Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Съмърсет Моъм: "Невъзможно бягство" (статия) - Английска литература, Далечен Изток, Класическа английска литература, Съмърсет Моъм
Съмърсет Моъм: "Невъзможно бягство"

Поредици: Съмърсет Моъм

Автор: Александър Арсов, сряда, 17 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Литература; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Това е още едно ревю за шедьовър на Съмърсет Моъм, което трябва да започна с уточнение по отношение на превода. Имайте предвид, че оригиналното заглавие на романа е The Narrow Corner, а “Невъзможно бягство” е името, под което творбата се появява на българския книжен пазар през 1995 г., благодарение на издателство “Фама”. Казвам това не като някаква критика към превода, а защото преди близо 30 години (по-точно – 1978 г.) книгоиздателство “Георги Бакалов” е издало роман на Моъм със заглавие “На тясно в ъгъла”, който наистина не съм чел, но съм 99,99 % сигурен, че това е друг превод на “Невъзможно бягство”. След това кратко, чисто техническо и не много лирично отклонение преминавам към сериозната част.

Моъм винаги е казвал, че обича да пише за хора, които имат някаква странност в характера, нещо особено и необичайно, което може да обогати човек по отношение на тази неизчерпаема вселена – човешката природа. Макар че винаги е уважавал обикновения човек, който живее живота си по добре отъпканите пътища на обществото, неговите герои никога не са били такива хора. Вероятно по тази причина действието в неговите романи и разкази често се развива в най-отдалечените и затънтени кътчета на огромната Британската империя по време на нейния залез, който внася странен допълнителен колорит. Сред пълната изолация и пленителната екзотика на Далечния Изток, в един друг, загадъчен и непознат за нас свят, героите изпъкват още по-ярко, а техните забележителни характери стават особено близки, макар че често не можем да ги приемем, а понякога – и да ги разберем. Въпреки че могат да озадачават, отвращават и вбесяват, тези хора – истински, реални, живи хора – могат и да очароват, пленяват, привличат и въобще – да вълнуват. Такъв е случаят и с този роман.

Както и да го наречем – “На тясно в ъгъла”, “Невъзможно бягство” или The Narrow Corner – романът си остава класическа творба в стила на зрелия Съмърсет Моъм. Издаден за първи път през 1932 г., той включва в себе си твърде интересен сюжет, даже с малко нетипична за автора градация на напрежението и кулминация на финала, и цяла галерия изключително оригинални и живо описани герои. Не мога да се отърва от мисълта, че в образа на доктор Сондърс Моъм си е направил автопортрет! Нямам предвид биографията (още по-малко пък физическа прилика), разбира се, макар че и писателят е имал лекарско образование и е напуснал Англия със скандал. Така и не се разбира какво точно е накарало доктор Сондърс да бъде заличен от лекарския регистър в родината си и да прекара по-голямата част от живота си в Китай, но това съвсем няма значение. Той е преди всичко извънредно интересна личност – непоправим циник, който се забавлява със слабостите, пороците и житейските драми на останалите, но без никого да осъжда за каквото и да било. Доктор Сондърс приема живота и хората такива, каквито са – нищо повече и нищо по-малко. Житейската му философия е твърде забележителна и аз не бих могъл да я опиша по-добре, отколкото това е направил Моъм:

“Никога не ми е допадал аскетизмът. Мъдрецът съчетава удоволствията на плътта с удоволствията на духа, така че да увеличи удовлетворението, което получава и от двете. Най-ценното, което съм научил от живота, е да не съжалявам за нищо. Животът е кратък, природата е враждебно настроена, а човекът е просто смешен, но колкото и да е странно, за всяко нещастие се получава компенсация. С известно чувство за хумор и доста повече здрав разум човек може съвсем добре да се справи с всяка възникнала ситуация, която в крайна сметка е нещо незначително.”

