|
Сивостен :: Елизабет: Златният век (2007) (статия) - Джефри Ръш, Исторически филми, Кейт Бланшет, Клайв Оуен, Холивуд
 | |
 Един от очакваните филми за тази година. Не само заради Кейт Бланшет, Джефри Ръш и Клайв Оуен, а най-вече заради първата серия за живота на английската кралица (преди цели девет години), която промени представата за това как се прави историческа драма. В този филм Кейт Бланшет отново сияе като Елизабет I, привличайки с неустоим магнетизъм цялото внимание и на камера и на зрители. Някъде в периферията на случващото се е вездесъщия Джефри Ръш - вече твърде помъдрял и доста остарял пръв съветник, наоколо е и "новакът" в драмата Клайв Оуен, който е по-скоро фон за раздиращите душевни терзания на кралицата, отколкото основна причина за действието. Лично мен ролята на Клайв Оуен ме зарадва, беше крайно време да се вземе в ръце и участва в нещо по-сериозно от пародийни екшъни или недомислени фантастики. Ако някой е очаквал от филма историческа достоверност, може да остане силно разочарован - макар и базирано на реални факти, повествованието се държи на почтено разстояние от действителността. Само за пример - небезивестният Франсис Дрейк беше споменат едва ли не мимоходом, а решаващата битка с Непобедимата армада беше по-скоро скицирано платно, на което да изпъкне профила на кралицата.
Филмът ни пренася в най-превратните години от управлението на Елизабет I. Проблемите с католиците в самата Англия са дреболия в сравнение със задаващата се буря от юг. Най-верният божи син - кралят на Испания - е твърдо решен да се разправи не само с кралицата, но и с протестантска Англия като цяло. Брилянтно организиран заговор, който дори проницателният Уолсингам не успява да разнищи, дава така желания повод за война. Испания се обезлесява в бързи темпове за да пусне на вода нечувана за онова време бройка кораби - Непобедимата армада. Сякаш тегобите на управлението и неизбежният сблъсък с най-великата империя не са достатъчни, ами и самата кралица става все по-неуверена, търсейки утеха в случайни познанства. Хепи-енд има за всички от сърце, което едва ли е изненадващо, нали все пак сме чели и знаем какво се случва (дано пък тези, които са пропуснали, току се вдъхновят и изтупат праха от старите учебници или поне се разровят из Интернет).
За разлика от първата част, в която режисьорът не беше подминал и същинската история, тук той определено е задълбал в образа на Елизабет до степен, която граничи с театрална постановка. Костюмите, битките, дори хората са превърнати в декори, пред които Кейт Бланшет страда, търси, съмнява се, плаче, страхува се, побеждава. Все пак блестящи декори - огненото зарево на горящите кораби и шибания от безмилостен дъжд океан, мрачната крепост-затвор на Мери Стюарт или пък сдържания разкош на двореца - красиви щрихи, нанесени от ръката на майстор. Заключителният монолог на кралицата сякаш улавя същината на филма - избирайки свободата, приемаш и самотата, а величието винаги върви ръка за ръка с почти непосилна отговорност...
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194351#194351 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
