Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: SASSL (статия) - Футбол, Южна Америка
SASSL

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 06 ноември 2007.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Ще си позволя да започна с малко уводни думи относно този, да го наречем фантастичен проект. Вероятно много пъти сте седели и сте се замисляли над глобалните проблеми на света, след което сте си казвали “Добре де, ами какво ще стане, ако...” Това ме наведе на мисълта да започна една серия статии с именно това “ако”, без изобщо да претендирам в тези писания да има нещо смислено, реализируемо или оправдано. По-скоро идеята на тези статии ще бъде да се възбуди някаква дискусия, да се сондира мнение, ако щете, по какъв начин би могла да се промени милата ни действителност според вас и до какви промени биха довели предложените варианти.

И така, като за начало, нека се прехвърлим отвъд океана (Атлантическия) и да хвърлим един поглед на футболната действителност там. А истината е, че тя не е много по-разцъфтяла от българската. Да, вярно, че броят на бразилците и аржентинците в европейските първенства нараства застрашително и експоненциално и също така е вярно, че посочените две нации имат национални отбори, които са почти винаги сред фаворитите за спечелване на световното по футбол. Но какво всъщност се крие зад този блясък.

Качеството и количеството на футболните таланти в Южна Америка е безспорен факт. Повечето от тях обаче взимат нелекото решение да играят дори в средна ръка европейски отбори, че понякога и в смешни първенства като родното ни, само и само да избягат от мизерията, престъпността и непосилния живот. Единици са тези, които остават да играят в родината си или се завръщат там след гурбет в Европа, Япония или арабските страни. Това съвсем естествено води до огромно текучество в клубовете и общо спадане на нивото на вътрешните първенства.

Получава се един етап, в който единични клубове спорят помежду си за титлата, докато останалите не я и помирисват, или нещо подобно на “мейд ин Бългерия” ситуацията. За пример да дадем Уругвай, където от 1932-а насам Пенярол и Насионал си поделят почти по равно 66 титли, докато следващия клуб с най-много отличия има 3?!? Съответно тези големи клубове на практика не играят шампионатни мачове и единственото им поле за изява е международното. В подобна ситуация в Шотландия Глазгоу Рейнджърс и Селтик планираха да се състезават във английската Висша Лига, за да играят качествени мачове, докато останалите клубове да имат възможност за изява на местно ниво.

Дори и сравнително богатите клубове като аржентинския Ривър Плейт обаче далеч не могат да се похвалят с добри спортни бази, читави стадиони и огромни заплати, а основния начин за самоиздръжка си остава продажбата на футболисти. Самите те изобщо не се противят, защото явно е по-изгодно да си резерва в Расинг Сантандер отколкото звезда в Бока Хуниорс. Или и да не е, поне предоставя възможност за някакъв сносен живот.

Стигаме до най-реномирания Южноамерикански футболен клубен турнир – Копа Либертадорес. Там наистина се събират най-големите на местно ниво и наистина нерядко носителя на купата печели мача за Междуконтиненталната купа срещу финансово стабилен и натъпкан със звезди европейски тим, но дори това не топли особено. Пък и победителите в Шампионската лига обикновено не са особено мотивирани и физически подготвени точно за този мач поради неудобното време на провеждане и пътуването до Токио.

Следователно, какво би станало, АКО се формира една South American Soccer Super League (SASSL) по подобие на американските професионални лиги. Макар повечето от тях да се наричат национални, NHL например е лига, в която играят поравно канадски и щатски отбори. Австралийската баскетболна лига (NBL) пък има един новозеландски и един сингапурски отбор, а в ръгбито е практика да се правят интернационални клубни лиги поради ограничения брой силни отбори.

Форматът е почти ясен – напълно професионален принцип, отбори, които не отпадат и не се класират за лигата. Разделени са на регионална база в дивизии, но през сезона играят и мачове между самите дивизии, след което се провеждат плейофи и накрая големият финал. С изключение на около месец почивка цялото внимание на спортистите е заето с подготовка и мачове, отделно, че участват и в националните отбори на страните си.

Проблемът с финансирането не изглежда чак толкова сложен, поне за човек като мен, който не разбира нищо от финанси. Но подобно зрелищно първенство би трябвало да привлече достатъчно спонсори и телевизионно внимание, за да може да издържи икономически и самите клубове да позакърпят положението си, че и да могат да плащат достатъчно добре на играчите си.

Клубове има достатъчно и с минало, и с бъдеще и с качествени футболисти. Да вземем една южна дивизия с уругвайските Пенярол и Насионал, парагвайския Олимпия, чилийския Коло Коло и аржентинските Ривър Плейт, Бока Хуниорс, Индепендиенте, Велес Сарсфийлд и Сан Лоренцо. В северната дивизия остават Милионариос и Америка де Кали от Колумбия, Алианца Лима и Университарио от Перу и пет бразилски отбора – Сао Паоло, Фламенго, Вашко да Гама, Гремио, Крузейро и Сантос. Естествено има още доста качествени клубове и това е само някаква примерна подборка.

По принцип съм много положително настроен към южноамериканския футбол, но ако вземем пример от NBA, то подобна лига спокойно може да си позволи дребни промени на правилата, с което да повдигне зрелищността и съответно интереса. На прима виста се сещам например, че трябва доста по-сериозно да се гледа на принципите за пасивна засада и дори ако изобщо да не се отмени това правило (защото носи все пак някакъв тактически смисъл), поне да не се свири засада, ако няма поне метър разлика. Положителен ефект би имало да се въведат асистенциите като метод за оценяване на индивидуалните футболисти, което, ако носи съответни финансови дивиденти, би спомогнало за развиване на комбинативния футбол.

И разбира се нарушенията, този цирей за красивата игра. Какво би станало, ако останат само червените картони (за много груби нарушения), но същевременно се сложи лимит от пет нарушения на футболист. След него той трябва да бъде сменен (без да се намалява бройката играчи на отбора), но с лимит от пет смени общо това не би могло да продължава вечно. Съвременните технологии също биха помогнали с едно точно отчитане на максимален лимит за задържане на топката от вратаря (с ръце) и изпълнение на тъчове, корнери и наказателни удари - още един елемент в полза на динамичната игра. Дребни промени в правилата, които не би трябвало да пречат на интеграцията на футболистите вътре или извън лигата.

Та какво би станало, ако? Ами най-малкото една приятна алтернатива на големите европейски първенства. Макар отново да бих предпочел женски волейбол.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=192759#p192759






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3399 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Няма коментари 

AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.