Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Зрялата игра (статия) - Ролеви игри
Зрялата игра

Автор: Асен Цветков, вторник, 16 декември 2003.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Сумата му и време се чудех как да преведа името на тази статия. Оригиналното й заглавие е “Mature Roleplaying”. Авторът й е Джъстин Ачили. Публикувана е във второто издание на Werewolf: Players guide на White Wolf Game Studios. http://www.white-wolf.com

Все пак реших, че това е най-добрия превод на заглавието и затова я пускам така.
Статията е писана за Света на Мрака и й личи от километър, но проблемите които засяга са общоролеви (леле как гръмко и популистко звучи. )
Може би някой ден ще разкажа и за онова прекрасно пътуване до Плевен и обратно, което се превърна в малка приказка с изненадващ край благодарение на семейството ми и най-вече на спътниците ми – Ангел и Андрей. Та докато се мъкнехме с влака към родния ми град решихме, че не би било зле да има и подобно нещо в списанието ни. Статията привлече вниманието ни с много неща, затова решихме тя да е първата от няколкото, които ще преведем. Но все пак убедете се сами.


Може би сте видели малкия знак на гърба на книгите на White wolf “Games for mature minds” (Игри за зрели умове). Прочели сте самите книги и сте видели неща, които биха накарали Редакционно-легализационния отдел на TSR (първите издатели на Dungeons and Dragons®) да пребледнее. Дори сте смятали себе си за зрели. Но какво, по дяволите, означава това?

Това е важен въпрос.
Приемете черното куче (ако не ме лъжат очите символът на World of darkness®) за траен отпечатък за малко. Това зряло ли е? Според корицата е - дори повече от останалия материал на White Wolf. Има ли нещо във Freak Legion, което не би пратило Бийвъс (мисля че няма нужда да обяснявам кой е) в бурен смях. Дали Destiny’s Price е “материал за възрастни” или просто прекалено сексуално насочена? Бихте ли се поколебали преди да покажете някоя от Giovanni Chronicles на майка си? Дали White wolf не са просто група видиотени хлапета събрали се за да публикуват порнография и детинщина и опитвайки се да я обявят за готика?

Ако въобще сте си направили труда да си купите тази книга (а аз не давам и пукната пара за тези които не са си я купили – наречете ме с каквито искате имена, но смятам че всеки ще види истината, ако се опитвате да разкажете стари военни истории от типа на тази как вашия паладин на 50-то ниво накарал цяла колония орки да видят звезди посред бял ден и това в Света на Мрака) то предполагам, че имате свое мнение по въпроса. Но все пак нека видим какво е положението.

(Бележка на автора: Това цяло есе май ще звучи доста педантично, арогантно и самоуверено, но повярвайте ми виждал съм много мизерни игри да се опитват да минат под името Werewolf или Vampire, за да знам какво говоря, така че ако някой се чувства засегнат – нека ме съди)

(Бележка на преводача – ами да ви кажа прав е и напълно го разбирам, а и стила му на писане много ми напомня стила на един от най-добрите ми приятели, така че ми допада, а що се отнася за мнението му за Do Not Disturb (I’m rollplaying(няма правописна грешка)) съм съгласен. )

Werewolf в сърцевината си засяга някои съвсем сериозни проблеми. Светът умира, подпомогнат от човечеството, което е прекалено заето със себе си, за да му пука, както и от един от аспектите на космогоничната Триада – the Wyrm – опитващ се да накара смъртта на всичко да дойде възможно най-скоро. Героите на този свят, ако въобще могат да бъдат наречени така, са беснеещи чудовища, хванати в капан между две общества и продукти на кошмарния свят на духовете, прекалено обширен, за да бъде разбран. Върколаците (Garou) са същества на Гнева, често предпочитащи първо да убиват, след това да оставят Майката Земя (Gaia) да преброи и подреди загубите им, и чак накрая да задават въпроси. Освен това, те самите се делят още повече от различни културни линии, толкова древни, че всяка днешна “мразеща група” би се гордяла да ги притежава.

Като върколак ти си прокълнат, ако си такъв, и си прокълнат, ако не си.