“Не вярвам в нищо освен в себе си и в собствения си опит. Светът се състои от мен, моите мисли и моите чувства. Всичко останало е чисто и просто въображение. Животът е сън и в него аз създавам образите, които преминават покрай мен. Всичко познаваемо, всеки обект на жизнения ми опит е представа в моя ум и без моя ум те не съществуват. Не е необходимо и не е възможно да обяснявам каквото и да било извън мен самия. Сънят и реалността са едно. Животът е низ от сънища и когато престана да сънувам, тогава и светът с неговата красота, с болката и страданието му също ще престане да съществува.”


Мнозина биха сметнали доктор Сондърс не само за циник, но и за пълен нихилист, абсолютен атеист, арогантен грубиян, безчувствен мизантроп или кръгъл глупак. Повечето хора биха се ужасили от подобни възгледи и биха ги определили като бълнувания на душевно болен. Подобна безчувственост към чувствата на другите, такава не хладна, а ледено студена преценка на най-горещите човешки страсти би могла да отблъсне всеки. Тъй наречените нормални хора – онези от отъпканите пътища, затънали в душевната кал на еднообразието и скуката, с осакатени от обществените норми души – категорично биха го заклеймили като зло същество, несъмнено нечовешко и много опасно. Макар че винаги е отзивчив и помага на всички, той не би спечелил и капка симпатия от когото и да било, защото неговите мотиви съвсем не лежат в милосърдието или любовта към ближния, а изключително в неговото собствено удоволствие, което тези постъпки му доставят. Обикновеният човек, когото винаги е страх откровено да погледне вътре в себе, би се ужасил до смърт от безпощадното разобличаване на душата му, което циничният ум на доктора би могъл да извърши по всяко време със зловеща лекота. Как би реагирал доктор Сондърс на всичко това ли? Най-вероятно на грозноватото му лице ще се появи добродушна усмивка и... ще замълчи.

Това, което прави “Невъзможно бягство” наистина изключителен роман, са уникалните характери около доктор Сондърс, които разбира се не могат да избегнат неговия безпристрастен психологически анализ. Не знам дали има друг роман на Моъм, в който да се срещат толкова много и толкова оригинални образи. Капитан Никълс е безстрашен морски вълк и безсрамен мошеник, който въпреки това непрекъснато губи на карти от Франк Блейк – млад и очарователен, но лекомислен и повърхностен австралийски младеж, забъркал се в страхотна каша с нежния пол. Ерик Кристесен е датчанин, който може да цитира километри Шекспирови пиеси, но за негово нещастие е непоправим идеалист. Джордж Фрит е англичанин, завършил Кембридж и прекарал доста години в търсене на своята мечта, докато накрая я намерил на един остров, където се отдал на спокоен живот изпълнен с мистичните селения на индийската философия и превеждане на португалска поезия. Неговата дъщеря, Луиз, е изключително красиво създание със смесена – английска и шведска – кръв, забележителен характер и твърде зряло разбиране за живота, въпреки младостта си. Всички тези уникални екземпляри на човешката порода са събрани на един забутан остров в Южното море, някога процъфтяващ в алчните колониални ръце на португалци и холандци, но днес – само едно западнало и забравено от всички, дори от Бога, място. Под воала да упойващия тропически въздух, в романтичната атмосфера на залязлото колониално величие се разиграват обикновени човешки драми между необикновени хора.

“Невъзможно бягство” е една пленително екзотична, но твърде реалистична история за чистата доброта, ненаситната страст, младежката разюзданост, мошеническия манталитет, пагубния идеализъм и някои други... чисто човешки черти, неприсъщи на нито едно друго животно. Нещата от живота, както се казва, които никак не са ни непознати, но пречупени през проницателния цинизъм на Съмърсет Моъм имат особена, въздействаща сила. Въпреки интригуващия сюжет и ускоряващото се темпо на събитията към финала, ако сте почитатели на трилъра и екшъна или искате да натрупате някакви познания по история и география, ще останете разочаровани. Ако искрено се интересувате преди всичко от човешката природа с всичките й чудати капризи, няма да съжалявате за отделеното време. И ако след последната страница не сте научили нищо ново и няма за какво да размишлявате за дълго напред, можете да се настаните пред телевизора...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=191075#191075






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 5044 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (4) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.