 "Цяло кралство давам за един Ал Пачино", ако ми позволи Шекспир и ако е този Ал Пачино от "Looking for Richard". По нашите телевидения прелетя за кратко и, струва ми се, напълно случайно, като "Аз, Кралят" - малко свободен, но не толкова некоректен превод.
Ал Пачино безспорно е един от великите актьори на нашето време, от същинските крале на лентата - притежава този специфичен екранен чар, който превръща присъствието му във всеки един филм в събитие, тежащо си на мястото, заемащо визията и ангажиращо вниманието с всичките си 160-170 сантиметра или колкото точно и да са. С маниера, с изговора, дори със самата си поява Пачино е от малцината киноартисти, които създават същинското впечатление около себе си, дори и действието да подлежи на критика. Лично за себе си, мога да ги изброя дори на пръстите на едната си ръка - той, Робърт де Ниро, Антъни Хопкинс, Жерар Депардийо и Жан Рено; но, разбира се, по вкус и по цвет товарищи - нет.
"Аз, Кралят", да се спрем на българското заглавие, на практика може да се определи като уникален сценичен опит - експеримент на Ал Пачино със самия себе си. Пачино като сценарист, режисьор, продуцент и изпълнител на главната роля се завърта около фигурата на Ричард III - същият онзи с "кралството за един кон", благодарение на Шекспир. Наричан Гърбавият, също спорна фигура и от историческа гледна точка, а дори и чисто човешка, бидейки владетел, но хром във времена, в които физическият недъг е олицетворявал психическия, а и може би наистина силно неуравновесен - което през призмата на този конкретен сценарий като че ли подлежи на известен въпрос. Всичко това изпълнено в театрален шекспиров стил - настрана факта, че (както бях споменал някъде) смятам, че точно този тип роли - недъгав, луд, пиян - намирам за най-тежки за изпълнение и подходящи може би само за гениални актьори. Като едновременно вървят сцени от снимачната площадка, дори извън нея, съчетани с разнообразни размисли на ежедневния Ал Пачино извън каквато и да е роля.
Лентата вероятно е твърде далеч от масовия вкус. Силно подозирам, че по-скоро би се харесала или на почитателите на самия Ал Пачино, или пък на любителите на по-задълбочени екранни прояви, може би даже на по-широката група на по-цинично настроени зрители - просто защото възгледите на главното действащо лице над различните аспекти на най-обикновения живот са доста... дори изненадващо цинични, пикантни, да не кажа солени на места за личност от този специфичен калибър.
Но в това отношение мога само да спекулирам - и да отбележа, че "Looking for Richard" заслужава да се види и да се изгледа, още по-добре с непредубедено око.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194693#194693 |
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Добави коментар 
Търсене
