Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники: VI. Мишел дьо Грамон (статия) - Биография, История, Мореплаване, Пирати
Из пиратските хроники: VI. Мишел дьо Грамон

Поредици: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, понеделник, 15 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Популярни; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

След като вече ви разказах за Хенри Морган, най-легендарния от британските буканиери, сега бих искал да ви спомена с две думи и за неговия френски еквивалент – Мишел дьо Грамон. Освен дързост при пиратските набези и особена лична харизма, Грамон се прочул най-вече като един от най-големите военни стратези сред буканиерите. Заради неговите тактически познания и твърде умели ходове при множество битки го наричали “Генерал Грамон” или просто “Генералът”, а твърде вероятният благороден произход му донесъл прякора “Кавалерът”, т. е. Le Chevalier – френска титла с доста разтегливо значение, горе-долу означаваща някаква форма на рицарство и благородство. Сред френските буканиери от XVII в. Мишел дьо Грамон, независимо от прякора, определено е човекът, който се е покрил с най-много слава. Ето на какво се дължи тя.

Вляво: Карта на Карибския басейн, натисни за по-голям размер

Грамон произхождал от стар френски аристократичен род. Родил се в Париж около 1650 г. и още от тийнейджърските си години бил доста буйно момче. Разправят че на има-няма 14-15 години вече се забъркал в убийство, като намушкал с нож някакъв офицер, щото онзи се опитвал да се докопа до ръката на сестра му. Макар и благородници, родителите му се поуплашили и го изпратили в кадетското училище, белким влезе в правия път диването. Ала младият Грамон явно нямал подобни намерения, защото там бързо се прочул със сбивания, дуели и всякакви други изстъпления. По-късно служил като офицер във Френския флот докато не го изхвърлили и оттам. Какво било най-доброто нещо, което един буен млад човек с не особено светло минало в Европа можел да направи през втората половина на XVII в.? Естествено, да замине за Западните Индии, т. е. за Америка.

През 1675 г. Грамон вече бил в Карибско море, командвал собствен кораб пълен с буканиери и действал активно като капер. Е, понякога и като чист пират, както се случило с пленяването на един холандски кораб, което било извън всякакви закони. За негово щастие по онова време се случило така, че Франция и Холандия били във война и никой не му потърсил сметка. Все пак, Грамон почти винаги бил снабден с каперско писмо и нападал холандците от името на Френския крал. През 1678 г. той участвал и в грандиозната експедиция – съвместна на френския флот и буканиерите – срещу холандския остров Кюрасао край Северното крайбрежие на Южна Америка. Командирът на френския флот бил толкова талантлив флотоводец, че както си приближавал Кюрасао от изток, успял да вкара почти всички си кораби в плитчините на Малките Антили. Операцията била пълен провал, но буканиерите били твърдо решени на намажат нещо и затова решили да останат (след като останките от френския флот си заминали за Сен Доминг) и да плячкосат каквото могат от испанските колонии по крайбрежието на Венецуела. Ето ви един чудесен пример как лесно и елегантно се преминава от легално каперство към чисто пиратство, което не е обвързано с каквито и да е официалности. Харизматичният Грамон бързо бил избран от буканиерите за техен лидер, след което решил да нападнат Маракайбо. Горкият град! Никак не му вървяло. За малко повече от десетилетие първо го плячкосал Лолонуа, после Морган и накрая Грамон.

През 1678 г. с шест големи кораба, 13 пинаса и 700 души, Грамон вече бил пред Сан Карлос – фортът, който охранявал тесния проток към лагуната на Маракайбо. Още при тази първа голяма експедиция блеснал с пълна сила геният на Генерала като военен стратег. Първо той използвал необичайна тактика за превземането на форта – свалил топове от корабите на сушата и формирал обсадна артилерия. Скоро испанците били смазани напълно и малките кораби на Грамон навлезли в лагуната. Големите оставил да пазят входа от испански ветроходни изненади. След като буканиерите се озовали в лагуната, плячкосването на Маракайбо и Гибралтар (същите два града, които си изпатили и от Лолонуа) не закъсняло. При тези нападения, особено грабежа из околностите на градовете, Грамон отново използвал крайно нетипична за буканиерите тактика – кавалерия, която била сформирана с помощта на пленени от испанците коне и се оказала невероятно ефективна. Кавалерът отишъл по-далеч от именития си испански предшественик и не се ограничил само с градовете покрай лагуната, а през септември се отправил навътре в сушата към град Трухийо (това е правилното произношение на испански, но на нашенски можете да го срещнете и като Трухильо). Грамон отново действал брилянтно стратегически – заобиколил града незабелязано и внезапно го атакувал от задната му страна. Артилерията и 350-те души опълчение никак не помогнали на Трухийо. В крайна сметка буканиерите се завърнали в Пети Гоав натъпкани до горе с плячка.

