Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Текумел (статия) - Индианци, Ролеви игри, Ролеви сетинг, Южна Америка
Текумел

Автор: Константин Делчев, вторник, 09 октомври 2007.

Публикувано в Статии :: Игри

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

След краткия преглед на Текумел в статията за неевропейските сетинги, нека се занимаем по-подробно с този странен, но несъмнено интересен техен представител, който на всичкото отгоре е и втората ролева игра в света, като отстъпва само с година на Dungeons&Dragons. За тези тридесет и две години играта претърпява множество различни редакции, а светът е допълнен и с пет романа. В статията ще се занимаем с последното издание – “Tekumel –Empire of the Petal Throne”, отлично оформено, богато и детайлно илюстровано и да, използващо популярната система ТриСтат.

Самият сетинг е изцяло фокусиран върху мотиви от бита, културата и вярванията на южноамериканските индианци, макар че някои черти са умишлено отслабени или обратното – подчертани с помощта на удобни исторически и природни особености. Така например ездитните животни не са оцелели заради купищата интродуцирана флора и фауна, от които са били напълно изместени по еволюционен път; металите са изключително оскъдни, а времето – горещо навсякъде или поне навсякъде по земите на Тсоляни, върху които пада фокусът на сетинга. Всичко това, заедно със 60 000 години история, включваща падение на древни високоразвити цивилизации, междупланетни и междуизмерни връзки и т.н., е сглобено крайно интересно по един типично 70-тарски вид. За съжаление обаче на много места прозират тривиални дребни пропуски в логиката, които понякога са способни да развалят атмосферата на онези, свикнали да се задълбочават твърде детайлно в описанията на света.

Империята на Трона от цветчета, честно казано, е една от малкото империи, които виждаме да се намират в период на подем. Е, да, има си проблеми, но те или са само слухове, или са основно в минало време, или сами са тръгнали да се разрешават (като съпротивата срещу жестоките и ксенофобични Му’угалавя). Някак си свикнали сме по фентъзито империите да се разпадат, комуникациите да се разрушават, бунтовниците да са на ръба на пълното унищожение... Тук обаче по доста признаци изглежда, че времето не се нуждае от герои. Е, не, че няма какво да се прави, но по принцип на персонажите ще трябва силна мотивация, за да напуснат големите градове и да отидат по опасните и размирни региони, и още по-силна – ако вече са там, да не си вдигнат шапката и да отидат на някое по-приятно за живеене място. Като цяло сетингът не е правен за групички, които спасяват светове и убиват богове по странични приключения.

Битът и порядките на Тсоляни са нещо средно между мечтите на останал на сухо гимназист, философията, че всичко подлежи на пазарлък, и утопия със съмнителни шансове за съществуване. Добрите страни на това са, че най-сетне виждаме робовладелски и строго кланов строй, на когото не е лепнат директен етикет ‘ужасен’, ’тираничен’ или нещо подобно. А, да, и че виждаме сетинг, в който съвсем недвусмислено ни се намеква, че хората си се размножават не чрез пъпкуване. Даже порядките са твърде разкрепостени що се отнася до някои неща (и адекватно илюстровани), но да речем, че естественият подбор е отнесъл трипера и сифилиса заедно с конете, слоновете и магаретата.

Лошите страни са, че авторите са се опитали да ни представят морал, в който понятията ‘добро’ и ‘зло’ са изместени от ‘честно’ и ‘безчестно’, които пък се отчитат спрямо вярата и социалното положение на онзи, който извършва съответните деяния. В добавка към това, смъртно и въобще телесно наказание няма – за всяко престъпление се плаща шамтла (кръвнина). Ако не може да се плати – на арената, където престъпникът си ги заработва и чак евентуално умира. Общо взето излиза, че ако си богат, са ти простени дори повече неща от нормалното, а съдиите се превръщат в особена форма на оценители и вещи лица, което ще да е доста доходоносна професия.

Подобна е и картинката в политеистичния пантеон, който е разделен на Стабилност и Промяна – пак от гледна точна на модерния морал Добро и Зло, макар че изрично ни се обяснява как Тсоляни не гледали на тях по този начин. Оставяйки социално-философските въпроси дали това е възможно встрани, клирът, ритуалите и формите на почит са добре описани – без твърде много излишни подробности, но достатъчно, за да може човек да си представи за какво става въпрос. Фактът, че свещенослужителите са представени не само като сушащи мозъците си фанатици, а и като политически и икономически активни хора (най-често кавгите между различни храмове са за наследство и имоти), пък радва особено много.

Армията, също както клирът, е описана в големи подробности, макар че там описанията оставят човек с малко по-двояки впечатления. Част от идеите на авторите за военния живот са твърде модерни, някои факти – противоречиви, като например това, че Легионът на високо вдигнатия млат е тежка пехота и като цялата тежка пехота следва да се бие на фаланга, макар да е въоръжен с двуръчен меч, късо копие и, да, млат, а във въоръжението на легионерите на господаря Харихая пък има по два арбалета. Широката разпространеност на мечовете при оскъдния метал също прави впечатление, както и коментарите за тежка и неудобна броня, при все, че тя всъщност е далеч по-лека от снаряжението на хоплитите, да не говорим за Европейското средновековие...

