Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: nEtiquette, или как се чувстваме анонимно (статия) - Интернет, Комуникации, Нетикет
nEtiquette, или как се чувстваме анонимно

Поредици: Аз, моя милост и Интернет

Автор: Ангел Генчев, неделя, 09 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Публицистика; Предложи Гледна точка

Гледна точка: Аз, моя милост и Интернет от Т. Христов


Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Интернет. Има-няма една българска реформа, сиреч около двадесет години, и световната мрежа успя да свали не само границите, но и половината табута в общуването между хуманоидните индивиди. Не само позволи да се забавляваш над псевдомъдрите мои и чужди размисли, не просто удари няколко рамена, колене и други стави на графоманията и сродните и, дори не породи единствено явлението на масовото интелектуално пиратство или пък крупните онлайн мероприятия, пък ако ли щеш и някаква извратена сексуална революция възоснова случайния контакт, свободното общуване и технологичния напредък... уеб-общуването дари безплатно десетте божии заповеди на анонимността и даже привилегията на ненаказуемото (или по-точно неподлежащото по какъвто и да е параграф на поставяне под въпрос) фалшифициране на собствената личност.

Само преди двадесет, или дори десет години, за да се изявиш или да станеш съпричастен към чужда изява трябваше да бъдеш личност - собствената си личност, или накратко себе си. Ще използвам, дори, именно себе си в някакви произволни примери. За да напиша и издам статия, или пък да речем разказ, или есе или каквото и да е, трябваше да съм Ангел Генчев, който е написал нещо прилично, което от своя страна да заслужи да бъде донесено до масовия читател. В момента ви доказвам диаметрално противоположното явление, тъй като дори пишейки настоящото изречение, сам не съм сигурен в стойността на останалите до края. Може дори да не си задържа мисълта. Или пък, ако съм от обратната страна на бариерата, за да оценя нещо трябваше да съм г-н Генчев, който - защото и защото - е получил правото да оценява, и под това си мнение на практика се подписва. Когато дадете на тази статия цифричка от едно до пет, вие пък, сами на свой ред, ще си докажете обратното – никой няма да знае кои сте. Или дори в личните си отношения, нямаше да съм Джак, който пише не лошо и забавлява форумите, ами щеше да ми се наложи да съм Ангел, който е чаровен, рошав, има невероятни пъстри очи, пие много бира, схваща бързо и има остър език (освен това съм на двадесет и шест и предпочитам фини жени с дяволити усмивки и чувство за хумор; но се отплеснах).

Та така и нататък, мисълта, която все още държа здраво, всъщност не беше, че интернетът закопава младежта - не защото не е вярно, а защото е добре обсъдена и изписана из съвсем същия тоя интернет тема, при това тук-там дори от професионалисти. Още по-малко беше фактът, че го ползвам вече десетилетие, и то от година на година все по-настървено – най-малкото заради чисто практическите ползи, най-многото – по навик, т.е. мога да дам лошия пример едновременно с подчертаването на добрата изходна позиция на размишленията си. Мисълта ми беше за анонимността.

Анонимността, на практика, буквално отваря вратите за абсолютно всекиго - без оглед пол, раса, възраст или каквито огледи са останали неспоменати. "Аз съм Джак, ти - Игрек" на практика преодолява и съвсем лични задръжки от типа на "аз съм дебел, ти - пъпчив", или "аз съм тъпичък, ти - социопат"; и докато всеки теоретично споменат тук изпитва все същата, еднаква нужда от контакт с други хора, то първия и втория случай не се виждат, третото се решава с напълно достъпното по-продължително време за обмисляне на изказването, и също на практика не се забелязва, а четвъртото може да бъде реално пропуснато. И - отново "и така нататък" - примерите могат да бъдат стотици, хиляди или една малка безкрайност - остава все същата безименност, която ти предоставя възможността да се представиш дали за нелош музикант, дали за водещ доктор по биохимия, да речем, или отракан зидаро-мазач - всъщност няма никакво значение. Ключовата дума е "представиш" (другата е "балами", но не за нея си говорим). Получаваш възможността да бъдеш това, което не си, но искаш да бъдеш, а ако не го правиш успешно - правиш го под псевдоним, няма как да те нарани; ще смениш псевдонима, в най-лошия случай (между другото, псевдоним значи точно "фалшиво име", гр.). Дава ти и възможността да надскочиш собствената си неувереност или пък чиста свенливост - независимо дали даваш на някой филм в IMDB една или десет звезди, щото просто не те кефи (или кефи), или псуваш и осмиваш новото попълнение на Черно море в еди-чии-си новини, защото си спартаковец. Полето за изява и публиката са изцяло твои.

