Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Интервю с Балканджи (статия) - Българска музика, Интервю, Рок
Интервю с Балканджи

Автор: ildalina, събота, 15 ноември 2003.

Публикувано в Статии :: Музика; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

“Ела със мен
Изхвърли всички представи
Гледай и виждай
Слушай и чувай
Усещай”


Още си спомням как преди около 5 години с най-добрата ми приятелка отидохме на концерт на духовия оркестър на Първа английска гимназия. Причината за силните ми спомени, обаче не е точно в самия оркестър, въпреки че се справиха доста добре. Това, което се заби в съзнанието ми беше едно изпълнение на двама симпатични младежи с дълги коси, единият доста надминал нормата за ръст.

Инструменталът, който изсвириха на клавир и китара, се казваше “Балканджи”. Впечатлението, което оставиха в мен тогава, беше достатъчно силно, за да мога поне 3 години след това, преминавайки на бързи обороти по дистанционното вкъщи, да закова вниманието си на канал, който при нормални обстоятелства не гледам. В студиото на тази телевизия се бяха намърдали същите двама младежи, но вече не бяха сами...

Та имало едно време едни хора, които решили да правят музика, но не можели да я правят както останалите. Тяхната музика трябвало да звучи по-иначе, трябвало по оригинален начин да избяга от клишетата, ... като всъщност се опре на традицията. Тази музика бъркала дълбоко в душите на сънародниците им, защото била на същата честота, защото пряко си разговаряла с тях.

Но стига съм говорила в минало незапомнено време. Защото тези хора са тук и сега и вървят под общото име Балканджи. Иначе са:


Николай Баровски – клавири, кавал, вокали
Кирил Янев – китара, вокали
Спас Димитров – китара, вокали
Инна Занфирова – вокали
Христо Пашов (Ицо) – бас
Николай Трайков – барабани
Калин Христов (Кацко) – перкусии, барабани
Александър Стоянов – барабани, вокали
Владимир Левиев – бас китара


За мое най-голямо удоволствие имах честта да си поговоря с част от тях за музиката, за албума “Пробуждане” и за нещата от живота, както и да послушам една тяхна репетиция. Сега бързам да споделя с вас какво се случи. След като се озовах в една сумрачна на пръв поглед, но не съвсем тиха репетиционна, отмъкнах от заниманията им Инна, Киро и Баровски (спомняте ли си – онези младежи; е, вече не с дълги коси, но пък Киро си е все така висок!). Първо исках да попълня пропуските си в историята на групата, като позапълня времето между концерта на Първа английска и предаването по онази телевизия. Разбрах, че през 2000 година са участвали в конкурс на Националното радио с песента “Либе” и как Инна е дала началния тласък на групата като концертираща.

Инна: Тогава бяхме приятелчета – те ми помагаха в работата с ученическия хор на Английската гимназия. Така решихме, че заедно можем да направим много неща. Дебютът ни беше през 2000 година във Военния клуб по случай Деня на бесарабските българи. Според мен тогава наистина произведохме фурор. И така започнахме сериозна работа.

Това беше началото на разговора ни. Той продължи, като доста често прескачаше границата между сериозността и шегата, което значително облекчи работата ми.

- Как решихте да правите музика именно по този начин?
Киро: Започнахме с дискусии по кафенетата с господин Баровски. Това, което се правеше с народната музика тогава въобще не ни допадна и се запитахме дали не можем да направим нещо по-различно. Направихме преработки на 1-2 народни песни. Това бяха първите ни опити. После започнахме да свирим по читалища – с народен оркестър, с народен хор... Тогава решихме не да преработваме песни, а да пишем свои, които да имат много общо с културата и фолклора на България.

- Как възприемате понятието етно-рок, както го въведе Слави Трифонов? Той така определя музиката си.
Киро и Баровски в един глас: Ние свирим етно-метъл.
Баровски: Ако той е етно-рок, тогава ние сме етно-метъл.Всъщност, защо да не възприемаме понятието етно-рок?

- Като определение за неговата музика…
Киро: Ами неговата музика е етно-рок, щом така му харесва да се нарича. Всъщност като се чуе за какво става въпрос, всеки може да си въведе собствено определение. Нас са ни класифицирали по много различни начини – едното определение беше “хайдушки рок”, или пък “фолк готик етно метъл”.
- А на място ли е определението готик?

Киро: Готикът се вписва като идея, като звучене. Нещо като православен готик.

Баровски: Е не православен! По-скоро езически. Но като цяло имаме много общо с готик метъла. Дори изпълняваме някои песни на Nightwish.

- Чувствате ли се като будители? Празнувахте ли на 1 ноември?
Баровски: Ние всеки ден празнуваме като будители. За нас дори всяка една репетиция е разбуждане на духа в самите нас – да си го припомним, а пък при всеки концерт публиката показва.
Киро: Да! Ето още една допирна точка със западната цивилизация. Ние свирим българския аналог на готик метъла, те пък празнуват техният си аналог на народните будители – как се казваше – Вси Светии. (бурен смях!!!)

