Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Рей Бредбъри: "Вино от глухарчета" (статия) - Американска литература, Рей Бредбъри, Съвременна американска проза
Рей Бредбъри: "Вино от глухарчета"

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 08 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ако искате да се потопите във фееричната приказка на едно прекрасно лято, то тази книга е точно за вас. Обичате ли онзи Бредбъри, който се занимава с дълбоко философски послания, обвити в поетична проза – тя определено е за вас. Но ако очаквате да видите „другия” Бредбъри, автор на Хрониките и „451 по Фаренхайт”, тогава стойте надалеч, защото ще останете почти толкова разочарован, колкото и аз след първия прочит на „Вино от глухарчета”. Не че не знаех с какво се захващам, де... всъщност не, не бях подготвен да чета нещо чак толкоз дълбоко и едновременно навяващо спомени за детството, за тревогите, за надеждите... за това „какъв искам да стана като порастна”; не бях подготвен за вълната от носталгия по отминалите дни, която те залива когато оставиш тази прекрасна книга и се върнеш в света на работата, тревогите за режийните и изливащата се от екрана на телевизора поми... такова, дискусия по закона за ни-нам-си-коя-си агенция.

Както написах в статията си за „Дървото на вси светии”, за тази книга не смея да пиша. Защо го правя – и аз не знам, но защо не бих го направил при нормални обстоятелства като че ли може да обрисува донякъде що за четиво е всъщност „Вино от глухарчета”. Не бих писал за нея поради простата причина, че това е книга, която не може да бъде преразказана, чиято основна идея не може да бъде изцедена и предоставена на читателя, книга, която не подлежи на критика, защото при четенето и е важно не действието, не героите, а читателя. Важен е читателят, защото този роман е написан така, че да предизвика четящият да чувства, да мисли, да си спомня. Кара те да се замислиш „Какъв бях? Какъв станах? Дали харесвам този човек, в който се превърнах?”. И това не е всичко, откриваш още и още неща за себе си и за света с всяка страница, до последното изречение, където прекрасното лято отлита като един вълшебен сън.

Дали я препоръчвам? По дяволите – да. Дори и да не ви хареса, то си заслужава човек да изчете подобна книга поне веднъж. И да не възприемеш дълбочината, характерна за Бредбъри–философa, ще изпиташ поне капка наслада. Ако си расъл в малка спретната бетонна кутийка с две липи отпред (отляво и отдясно на входа), ще усетиш притегателната сила на ваканцията в малко, спокойно градче; а ако си от тези щастливци, прекарвали лятото на село – насладата да се върнеш отново.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194386#194386






Допадна ли ви този материал? (6) (0) 5438 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.