Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Александър Никонов: "Краят на феминизма" (статия) - Александър Никонов, Омраза, Публицистика, Социология, Феминизъм
Александър Никонов: "Краят на феминизма"

Автор: Петър Шишков - Yago, вторник, 04 декември 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Започвам да пиша това, борейки се с изкушението да споделя своето мнение по разискваните в книгата въпроси. Изкушение, без съмнение породено от факта, че тези въпроси в последно време са били от жив интерес за мен, и съм отделил немалко усилия да задоволя любопитството си. И може би именно заради това, ще се въздържам до последния момент, напълно наясно с естеството на тресавището, в което се каня да нагазя.

Наместо това, ще ви дам полагаемото, а именно, един кратък прелет над този „бестселър от скандалния руски журналист”.

Нещото, което прави впечатление още от увода, е езикът. О, да, това е книга, писана на разбираем, народен език и в публицистично-агресивен стил. Злословията не са били в дефицит при автора, и честотата на употреба демонстрира това тяхно обезценяване, повече характерно за всекидневния говор, отколкото за престорената естественост на „реалистичните автори”. Това може да отблъсне от рано хората с по-чувствителна душевност или израсли в по-просветена среда. Ако сте склонни да оставяте подобни неща да заставата на пътя ви, по-добре си спестете книгата. Спокойно можете да прочетете и нейно резюме, спестяващо ви неприятното лице на действителността. След като изпълних обществения си дух да предупредя по-нестабилната част от публиката, мисля, че е време да хвърлим поглед върху сърцевината на книгата.

„Краят на Феминизма” е от тези книги, които човек трябва да прочете поне веднъж в живота си. За каляване на чувствителните си психика и морал. Кофа студена реалност от големия лош свят, с който обичайно нямаме досег. Дори написаното да се окаже просташко, грубо и невярно, ние сме изтърпели едно гротескно, тъжно изображение на света, нещо различно от удобните илюзии, с които до този момент сме живели, нещо, което да ни подтикне към размисъл и съмнение, или поне да ни срита към разпенено отричане. В това отношение, можем да сравним Никонов с Чомски, въпреки че, единият е устат журналист, а другия – доказал качествата си учен.

И така, за какво точно става въпрос? Зад груб език, чувство за превъзходство и краен субективизъм се крие едно интересно и истинно представяне на голяма част от проблемите застрашаващи съвременното западно общество. От образователна система, до морал, Никонов не пропуска да се погаври с абсурдизмите на Запада, демонстрирайки почти бай Ганьовско настървение и чувство за превъзходство. Лесно би било да пренебрегнем критиката, заради духа, в който е поставена, но това би било грешка, тъй като Никонов богато черпи от личен опит и проверими факти, а и би било лъжа да кажем, че е сам в недоволството си. Феминизмът, на който заглавието е посветено, и особеностите на дамските тяло и ум, с които автора заплашва да ни запознае заемат едва 1/3 от книгата, но не може да се каже, че другите 2/3 посветени на запознаване с проблемната, според автора, обстановка са "празен пълнеж". Ако не друго, те остават интересен, макар и на доста "популярен" език, анализ на западното общество, и са добра подплата за основната тема, нещо без която тя вероятно би увиснала като посредствен, фактологически, мизогинистки труд. Първите две трети от книгата ни дават един удобен поглед върху поредното освободително движение превърнало се в стремеж към диктатура, и поредната революция достигнала до стадий „извращения”. Намирам факта, че именно дясно-настроен руснак е съставил тази книга за повече от подходящ.

Бих препоръчал тази книга на всеки, с една уговорка. Самият автор в книгата предупреждава срещу популярните трудове и какво са способни да направят с мозъка на бедните духом. По-късно, той няколкократно споменава, че "малко неща са тъй опасни, както фанатика и идеалиста". Ако ви липсва запознатост с проблемите, представени в тази книга, опитайте се да наваксате този пропуск, или поне имайте едно наум докато я четете. Защото простия, груб, публицистичен стил на автора, граничещ с едностранчивост по доста от представените въпроси, може да ви превърне в това, срещу което книгата, донякъде, е насочена. Може би и това е било намерението на автора - да бие омразата и скудоумието, издигайки насрещна вълна от скудоумна омраза. Историята е показала че, противостоенето на тълпата от глупци с мъдри думи и спокойни дела рядко е успявало.

--
Повече информация от страницата на ИК "Колибри"

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194161#194161






Допадна ли ви този материал? (4) (0) 4913 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (5) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.