- Освен себе си, кого друг събудихте с “Пробуждане”?
Баровски: Който се е събудил да си каже! Мисля, че за тези 3 години не са малко хората, които започнаха да ни харесват. И този кръг от хора постоянно се разширява. Което говори много.

- А как определяте мястото си в българската музика?
Киро: Хубаво е, че имаме собствена ниша в българската музика, където сме сами… което вече е лошо...

Баровски: Лошо е, че тази ниша е много дълбоко под земята.

- А защо е така?
Баровски: Това е доста сложен въпрос. Може би трябва да го зададеш към господата продуценти.
Киро: Но май причината е най-вече, че липсва култура на публиката.
Баровски: То вярно, че всеки може да слуша каквото си иска. Но когато се търсят повече други стилове – разни поп звучения с елементаризми, нищо повече не можем да кажем.

- Културата обаче трябва да се създава. Не може просто да изкочи от някъде.
Баровски: Да, но не сме ние хората, които пропагандират упорито културата. Ние сме хора, които я създават. Но други хора са в позицията, от която трябва да я защитават и пропагандират. Тези хора в България обаче не си вършат работата.

- Я кажете кой и в какво състояние на духа създаде “Крали Марко”?
Киро: Баровски написа текста в много весело състояние на духа. Двамата заедно година преди това бяхме написали музиката в още по-весело състояние.
Баровски: А накрая работихме в хипер-весело състояние.
Киро: Ако си мислите, че сме пили бира, грешите – ракия!
Инна: И затова песента е толкова шантава :)

- С какво друго се занимавате освен музиката.
Баровски: Аз съм архитект.
Инна: На мен музиката ми е професия.
Киро: Аз нямам професия – занимавам се с всичко: нося, боядисвам…
Баровски: Е, той се майтапи!
Киро: Не, не се майтапя! Сега си правя апартамент!
Баровски: Студент е човекът, учи съвсем други работи, не музика.

- Какво искате да си помислят хората, когато чуят името Балканджи?
Киро: Искаме, като чуят името Балканджи да се сетят за някоя наша песен. А като чуят някоя наша песен, просто да си я харесат.
Баровски: И като си я харесат, да се сещат за нея и да чуят и останалите.

- А къде се виждате след 10 години? Какво искате да си мислят хората тогава – “Балканджи е любимата ми група” или “Едно време имаше една много готина група Балканджи”?
Баровски: А, това времето ще покаже. Живеем в толкова динамични времена, че никой не може да каже.
Киро: Само че искаме след 30 години да не правим концерт “30 години Балканджи”.Защото един такъв концерт означава:”Ето старите групи отново се надигат от прахта” и хората ни се смеят.Така че не е за нас това.

- Доволни ли сте от това, което постигнахте до момента?
Киро: Доволни сме, че наистина направихме групата свиреща и имаме някои наистина добри композиции.
Баровски: Че има сериозна група от хора, които харесват тази музика.Винаги може и по-добре, бих казал аз, но за момента е това, каквото можем – правим.

- Какво ви вдъхновявя в писането на текстовете?

Киро: Понеже Баровски пише текстовете, ще отговоря аз – жените.
Инна: То всъщност си проличава в текстовете.

- Сега ще ви задам един сериозен въпрос, върху който искам добре да си помислите и да ми отговорите честно. Какво би ви накарало да напусете България? (Въпрос с предизвестен отговор. Трябва да кажа, че те наистина си помислиха добре.)
Инна: Нищо!
Баровски: За постоянно напускане не може да става дума.
Киро: Всъщност може да се отговори по един много оригинален начин на този въпрос – ще останем тук!

- Бихте ли направили компромис с музиката си по някаква причина?
Киро: Музиката ни не е свързана с каквито и да е финансови и материални облаги и причина да правим компромис просто няма. Правим музиката заради нас самите.

- Дори и за договор?
Баровски: Няма да е Балканджи! По скоро няма да се съгласим.

- За какво мечтаете?

Баровски: Мечтая денонощието за имаше 48 часа, за да мога да изпълня всичко, което съм замислил. Но май и 48 часа да имах, пак нямаше да ми стигат.
Киро: Аз мечтая да спра да спя.
Инна: Притежавам всичко това, което исках. Но за повече, човек винаги може да мечтае.

- Чeсто се случва чужденец да не знае къде се намира България на картата. Как бихте описали България на такъв човек с едно изречение?
Киро: Има два варианта. Единият е “Високи сини планини, реки и златни равнини, небето като от коприна, това е моята родина”. Другият е “високи сини планини, за сто години – пет войни”...
Инна: Сигурно сте гледали спектакъла, който разказва как един чужденец попада в България. Е, това е България. Смятам, че музиката най-добре може да покаже къде е България и какво представлява.