Магията в Текумел е разделена веднъж на две непресичащи се групи – ритуална и психична, втори път на различни типове, подобни на тези в DnD и трети път – на това кои храмове се занимават с подобни практики. Като цяло тя е добре описана, създава атмосфера и предлага много забавни възможности да играеш магьосник. За съжаление избраният модел на фиксирани заклинания (с вариации) може би не е най-добрият що се отнася до психическата магия, но пък и списъкът е достатъчно голям, за да не поставя сериозни ограничения. Като цяло сетингът би спечелил от система в стил Ars Magica, но и в този си вид магията е достатъчно интересна за игра.

‘Расите’ в Текумел са много, но играчите ще се чувстват най-комфортно, ако играят хора. В желанието си да засилят усещането за създания, идващи от къде ли не, авторите са населили света с всевъзможна гад - от летящи червеи до ядивни двукраки топки козина и разумните видове не правят много голямо изключение. В книгата са дадени шест подходящи за игрови герои видове, но те май са представени само от съображение за пълнота. Дали може действително да се играе с повечето от тях, оставяме читателят да прецени:

Ахогя – От всички игруеми раси, виждани в поне бегло популярните сетинги, тези сигурно са най-странните. Представете си гугла на гъба. Сега си представете отдолу едно кубче, по четири от стените на които има гротескни зъбати физиономии, а по ръбовете – ръка и крак. Получаваме гротескна жива табуретка, която не ползва тоалетна, има сериозни проблеми с общуването и логично й се отказва гражданство, а единственото място, където я приемат, е армията.

Хлака – За разлика от ахогя, поне видът им е сравнително стереотипен – два крака, две ръце, глава и две крила. Типични импоподобни създания, които по неясни причини не могат да живеят в робство. Е, поне мястото им в обществото е сравнително приемливо, макар единственият им клан да не е официално признат и ако не беше хиперактивното им поведение, дори щяха да са лесни за отиграване.

Пачи Леи – Един от двата вида, които могат да стават граждани на Империята, членове на клан и дори проявяват някаква социална и политическа активност. За да се компенсира това, те на практика имат две тела, залепени гръб в гръб едно с друго (но една глава), строго определен 4 годишен размножителен цикъл и носят яйцата по тялото си като жаби-акушерки. Допълнителен бонус е пълната нетърпимост на хората от Му’угалавя към тях, което е довело до геноцид в завзетите от тази империя региони.

Пе Чой – Вторият вид, който може да получава гражданство и дори да се издига високо в социалната структура. Насекомоподобни хуманоиди с четири ръце и с ‘рудиментарна’ телепатия, която им позволява да усещат смъртта на индивид от същия вид във внушителния радиус от 5 километра. И те не са отървали психическото разстройство – ‘нтк-дкект*’ или инак казано – хронична депресия, свързана с телепатията им.

Шен – Едни от малкото интелигентни видове с две ръце, два крака, глава и нищо друго, Шен са и единствените, за които ни се съобщава откъде идват – Антарес. Гущероподобни хуманоиди с клюн, които живеят в екваториалните части на планетата (в по-хладните региони е само 50C), те са триполови, като два различни пола извършват вътрешно и после външно оплождане на яйцата. Любопитно е как тяхната високоразвита, пък макар и далечна цивилизация не може да осъзнае защо хората им се сърдят, когато те ядат техни събратя?...

Тинлая – Ако дотук изброените видове имаха или странна анатомия, или странна психика, тинлая са надарени и с двете. Високи под 80 сантиметра хуманоиди с тяло подобно на емблемата на Мишлен, клюн и огромни очи, те живеят почти изцяло под земята, основно на територията на една от другите империи – Ливяну. В допълнение на това, 85% от тях са полово неразвити, но някак си това не е попречило на вида им да оцелее. Макар високомагични и интелигентни, те са неспособни на много абстракции – не могат да възприемат метафори и алегории, дори преносно значение на думите, а чувството за хумор е нещо, от което са абсолютно лишени. Приемането им в Империята на трона от цветчета е скромно, макар че в Ливяну те са добре представени и дори имало няколко техни легиона в армията. Как точно воюват при своите размери оставяме на въображението на читателя...

И докато за света можем да продължим още дълго, то за 3d10 Три Стат системата няма какво толкова да се спомене. Цените на уменията са логично разпределени спрямо сетинга, има някои малко различни от стандартното показатели, като педхетл, който отразява магичността на персонажа, но нищо друго, способно да изненада запознатия със системата от други книги човек. Това в известен смисъл е положителна черта, защото при неинтуитивния и изискващ доста четене сетинг, една напълно нова за разучаване система би дошла в повече на част от аудиторията.

Нека с това завършим статията за Текумел и пожелаем приятна игра на онези, които са решили да се потопят в живота на Тсоляни. Следващата статия от тази серия ще ни представи далекоизточния Рокуган, един не по-малко интересен сетинг, макар и с радикално различно усещане.

_____
* Това впрочем е една от леснопроизносимите думи в езика им. Популярно печойско име е „Чк П’тк Кк”

Използвана литература:
Brady P., Saul J.,Voskamp E. "Tekumel - Empire of the petal throne", Guardians of order INC, 2005

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=190593#190593






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3274 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (1) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен

[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 32: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead
[phpBB Debug] PHP Notice: in file /home/sivosten/public_html/e107_plugins/tvseries/tvseries.php on line 51: date(): It is not safe to rely on the system's timezone settings. You are *required* to use the date.timezone setting or the date_default_timezone_set() function. In case you used any of those methods and you are still getting this warning, you most likely misspelled the timezone identifier. We selected 'Europe/Helsinki' for 'EEST/3,0/DST' instead

Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.