И все пак много пъти тази сложна лична трагедия се губи под миазмите на посредствен пънк, потоци кръв и вътрешности, изливани от някой инфантилен “Разказвач”, облечен в тениска на Металика и обут в маратнки Рийбок. Ендемичният ужас на Werewolf изчезва под тънките пластове на размахващи пръчки “злодеи”, хвърлени срещу глутница щракащи с челюсти социални отпадъци (и техните герои) в едно умозатъпяващо упражнение по Дар(gift)оброене и зарохвърляне.

Нима това е “За Зрели Умове”? Нима това е ориентация за възрастни? Не това е Advanced Dungeons and Dragons, в което героите могат да преминават в Кринос форма, всеки епизод - безсмислено и безсценарийно хвърляне срещу следващата група фомори.

А Werewolf може да бъде много повече от това.

(Опасност! Сега ще започна да ви говоря за моя герой!)
Наскоро участвах в една игра, която се въртеше около откриването и унищожаването на местен клон на Пентекс, който е отговорен за ужасното обезобразяване на няколко “изчезнали” личности. Групата събрала се да реши ситуацията се състоеше от двама Господари на сенките (един метис и един човекороден) един уличен бияч от Ходещите по стъкло, един Ахроун от Уктена, една въркопума Бастет и един хормонално дебалансиран Моколе (въркогущер). В общи линии, един сборен състав със заявено граничещо с фарса състояние, но разрешаването на проблема включва взаимодействие между героите, което превръща историята в още по-богата и специална заради тяхното присъствие и вживяване.

Човекороденият Господар на сянката въобще не харесва Моколето, когото смята за “носещ лицето на Червея (не точен, но близък превод на Wyrm)”. Въркопумата не харесва цялата група, тъй като все още носи моралните и емоционални белези, предавани й от поколение след поколение предци, оцелели след Войната на Гнева. Ходещият по стъкла пък всява подозрение с афинитета си към всичко технологично. Уктената въобще не е в час след като не се намира в своите родни Северноамерикански земи и освен това е оплетена в неортодоксалните практики на групата.

Определено доста сложна ситуация, но играта стана запомняща се, защото всеки изигра героя си максимално добре. Вместо да направим списък с най-доброто, на което сме способни, ние направихме триизмерни (макар и малко стереотипни) Личности, всяка от които със своя мотивация и неразбиране. Цялата история се завъртя около предразсъдъците на глутницата – някои нейни членове изиграха Гневните си карти и си платиха цената, докато други си тръгнаха без драскотина, но с нов поглед и ново уважение към безкрайните аспекти на Света на Мрака.

Сблъскахме се с пълна липса на толерантност и расизъм – на нашите герои и понякога нашите собствени. Нима бяхме толкова предразсъдъчни, колкото нашите герои?

(Естествено отговорът е “Не”. Ние все пак сме прогресивни хора, но не по-малко сме вдъхнали живот на персоната, която всеки от нас играеше, и която малко или много приличаше на нас.)

Да играеш зряло не е да използваш думата “шибан” в игрови контекст. Не е спокойно да разпръсваш идеите на хомосексуализма, скитничеството, етническите малцинства и омразата към/от тях, алтернативните религии сред персонажите създадени от Разказвача. Не е неконтролираната употреба на жаргон и не е да не знаеш истинските имена на наркотиците, които твоя герой продава. Зрялата игра е нещо елeгантно просто: да представиш една трудна ситуация и да се държиш в нея като възрастен.

Не че някой от горните примери не може да бъде изигран зряло, тъкмо обратното. Как реагира един герой като вижда как черен джип минава по улицата и от прозорците му се сипят куршуми? Как ще реагира когато някой внезапно излезе от гардероба в спалнята му, когато внезапно се е върнал от командировка? Или когато се наложи да признае забранената си любов спрямо друг върколак (в смисъл на вид, а не на пол). Как ще отговори на бунтуващата се съвест, когато се осъзнае след гнева и се види потънал в кръвта на собствената си любима сестра? Как ще реагира на кредиторът звънящ на вратата и идващ да събере всички минали сметки. Кака ще се разправи с ловеца избил току що всички негови Сродници заради кожите им или награди за главите им? Накратко към почти всяка ситуация може да се отнесе като зряла личност просто като се разбере как ще действа въпросният герой.

Виждате ли, зрялата игра и зрялото разказване е повече от избиването на филмова масовка. Става въпрос за мотивацията (защо този тип е тук?), за отношението и желанието (какво общо има с тази история?) и крайния резултат (как реагира играчът?). Всичко друго е пожелателно.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=856






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3919 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.