да се върне към прощъпулника си едва ли ще угасне.






Допадна ли ви този материал? (8) (0) 7213 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.