- Как мислите, по каква причина българинът има толкова силна склонност да се подценява, да се самобичува?
Баровски: Това хората са го казали отдавна – криворазбраната цивилизация. Това толкова години е важало и продължава да си важи по тези земи.
Инна: Не смятам, че българинът има причини и поводи да се самоунищожава по този начин.

- Има ли надежда?
Инна: Разбира се, че има. За всеки от нас трябва да има надежда.

- Освен самочувствие, какво друго липсва на младите хора, за да се чувстват както трябва в собствената си страна?
Киро: Липсва им ценностна система.
Баровски: Да, по скоро това. Ако имаш изградена ценностна система, вече можеш да си изградиш и самочувствието.

- А сега са изпълнени с апатия.
Баровски: Това е елемент от мисленето – “виж те другите на запад колко са добре, а ние колко сме зле.” Всъщност те са по-зле, но това е друг въпрос.

- Какво печелите от правенето на музика?
Баровски: Душевно удовлетворение.
Киро: Може би дори душевно спокойствие, защото можем да не правим музика.
Инна: Удовлетворението след един концерт е неописуемо

- Има ли шанс народната музика в чист вид в България?
Киро: Все едно питаш дали има шанс Бах в Германия – ами няма шанс…

- А в друг вид?

Киро: Във вид Балканджи ли?

- Ти го каза. :)
Баровски: Според мен има шанс, но все още е малко рано, за да почне да се отупва от праха, да се надига. Рано от гледна точка на културата на възприятията да публиката. Защото всички са свикнали, че народната музика е отживелица, която е за бабите и дядовците, нещо, което не трябва да се слуша.
Инна: А не трябва да е така, защото това е една история. Това е коренът.
Баровски: И в жилите на всеки го има. Затова повечето хора се ориентират към чалгата – защото има нещо народно…

- А то не е ли псевдо-народно?
Баровски: Не е точно псевдо, ами е различно. Не съм съгласен с понятието псевдо, защото както ние интерпретираме народната музика с помощта на изразните средства на метъла, така те я интерпретират с помощта на поп-фолк звученето. Но не е така с цялата чалга.

- От кои музиканти в световен мащаб в момента се вдъхновявате?
Баровски: Аз най-вече от композиторите на филмова музика. Там се играе на едно доста високо ниво.
Киро: Аз – от KORN и System of a Down.
Баровски: Той пък е по тежката част.
Инна: Аз се вдъхновявам от класиката.
Киро: Това всъщност е много добро съчетание – класиката с фолклора и с по-тежко звучене. А групите, които са дали някакъв старт на Балканджи са Therion, Nightwish, Amorphis, Crematory…

- Готик?

Баровски: Да, по-скоро готик.

- Освен концертни изяви, какво друго можем да очакваме от Балканджи за в бъдеще?
Баровски: Малко студийни записи, за които не е ясно точно кога ще излезнат.
Киро: И можете да чакате мемоарите на всеки един от нас.(смях)
Баровски: Надяваме се в най-близко бъдеще да запишем и втори албум.

- Кажете ми защо “Пробуждане” е бил издаден първо за Щатите?
Баровски: Ние си издадохме сами албума. И не беше направен специално за Щатите. Изпратихме няколко промокопия за различни продуценти и звукозаписни компании там, тъй като тук не намерихме интерес от продуцентите – никакъв, което е най-интересното. И за това направихме обложките на английски.

- Какво смятате за колегите си от Балканджи?
Киро: Това са едни истински българи. Всичките!

И това трябваше да е края на интевюто, защото тримата нямаха търпение да започнат репетицията. Аз също, защото тя ми помогна да разбера много неща за хората в Балканджи. Докато гледах как се трудят, за да звучат перфектно на следващия си концерт осъзнах, че и на тях им е трудно, както на всички останали в тази страна. Едва ли печелят добре от музиката си, но това не пречи да са отдали душите си на нея. Музиката, заедно с искрената любов към автентичното, пречи на тези хора да се откажат от мечтите си и аз наистина вярвам, че не са ме излъгали, като казаха, че ще останат тук. Няма как да са неискрени думите:

"Откривам сам това, което оставих
И слагам край на страховете,
Защото пак съм тук”



Балканджи е група със заслужено самочувствие, от която обаче може да се очаква постоянно да се стреми да изглажда грешките, да върви напред, да се усъвършенства. Ако до сега не сте им обърнали внимание, време е!

Най-добрият начин е да следите програмата на О’Шипка, защото силата на Балканджи е в изпълнението на живо. Тогава и атмосферата е друга – някак наситена, трептяща, изпълваща с радост. Ако искате да си ги имате и вкъщи, все още можете да откриете “Пробуждане” – пак в същия клуб.

Цветелина Костова
09.11.2003г .... до рано сутринта на 17ти.... май е по-добре изобщо да не си лягам...
Хиляди благодарности на Катето, Жени, Анелия и Асен за безценната помощ.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=844






Допадна ли ви този материал? (3) (0) 3512 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (17) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.