Изкуственото нещо, наречено по подобие на също толкова изкуствения етикет "нетикет" (от нет и етикет) възниква всъщност напълно естествено, дори и да звучи малко парадоксално - и по диаметрално противоположната постановка на именития си предшественик.

Етикетът бива създаден според нуждата на отделни лица или групи от такива да се да бъдат изключителни и специални - да затвърждава уникалността им, за да изплуват те над морето от посредственост. Дворцови порядки или бляскави церемонии, шест лъжички или задължителни фрази – няма особено значение, принципът е все същия. Разбира се, по пътя на съвсем нормалната социална еволюция, той малко по малко губи смисъла си, оставяйки обаче някои съвсем не толкова бляскави отрочета, част от които днес наричаме за краткост "най-обикновени норми на поведение".

Нетикетът, от своя страна, прави почти обратното (ама не съвсем - малко като вица за износа на компютри за Япония). Виреейки в своя океан от напълно достъпна "уникалност", той не е способен да налага собствени правила. Не може да учи – може да подсказва, опитвайки се да припомни "обикновените норми" далеч от нормалната им среда, без да води някакъв фантастичен и погрешен кръстоносен поход срещу анонимността сама по себе си, нито – дори – срещу твърде лесната злоупотреба с нея, била и тя същинското предизвикателство. Способен е в най-добрия случай да апелира към хората, чрез хората, които намират интернет-средата просто за още една, допълнителна обществена равнина, но с удобен инструментариум. Което е колкото изглежда – не толкова много, но всъщност и немалко – човек се ориентира по впечатленията си. Или, както казваше Кърт Вонегът – "Ние сме това, за което се представяме. Значи трябва да бъдем твърде внимателни за какво се представяме".

Излишно е, наистина, да изреждам най-семплите правила на поведение, но мога да направя най-бегла, уводна съпоставка. Колкото е лесно да напиша "Не псувай онлайн, както няма да псуваш на улицата", толкова е и безсмислено, макар че това е настоящ пример за същината на нетикета – момента, в който бих запитал нареждащите благословии колко пъти те самите са застанали на двойната непресечена линия, трезви и с акъла си, и са се цепили на воля (или пък колко пъти са видели друг да го прави, ама наистина); най-много да си изядат боя. Или в интернет е по-лесно, защото са анонимни? Или е по-лесно, защото няма какво да закусят? Или и двете. Но това са малките прегрешения – нещо като дребното хулиганство. В този ред на мисли, нетикетът се явява едно добро и – отново повтарям – условно, че и доброволно отражение на правилата на поведение, и от там – провинение, при това без същинско наказание, въпреки умишленото сравнение със съответния кодекс. Все още в тона на същото умишлено сравнение, идва и едрото хулиганство – предводителят лае, стадото вие. Никак не е трудно за постигане – аз познавам теб и теб, ти и ти познавате него, него, нея, него, нея, нея и даже него; и тъй нататък. Всъщност не е забавно – проблемът е, че голяма част от тях наистина са местоимения, дори понякога полът е неясен. Само трябва да се посочи с пръст, за да се стигне до следващата стъпка – фалшификация – и по-следващата, фалшификация на личността, а за опитния интернетаджия няма нищо по-лесно от това. IP-тата – не е тайна – растат по дърветата (както започваше поемата), а и иди ми доказвай, че нямам сестра в Зимбабве.

Но това е Интернет и Интернет е това. И въпросът на нетикета е не "Защо?", а "Кога?" – кога, наистина, и дали, наистина, се налага да не застанем зад собственото си мнение.

Очаквайте: От лексикона до блога

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194403#194403






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3577 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (16) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.