А сега една малко лирично отклонение, за да ви кажа няколко думи за убежищата на френските буканиери и какво, аджеба, е Пети Гоав. Когато става въпрос за това, обикновено първо в съзнанието изниква Тортуга, малко островче край Северозападния бряг на Хиспаньола, който пък е доста голям остров, днес се нарича Хаити и е поделен между едноименната държава и Доминиканската република. През XVII в. Тортуга е имал наистина богата история. Още през 20-те години там се настанили занимаващи се лов и опушване на месо буканиери, които през 30-те вече нападали минаващи испански кораби. Островът е бил владение на англичани, холандци и най-вече на французи, а е изтърпял и доста испански нападения по този повод. През 60-те години на века Тортуга била най-солидната база на френските буканиери, тъй като губернаторите щедро им раздавали каперски писма, а и били доста благосклонни към морските разбойници; пиратите били както отлична защитна сила срещу испанците, така и мощно оръжие срещу тяхната власт на Карибите. През 1665 г. Тортуга станал част от голямата френска колония Сен Доминг, която обхващала цялата западна част на остров Хиспаньола (кажи-речи цяло днешно Хаити) и просъществувала около век и половина. През 70-те години, макар че все още се използвала от някои буканиери, Тортуга загубила предишното си значение. Така по времето на Грамон основното убежище (да се чете “приятелски настроен губернатор”) на френските буканиери бил Пети Гоав – крайбрежен град в западната част на Хиспаньола (малко на юг от днешната столица на Хаити – Порт-о-Пренс), едно най-процъфтяващите места в тогавашната френска колония.

А сега да се върнем към Кавалера на буканиерите, който през май 1680 г. предприел втората си голяма експедиция – този път към Венецуела. С 600 души под свое командване превзел целия Каракас – пристанището, града и двата форта, но имал адски лошия късмет срещу него да бъде изпратена повече от солидна (2000 души) испанска част, при което буканиерите се оказали хванати на тясно. Последвали няколко жестоки сражения, при които испанците едвам бил отблъснати, а самият Грамон бил тежко ранен. Успели да се измъкнат в крайна сметка, но плячката, въпреки няколкото видни заложници, била мършава работа и пиратите се върнали в Пети Гоав почти толкова бедни, колкото и заминали.

Цели три години изминали до следващата кампания на Грамон, но тя била наистина грандиозна. Този път той обединил силите си с един от най-известните холандски (по-скоро французин от холандски произход, но това е друга история) буканиери – Лорънс де Грааф, който бил извънредно ценно подкрепление. Двамата заедно събрали повече от 1300 души – толкова мащабна операция не се била провеждала от времето на Хенри Морган – и се отправили към Вера Крус. Целта била повече от примамлива – там се събирала цялата продукция на Мексиканските сребърни мини преди да се отправи под строгата охрана на конвоите към Куба и оттам – към Испания. Верен на стила си, Грамон направил щателно разузнаване и предпочел атака по сушата, тъй като там градските укрепления били слаба работа. Внезапното нападение на буканиерите по изгрев слънце прегазило испанския гарнизон от 700 души (300 редовна войска и 400 опълчение) и скоро градът бил техен. Последвала една седмица на повсеместен грабеж и зверско насилие, след което главорезите натоварили на корабите стотици пленници за откуп и отпрашили към Пети Гоав. По пътя си обратно се натъкнали на годишната група испански плаващи съкровищници, но предпочели да не влизат в битка и да продължат към сигурната френска колония, където да си делят трофеите. Интересно е, че през цялата история на буканиерството, която включва доста голям брой страховити атаки на испански градове по крайбрежието (а и във вътрешността), буканиерите така и никога не са били достатъчно силни, за да атакуват в открито море солидно охраняваните испански конвои с богатства. Единични испански кораби нямали шанс срещу свирепия абордаж и легендарната дързост на буканиерите, но конвоите с охрана били твърде голям залък за тях.

През лятото на 1685 г. Генералът и Летящият холандец обединили още веднъж силите си и този път атакували втората по важност испанска крепост в Мексико – Кампече. Три месеца тероризирали града, отблъсквайки всички опити на испанците да си го върнат, но така и не получили искания откуп. За награда, преди да офейкат през септември, буканиерите изгорили Кампече до основи. На следващата година Грамон събрал нова флота и възнамерявал да нападне испанска Флорида, но бесен ураган през август 1686 г. разпръснал ескадрата му. След като бурята преминала, флагманският кораб на Грамон не се виждал никакъв. Никой повече не чул за прочутият френски буканиер. Той изчезнал безследно.

Мишел дьо Грамон е не само един от най-привлекателните образи – дързък кибритлия и изключителен военен стратег – сред буканиерите, но и един от най-успешните сред тях. Поне сред французите едва ли някой е имал по-грандиозни походи и по-тлъсти плячки от него. От четирите му големи експедиции само една завършва сравнително неуспешно, но в никакъв случай фатално, а загадъчното му изчезване само още повече допринася за легендарния му ореол. Безспорно обаче Генералът, Кавалерът или просто Мишел дьо Грамон ще остане в историята на буканиерството като най-големия майстор на военната стратегия, съчетание от интелект, тактическа подготовка и смелост, което пиратството в Карибите едва ли друг път е виждало. Кой знае къде е щял да стигне, ако не е бил онзи злощастен ураган...

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=190966#190966






Допадна ли ви този материал? (2) (0) 3808 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (22) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.