Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Една сутрин на Велик Мерудиев (статия) - Творчество
Една сутрин на Велик Мерудиев

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 11 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Творчество; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Велик се събуди в приповдигнато настроение, отпочинал след дълбокия сън. Знаеше, че този ден ще е един от най-трудните в последните седмици, защото трябваше да ходи на погребение, а и пролетната сутрин беше дъждовна. Капките тропаха по избуялата между керемидите трева и не го бяха оставили да спи цяла нощ. Отгоре на всичкото го чакаше страшно много работа, която не търпеше отлагане.

Мерудиев спокойно влезе в кухнята, тътрейки босите си крака и се насочи към шкафовете, от които извади пълният с кафе пакет, повдигайки се на пръсти. Подсвирквайки си, сложи джезвето и с известна досада, все още непреодолял умората изсипа вътре това, което беше останало в плика. Докато наблюдаваше появата на мехурчетата в напрежение, очаквайки всеки момент да кипне, Велик някак успя да поизпъне схванатите си мускули. Бидейки висок, дори повече от нормалното, той често се схващаше в тясното легло.

Няколко минути по-късно нашият герой се измъкна през тясната врата на къщата, построена от дядо му и се настани върху големия ръбат камък пред входа. Тази сутрин нямаше закъде да бърза, та затова не си направи труда дори да оправи огромното си ложе и излезе по пижама. След като успя да се разположи удобно върху меката седалка, той приветства игривите слънчеви лъчи с ясен поглед и отпи от студената черна течност. Май този път го беше направил много силно, но какво пък, можеше да се поглези. Проследи с поглед две забързани катерички, които събираха последните останали лешници и с дълбока прозявка погали зад ушите верният си пес. Животното беше толкова старо и опърпано, че едвам се движеше, да не говорим колко нелепо изглеждаше без опашка, загубена отдавна в мъжки спор.

Накрая реши, че е крайно време да се разходи до селската кръчма, за да убие малко време. Хвърли последен поглед на широката къща, построена с много пот и желание собственоръчно от баща му и която беше единственото му имущество и заслиза по склона, изпроводен от веселия лай на вярното му куче, което подскачаше любвеобилно около него. Щеше да е уморителен ден.

Пристигна на гробищата сравнително късно, та му остана малко време да обсъди покойника – доста възрастен приятел на дядо му, известен с кръчмарските си подвизи - с излъгалите се да дойдат по-рано хора. Човекът си беше отишъл от този грешен свят съвсем без време, в разцвета на силите си, оставяйки добри спомени у познатите му благодарение на дългия праведен живот, който беше водил. Почти нямаше булка в селото, която дъртия мръсник да не беше задирял, но какво пък, човещинка си беше. Почти нямаше съселянин, който да не беше дошъл да каже последно сбогом на стария другар.

Погребението протече гладко, в тесен приятелски кръг, след което тълпата започна да се разотива на групички, обсъждайки достойния покойник. Единствен Велик се отдалечи самотен по посока на кръчмата с едничката идея да изпие някоя и друга лимонада, преди да поеме обратния път към спретната му къщурка. Имаше нужда да остане сам, за да обмисли добре важната работа, която му предстоеше.

Не щеш ли, с широки крачки до него се озова бай Митьо. Нисичкия и набит безделник често обръщаше ракия след ракия в компанията на Мерудиев. Те с това и бяха известни, по цял ден се наливаха в кръчмата и обсъждаха фините кълки на Пена Попхристова. Дебелата хлебарка всъщност беше любима тема за обсъждане на почти всички жители на селото, мъжете въздишащи по набрашнените й яки ръце, а жените горящи от завист. Кой ли можеше да устои на това истинско съкровище, чиято слава се носеше и в съседните села. А какъв глас имаше само. Когато запееше, цялото село се сбираше да слуша медения й глас.

Велик и бай Митьо продължиха заедно в посока – кръчмата, разправяйки си весело история след история, за похожденията им като млади, за това как са източили цяла бъчва люта ракия от запасите на кръчмаря и са я заменили с гола водица и разбира се, за ужаса, който предизвикваше Пена Попхристова, когато запееше, мачкайки тестото в хлебарницата. Пуснаха и няколко жлъчни коментара относно кривия й нос и слабите ръчички, с които се опитваше да меси. И така неусетно стигнаха до площада, след което се разделиха и Велик забърза към пощата. Трябваше да прати телеграма на племенника си в Америка, за да го уведоми за развитието на семейните дела, с които открай време се занимаваше. Не беше лесно да се разправя с толкова много имоти и ратаи, но за работлив и енергичен човек като Мерудиев това беше удоволствие.
Писането на пространното писмо му отне близо час, докато накрая широкият плик потъна в кутията и зачака пощальонът, който да го вземе и занесе в града и оттам по дългия и изпълнен с премеждия път през Атлантика. Вече се свечеряваше, та затова Велик забърза обратно към къщичката си, където да подремне в следобедните часове, преди да продължи със заплануваните задачи. Влачейки бавно крака, той продължи да размишлява над бурния си живот. Е, какво пък, след такава изпъстрена с неочаквани събития сутрин заслужаваше да си почине. Слънцето едва достигаше най-горната си точка, а Мерудиев вече се чувстваше уморен. Трябваше да внимава повече с емоциите на почтената възраст, която беше достигнал. Палето, неговия верен другар щеше да го посрещне с гневен лай, да се посборичкат малко на поляната, пък после да се опне под асмата и да очаква следващия ден в покой. Такъв си беше Велик Мерудиев, истински еталон за съселяните си и проводник на усилния земеделски труд.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194538#194538






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 2972 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.