Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Foreigner наживо в зала "Фестивална" (статия) - Концерти, Рок
Foreigner наживо в зала "Фестивална"

Автор: Т. Христов, сряда, 05 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Доживяхме! След близо 30 години най-накрая Foreigner дойдоха в България. Всъщност се чуха ехидни коментари, че по-скоро те са доживели, но това въобще не попречи на близо 7000 почитатели, които се стичаха една четвъртъчна привечер към зала "Фестивална". Достопочтени чичковци, наконтени лелички, стари хипари, вечни рокери - публиката едва ли можеше да бъде по-шарена, а хората под 30 се брояха на пръстите на едната ръка и най-често бяха домъкнати от родителското тяло, за да вкусят малко истинна музика. "Фестивална" - този мрачен гробокопач на не една група, дръзнала да посети София, беше препълнена отвъд краен предел, че и отгоре; седящите места - включително и ВИП-ложата - бяха заети още към 7, а прииждащото множество изпълни останалото свободно пространство. Звукооператорите предвидливо се бяха покачили на високо, но пък и звукът - изненадващо - беше на невероятна висота, всъщност беше перфектен. Толкоз общи приказки, защото в 20:30 на сцената се появиха Foreigner!!! Без подгряваща група, без подготовка, просто излязоха пред нас и концертът се случи. "Double Vision", "Head Games", "Cold As Ice", хитовете следваха един след друг. Всеки акорд, всяка дума попиваха в жадната тълпа, която омагьосана размахваше ръце и припяваше въодушевено. Нямаше го обичайното "пого", на което съм свикнал по рок-концертите - тълпа екзалтирани фенове да се мятат в дива еуфория, избивайки си зъби един на друг. Може би заради достолепната си средна възраст публиката загряваше като маслен радиатор - бавно, но сигурно, за да грее и топли сърцата цяла нощ. Вълшебната музика се лееше, събуждайки стари спомени - първия блус, онази незабравима абитурентска вечер, тайните сбирки на тавана с поскърцващия грамофон, хората благоговейно се носеха на вълните на носталгията, но това не им попречи да разкъсат душите си на Urgent. А после "една малко известна песен - Starrider". Човече, малко известна? Вперил поглед в звездите, в големите ярки звезди на лятното небе, мечтаейки за бъдещето, за там, когато бляновете са реалност, на тихата и нежна мелодия на Starrider... Музикантите не просто свиреха, дори не забиваха парчета, те правеха това, което могат най-добре - музицираха. Невероятни китарни сола, уникално шоу на барабаните и великолепния глас на Кели Хансен (достоен и равностоен заместник на Лу Грам) правеха магията на преживяването незабравима. Дойде и краят с едно дълго, дълго изпълнение на "Juke Box Hero" с препратки дори към Led Zeppelin. Коя публика ще остави Foreigner да си тръгне просто така? Бисът разтърси залата, дори седящите вече бяха на крака и неистово крещяха имената на любимците си. И те се завърнаха триумфално с чувствената "I Want To Know What Love Is". И аз бих искал да знам какво е да усещаш любовта и признанието на хиляди почитатели, на човешкото множество, което се прекланя пред музикалния ти гений, което те обожава за магическите моменти, които му подаряваш, давайки всичко от себе си на сцената. "Hot Blooded" и краят наистина настъпи, оставяйки изтощени 7000 човека в в почти безсловесно опиянение. Вярвам, че магията на концерта е попила в стените, просмукала се е в седалките и е достатъчно само да надникнеш през вратата на празната днес зала, за да усетиш очарованието, за да почувстваш вълшебството и да го преживяваш отново и отново. Невероятен, просто невероятен концерт, толкова мечтан и чакан, че със сигурност издълба дълбока бразда в не една душа.

Съставът - Мик Джоунс, Кели Хенсън (вокал), Джеф Пилсън (бас), Пол Миркович (кийборд), Том Гимбъл (ритъм китара, саксофон) и Браян Тичи (барабани).

Песните:
Double Vision
Head Games
Cold As Ice
Waiting for a Girl Like You
Dirty White Boys
Say you will
Feels Like The First Time
Starrider
Urgent
Juke Box Hero
Long Long Way From Home
I Want To Know What Love Is
Hot Blooded

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194196#p194196






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3499 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.