|
Сивостен :: Пушенето убива (статия) - Творчество
 | |
Кехайот Бахур е голяма работа. Този човек е инфлуентална единица за цялото човечество, че влияе дори и на други видове като октоподи, норки, пеликани и блондинки. Цялостната му същност е една схоластична проява на свръхчовечното. Или с други думи – Кехайот може да уринира на разстояние шест и половина метра, оригването му няма ехо, може да чуе как боровинка пъшка в репродуктивен екстаз и да прочете етикета на дамско бельо, само помирисвайки от 40-50 метра въздуха около самата дама. Случва се да се чувства объркан, ако тя не носи бельо, но е свикнал да си придава вид, че това за него е нещо обикновено.
Кехайот носеше наполеонки, отгоре им боксерки, специален ластичен бандаж, омотаваше се в две-три въздълги партенки и цялата асамблея на мира потапяше в своя изискан комбинезон за бременни. Имаше масивно тяло, едро и обло, а лицето му красяха мустаци като на Сталин. Коса имаше само наоколовръст поради плешивината си и прическата му бе тип „кабриолет”.
И така, както си го описвах аз надълго и нашироко, една сутрин той се събуди мъртъв. Буденето мъртъв е странно изживяване, от което дори вуду-шаман биха го побили тръпки, а у по-старите жени разговорите за този житейски феномен предизвикват диафрагмени гърчове и залпове непреглътната слюнка – крайно нелицеприятна картинка.
„Я съм мртав као датски герой на ингилизки драматург” – възкликна с радост и удивление господин Бахур. Той цял живот си представяше, че със смъртта всичко изчезва и става само черно, нещо като реене в кокоши стомах или още по-лошо – налагаше му се или да гори в ада или да киха в рая, поради алергията си от ангелски и птичи пера. И сега се оказваше, че цялата работа на смъртта е просто да се събудиш вече мъртъв. Никаква философия общо взето, никакви щуротии.
Въодушевен, той отиде да се изходи сутрешно, като откри, че когато е мъртъв, залпът от снощните люти чушлета е забавен, вместо болезнен и макар в зловонно обкръжение, той се успокои, сякаш подвластен на ароматотерапевтичен сеанс. Смъртта започна да му харесва, тя промени сетивата му, възприятията му за околния свят, излекува онзи сърбящ чатален обрив и изобщо положението стана от т.нар. „розови идилии”.
Кехайот Бахур се понаконти, нахлузи дежурния комбинезон за бременни, а отгоре наметна потник тип „мрежест”, тениска от олимпийските игри ‘96, вълнен пуловер, жилетка, пак вълнена, една дърводелска канадска риза и един леко износен балтон. В този си вид той наистина вдъхваше доверие, а издъхваше миризма на пот, защото като всеки нормален човек от толкоз дрехи се потеше яко. Мускусният бик ряпа да яде! След като се възхити какви безконечни изречения се използват в паралелновървящия разказ за него, той отиде на работа.
Нашият подопечен свръхгерой работеше като статив за фотоапарат, а понякога и за кинематографска камера. В дни на трудов недоимък той си позволяваше да влиза в ролята на триножник за свои познати художници, а в близкото минало бе наеман и като стойка за разни бизнеспроекти и презентации.
Шефът му бе възстар, спаружен и с вкисната физиологична даденост. Жив Тутанкамон. Така и не се поинтересувах за името му овреме и затова го нарекох Зигфрид. Зигфрид поздрави позакъснелия мъртъв Кехайот, нашият му отвърна. Имало нова задача – Бахуровата телесна насъщност трябвало да съпроводи еротична фотосесия на Балеарските острови с участитето на малък взвод наденички с инкрустиран кашкавал и три тона пушена сьомга.
Това бе мечтата на Кехайот – да присъства на ревю, на фотосесия с голи, изваяни от Бога жени, чиито знойни тела ще дефилират пред него по без нищо. Той знаеше, че в такъв случай може дори да вземе двойна надница, понеже в такава ситуация неизбежният стабилизатор под нивото на кръста му обезателно щеше да поеме държаческата рола за още един фотоапарат.
Кехайот се унесе в сладки мисли. Какво би направил с двойния приход, какво би направил с двойната глазура на моделите, отново какво би направил с релефните дадености на манекенките и в каква дива страст би се отдал като Колумб на въображаемата Индия, като Росица Кирилова на кривогледо коте, само и само да може да милва в своите обятия някой topless модел. Тези мисли се въртяха под кабриолетената прическа на К.Б. (Тук е моментът да обясня, че мнозина си мислят, че гласуват за Коалиция за България, но всъщност гласуват за Кехайот Бахур – той е на власт на всичко и всеки, той е свръхчовек!).
Сърдечният мускул на нашият страстолюбец препускаше като жребец на амфетамини. Мозъчната дейност на персонажа-статив бе така стимулирана, че капчици антифриз потекоха от ушните му миди, погледът му се замъгли от парата в черепните му кухини, а бясно лашкащите се из неговите нефрони неврологически сигнали пърхаха и извън главата му и създаваха илюзията, че има ореол.
Това пренатоварване се отрази зле на Кехайот Бахур, той спря да диша, кръвта му бързо се сгъсти, образува се хематом в мозъка му и получи злощастен инсулт. От слабите капиляри междуплевралното му пространство се изпълни с кръв и храчки, получи дихателен спазъм, посиня, полилавеня, изпълни съчетанието United colors of Benetton и издъхна след половин часови жизнени катаклизми.
Кехайот Бахур умря в съня си. Той сънуваше, че смъртта го е застигнала, но не знаеше това и каталяса наистина...
Сепна се, събуди се изпотен и задъхан, беше вир вода. Стана, мокрият му крак се хлъзна по паркета, той залитна, падна, чупейки мандибулата си в нощното шкафче. При всичкия този стрес получи масиран инфаркт на миокарда и почина от старост.
02.11.2007, София, С.Н.П.
--
За коментари:  http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193076#p193076 |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
покажи/скрий карето 
